Решение № 9065 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11328/2012 г.

Решение № 9065 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11328/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния представител Даниела Енева, срещу решение № 3968 от 11.07.2012 г. по адм. д. № 217/2010 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Александрина Людмилова Христова - Петрова, чрез процесуалния си представител адвокат Людмил Сърменов, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, с присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл / е осъдена Агенция "Митници" да заплати на Александрина Людмилова Христова-Петрова обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 5359.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по водене на делото в размер на сумата 500.00 лева. При разглеждането и решаването на спора са събрани всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Безспорно е, че претендираният размер на обезщетението от 5359.00 лева е формиран като сумата на обезщетението за процесния десетмесечен период от 6670.00 лева е намалена със сумата на вече изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1310.80 лева. Поради това правилно съдът е разгледал единствено искането за прихващане със сумата, съставляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. В тази връзка не може да се сподели становището на ответника, поддържано и в касационната жалба, че при признаване на уволнението за незаконно, изплатеното обезщетение за неспазено предизвестие е с отпаднало основание и подлежи на връщане. Правото на обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл цели да обезщети държавния служител за периода, през който същият би получил заплатата, ако беше спазено предизвестието за прекратяване на служебното правоотношение. Това обезщетение се дължи без значение дали заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена. Обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не може да обезщети вредите на държавния служител поради неспазено предизвестие. Т. е. двете обезщетения имат различно предназначение, поради което няма основание за прихващане на изплатената сума за неспазено предизвестие със сумата, полагаща се за оставане без работа. В този смисъл е и съдебната практика - решения по адм. д. № 8104/2011 г., адм. д. № 968/2012 г., адм. д. № 5347/2012 г., адм. д. № 8718/2012 г. на Върховния административен съд. Като е приел горното, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ответницата следва да бъдат присъдени направените разноски за тази инстанция, възлизащи на сумата 500.00 лева - адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение