Решение № 3689 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2807/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. М. Михайлова, срещу Решение 372/06.01.2025 г., постановено по адм. дело 7471/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Джей Ес Ребар Машинъри ООД е отменен Ревизионен акт Р-22221020004966-091-001/07.06.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 1327/26.08.2021 г. на Директора на дирекция ОДОП - София, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 5 867,49 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът приел, че на ревизираното дружество се следва право на данъчен кредит, доколкото изводът за реалност на доставката е направен без да се обсъди съдържанието на съпътстващите фактурата документи, а само след изброяването им и кредитиране на заключението по ССчЕ. Изтъква редица несъответствия в документите към процесната фактура и последващата доставка, които необосновано са пренебрегнати от съда, а в случай, че се съобразят биха обосновали извод за липса на реална доставка на стока. Моли за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Ответникът Джей Ес Ребар Машинъри ООД, чрез пълномощника адв. Жеков, в проведеното съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221020004966-091-001/07.06.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 1327/26.08.2021 г. на Директора на дирекция ОДОП - София, с която по отношение на Джей Ес Ребар Машинъри ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 5 867,49 лв. по фактура 0 023/03.12.2019 г., издадена от Индъстриал салюшънс ЕООД с предмет: употребявана индустриална машина. Приходните органи са констатирали, че Индъстриал салюшънс ЕООД е включило фактурата в дневника за продажби, но не е представил обяснения и доказателства за извършване на доставката. Констатирали са също, че от РЛ са представени инвойс фактура, без превод, придружена с проформа фактура 0... 17/27.11.2019 г., международна товарителница, както и Договор за продажба IndSol_MSX97_181065/27.11.2019 г., с който доставчикът като продавач и жалбоподателят като купувач са се споразумели, че продавачът продава на купувача употребявана индустриална машина. След анализ на информационните масиви на НАП е прието, че соченият доставчик не е разполагал с процесната машина, поради което на дружеството е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 от ЗДДС. По време на съдебната фаза на процеса е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Заключението на вещото лице е за редовно водено счетоводство на ревизираното лице и за липса на информация за взетите счетоводни операция по покупката и продажбата при доставчика. Също така са изброени съпътстващите доставката проформа фактура, инвойс фактура, договор и ЧМР, и са направени изводи от вещото лице, че същите установяват транспортиране и предаване на стоката, както и разплащане във връзка със спорната доставка. При съобразяване с установената фактическа обстановка, след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на ревизионния акт. Преценено е, че реалността на доставката е доказана с представените от ревизираното дружество документи и заключението по назначената ССчЕ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Реалността на доставката е предпоставка за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит съгласно тълкуването на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са също изискванията на правото на ЕС, съдържащи се в Директива 2006/112/ЕО. Също така е необходимо доставката да бъде извършена именно от посочения в данъчния документ доставчик. Получателят на доставката, от своя страна, е този, който следва да докаже нейната реалност с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Следователно, по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК вр. §2 от ДР на ДОПК, доказателствената тежест е на оспорващия, който трябва по несъмнен начин да установи, че издадената от доставчика му фактура обективира действителна стопанска операция. С оглед това той следва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Притежаването на данъчен документ фактура, макар и съдържащ изискуемите реквизити съгласно чл. 114 от ЗДДС, както и осчетоводяването и включването му в ДДС дневниците за периода, не е достатъчно в случая, за да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит. С оглед съвкупната преценка на относимите факти и обстоятелства по настоящото дело, основателни се явяват възраженията на касатора, че реалността на спорната доставка на стока - употребявана индустриална машина със сериен 181065, е останала недоказана. На първо място, съдът не е обсъдил съдържанието на представеният договор от 27.11.2019 г., съгласно който машината ще бъде доставена от продавача на купувача, натоварена франко завода в склада на CGS METALMECCANICA, Сан Констнтин, Италия, като няма връзка между доставчика и дружеството, от чийто склад ще се товари машината. Липсват и доказателства за предаване на машината от доставчика на получателя. В тази връзка необосновано съдът е приел, че предаването и транспортирането на машината се доказва с представените международни товарителници. В случая действително са представени два броя международни товарителници, като същите са от една и съща дата 03.12.2019 г., с една и съща дестинация Италия Гърция, по една и съща фактура 23/03.12.2019г. и опаковъчен лист от 03.12.2019г., за транспорт на машина сериен 191190, но с различни превозвачи и различно бруто тегло, като и в двете товарителници, като получател не фигурира РЛ, а дружество EUROSTEEL A.E., Гърция. Съгласно представената от РЛ проформа фактура, машината е с различен от товарителниците сериен 181065. Следователно с представените международни товарителници не се доказва предаването и транспортирането на употребявана машина със сериен 181065 от доставчика на получателя, нито получаването на машината от ревизираното дружество, защото същото не фигурира като получател и в двете товарителници. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира за неправилен и необоснован на събраните доказателства извода на първоинстанционния съд, че релевантния факт на предаване на стоката е доказан с представените от ревизираното дружество съпътстващи доставката документи, поради което правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно с издадения РА. Решението на първоинстанционния съд е неправилно, същото трябва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата против процесния ревизионен акт. Разноски: При този резултат по спора и заявена претенция за разноски, в полза на касатора се следват разноски за две съдебни инстанции. Материалният интерес по спора възлиза на 5 867,48 лв., като на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимият размер е 1 886,74 лв. за всяка от съдебните инстанции и 46,94 лв. за държавна такса за касационно оспорване. Общият размер на разноските възлиза на 1 820,43 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, състав на първо отделение,