Решение № 13608 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11466/2015 г.

Решение № 13608 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11466/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Х. Д. срещу решение № 3576/22.05.2015 г., постановено по адм. д. № 11515/2014 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ). К. Х. Х. Д. обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, оспореното решение на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и да бъде признато нарушение на чл. 28, ал. 3 във връзка с чл. 27, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ). Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба КЗЛД оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба Н. П. Т. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба "Соколов"ООД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба МБАЛ"Сердика" оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 3576/22.05.2015 г., постановено по адм. д. № 11515/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Х. Х. Д. против Решение № Ж-71/28.10.2014 г. на КЗЛД и са присъдени разноски. Административният съд е обосновал извода си законосъобразност на атакуваното пред него решение на КЗЛ въз основа на събраните по делото доказателства, от които е приел за установено, че решението на КЗЛД е действителен акт, издаден в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при изяснена фактическа обстановка и спазване на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка по спора е правилно установена от първата инстанция въз основа на събраните по делото доказателства, от които е прието, че "Соколов" ООД е работодател на Х. Д., който е претърпял трудова злополука на 17.05.2011 г. (установена по съответния процесуален ред от НОИ), за което му се е наложило да се консултира с д-р Т., специалист от МБАЛ"Сердика". Изготвеното писмено становище относно здравословното състояние на Х. Д. и препоръчаното му лечение е предоставено на жалбоподателя и на неговия работодател ответната страна "Соколов"ООД, който е заплатил извършения медицински преглед. Информацията относно здравословното състояние на Х. Д. е предоставена както от него лично на разследващ полицай при РУ"Полиция" - В. Т., така и от "Соколов" ООД. Прието е за категорично установено, че в становището на д-р Т. се съдържат трите имена на Х. Д., физическото му състояние, причините за него и описание на необходимите действия за подобряването му. В последствие е възникнал гражданско правен спор между Х. Д. и "Соколов"ООД по предявен иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда (КТ). Правилно при тези фактически установявания АССГ е приел, че КЗЛД е постановила решение в съответствие със закона, защото обработването на личните данни на жалбоподателя е извършено за целите на трудовото законодателство, които регламентират задължения на работодателя при възникване на трудова злополука с негов работник, включително и за защита на неговите живот и здраве, а и за защита на негови лични законни интереси като ответна страна по възникналия трудов спор. В касационната жалба се съдържат оплаквания, които са обусловени от фактическо несъгласие със съдържанието на писмената консултация на д-р Т. и правните последици, които са настъпили от неговото експертно мнение. Фактически касаторът изразява несъгласие с констатациите на д-р Т. относно здравословното състояние на Х. Д. и препоръчаните медицински интервенции. Тези вероятно житейски оправдани възражения не представляват касационни основания за оспорване на обжалваното съдебно решение, а и не са защитими на плоскостта на защитата на личните данни на физическите лица. Неоснователни са оплакванията относно нарушения на ЗЗ и аргументите за съотношението на ЗЗ и ЗЗЛД като специален към общ закон. Касационният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗЗ, според която лицата по чл. 27, ал. 2, т. е. лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване са длъжни да осигурят защита на съхраняваната от тях здравна информация от неправомерен достъп, но не отчита съдържанието на чл. 28, ал. 1 от ЗЗ, което е в синхрон с правилата на ЗЗЛД, подборно обсъдени в обжалваното съдебно решение. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЗ (в приложимата към спора редакция) здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица, когато: 1. лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение; 2. съществува заплаха за здравето или живота на други лица; 3. е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта; 4. е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания; 5. е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване; 6. е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени; 7. е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, регионалните здравни инспекции и Националния статистически институт. ЗЗ определя здравната информация като лични данни - чл. 27, ал. 1, което обуславя извод, че спрямо нея се прилагат правилата и на ЗЗЛД, включително и относно предвидените изключения за достъп едновременно със специфичните хипотези, уредени в чл. 28, ал. 2 от ЗЗ. Обстоятелството, че писменото становище на д-р Т., както твърди Х. Д., се е оказало в полза на работодателя при възникналия трудов спор, не е основание да се приеме, че са допуснати нарушения при предоставянето му от страна на медицинското заведение и лекаря. Първоинстанционният съд е изложил задълбочени мотиви относно приложимите правни норми, за да обоснове извод, че не е допуснато нарушение при предоставяне на писменото становище относно здравословното състояние на работника на неговия работодател като при този анализ заплащането на разходите за прегледа въобще не са решаващо съображение, а част от установените по делото факти. От правно значение е наличието на трудовоправоотношение и пораждащите се от него задължения за работодателя за трудоустрояване на работника, за което е необходимо да има информация относно неговото здравословно състояние. От значение и възникналия трудовоправен съдебен спор, при който едната страна по него има законен интерес да организира процесуалната си защита. Позоваването на особеното мнение на чл. на КЗЛД не променя правилността на изводите на АССГ, които съвпадат с мнението на мнозинството на КЗЛД, достатъчно за формиране на решение. Неоснователно е възражението, че първоинстанционното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Настоящият съдебен състав намира, че спорните по делото факти са напълно изяснени и въз основа на тях е приложен правилно материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като действително, допустимо, обосновано и законосъобразно. Неоснователно е и оплакването относно присъдените по делото разноски в полза на правилно конституираните страни по делото, които са били участници в административното производство. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна КЗЛД не е направила разноски в касационното производство, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК Х. Д. следва да бъде осъден да й заплати сумата 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати и претендираните направени от другите ответни страни по делото разноски, а именно на Н. Т. - 600 лв., на МБАЛ"Сердика" - 600 лв. и на 360 лв. Касационният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност на направените разноски, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ги дължи в пълния доказан с писмени доказателства размер. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,