Решение № 7981 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3654/2021 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 239, т. 1 АПК. Подадено е искане от В. Костадинова и К. Костадинов за отмяна определение 395 от 04.03.2020 г. по адм. дело 200/2020 г. на Административен съд Плевен, оставено в сила с определение 9727 от 16.07.2020 г. по адм.д. 6339/2020 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата им против неоснователни действия на община Плевен, обективирани в писмо с изх. ЖС-94И-150-1 от 30.08.2019 г. на община Плевен за извършване на проверка на основание чл.223, ал.2 ЗУТ, заповед РД-12-385 от 26.09.2019 г. и заповед РД-12-28 от 24.01.2020 г. на заместник-кмет Териториално развитие при община Плевен за назначаване на комисия която да състави констативен протокол има ли ново строителство на основание чл. 223, ал. 2, във вр. чл. 225, ал. 2 ЗУТ и производството по делото е прекратено. Твърдят, че не е изследвана допустимостта на административното производство. От Община Плевен вече е извършена проверка на същото основание, за същия предмет, която е приключила с влязъл в сила административен акт и от това произтича интерес за обжалване на действията на администрацията. Новата жалба/сигнал вх.ЖС-94И-150-1/26.08.2019 г. е идентична с жалбата/сигнал вх.ТСУиС-94И-2247-5/23.08.2012 г. подадена е по въпрос по който има влязло в сила съдебно решение. По предходната жалба на И. Панчева вх.ТСУиС-94И-2247- 5/23.08.2012 г. е била извършена проверка от Община Плевен по реда на ЗУТ относно извършено строителство в процесният имот, която е приключила със съставянето на Констативен акт 37/05.11.2012 г. и заповед РД-12- 23/18.01.2013 г. на зам-кмета на Община Плевен. С решение по адм.д. 132/2013 г. Aдминистративен съд -Плевен е отменил заповед РД-12-23/18.01.2013г. на зам. кмета на Община Плевен, решението е влязло в сила от 15.05.2013г. и след приключване на делото нови строителни работи в процесният имот с идентификатор 56722.659.704.2 не са извършвани. Административният орган започнал нова процедура по проверка във връзка с жалба вх.ЖС-94И-150-1/26.08.2019 г., идентична по съдържание с жалба вх.ТСУиС-94И-2247-5/23.08.2012 г относнопреустройство в сграда с идентификатор 56722.659.704.2" в гр.Плевен, [улица], по който сигнал има издаден административен акт отменен с влязло в сила съдебно решение. По адм. 200/2020 г. на Административен съд Плевен видно от становището на Община Плевен до АС, с вх. 944/14.02.2020г. не е била предоставена жалбата до Кмета на Община Плевен вх. ЖС-94И-150-1/05.09.2019 г. с приложение от 19 листа, С молба постъпила на 23.02.2021 г. по делото е уточнено, че основанието за отмяна е по чл. 239, т. 1 АПК. Твърди се, че налице са нови писмени доказателства и обстоятелства които не са били известни на съда при решаване на делото, а именно жалба вх.ТСУиС-94И-2247- 5/23.08.2012г. от И. Панчева от гр.Плевен, относно преустройство в сграда с идентификатор 56722.659.70- [улица], която жалба е идентична по предмет с жалба вх.ЖС-94И-150-1/26.08.2019 г., подадена до Община Плевен със същия предмет и страни. Жалба вх.ТСУиС-94И-2247-5/23.08.2012 г. с административната преписка не са били изпратени от Община Плевен по адм.д. 200/2020 г. на Административен съд Плевен, видно от становище вх. 944/14.02.2020 г. на Община Плевен по адм.д. 200/2020 г. на Административен съд Плевен, поради което съдът не могъл да узнае за извършените предходни действия на администрацията и за отмяната на индивидуалния административен акт заповед РД-12- 23/18.01.2013г. на зам.кмета на Община Плевен с решение 204/2013 г. по адм.д. 132/2013 г., влязло в сила на 15.05.2013 г. Представят копие от жалба вх. ТСУиС-94И-2247-5/23.08.2012 г., копие от жалба вх. ЖС-944-150-1/26.08.2019 г., решение 204/25.04.2013 г. по адм. дело 132/2013 г., по описа на Административен съд - Плевен. От Община Плевен е постъпил писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Искането за отмяна на влязлото в сила определение е процесуално допустимо, подадено на 18.01.2021 г. в едногодишен срок от влизане в сила на определението, чиято отмяна се иска по чл.240, ал.2 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на странат В случая писмените доказателства на които се позовават искателите и които представят не са нови и не са от съществено значение за делото. На стр. 13 от адм. дело 200/2020 г. на Административен съд Плевен е налице решение 204/25.04.2013 г. по адм. дело 132/2013 г. на Административен съд - Плевен, поради което неоснователно се твърди, че съдът не е могъл да го вземе предвид при постановяване на определението. На стр. 53 от адм. дело 200/2020 г. на Административен съд Плевен е приложена жалба от 23.08.2012 г. на И. Панчева, на стр. 59 заповед РД-12- 23/18.01.2013г. на зам-кмета на Община Плевен, на стр. 61 също решение 204/25.04.2013 г. по адм. дело 132/2013 г. на Административен съд - Плевен, жалба вх. ЖС-944-150-1/26.08.2019 г. от И. Панчева също е приложена на стр. 32 от адм. дело 200/2020 г. Независимо, че не са обсъдени от съда, те са представени по делото. При тези данни неоснователни са доводите на искателите, че писмените доказателства на които се позовават в производството по отмяна и които представят са нови. Неоснователни са и доводите, че са от съществено значение по делото. Както е приел тричленният състав на съда защитата по чл. 250 АПК е предвидена само срещу неоснователни фактически действия, които са извършени или се извършват без законово основание и в случая е неприложима, тъй като постановените от заместник кмета Териториално развитие при община Плевен и цитирани по- горе актове са с правен характер. Освен това административнопроизводствените волеизявления, действия и бездействия на административния орган по издаване на административен акт не подлежат на самостоятелно оспорване съгласно изричния текст на чл. 64 АПК. С оглед на това доводите на искателите, че не е взето предвид, че с влязъл в сила съдебен акт е отменена заповед за премахване на строежа не водят до извод, че е била допустима жалба срещу неоснователни действия на общината, каквито се твърдят че са посочените актове. Искането за отмяна за посоченото основание на влязлия в сила съдебен акт следва да се отхвърли като неоснователно, а на ответната страна да се присъди юрисконсулстко възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Петчленен състав