Решение № 6451 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2014/2024 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 7734/11.12.2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 8617/2022 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-22221021005542-091-001/01.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му за игнориране от съда на фактите и доказателствата за тях, на които се основава РА и несъобразяване с доказателствената сила по чл. 180 ГПК на подписаните частни документи; за пропуск на съда да основе решението си на приетите за установени факти и на закона, както и да изложи мотиви със съдържанието по чл. 236, ал. 2 ГПК. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Извън срока по чл. 211, ал. 1 АПК е постъпило допълнение към касационната жалба, което възсъздава познавателната дейност на касатора от юрисдикционния му акт, постановен при оспорването на РА по административен ред. Не се сочат конкретни пороци на съдебния акт, които да се възприемат като касационни основания. При преклудираното право на касационно оспорване е дължимо обсъждане само на доводите в обхвата на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК. Ответникът по касация Грифинс ЕООД, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Предмет на касационен съдебен контрол е решение 7734/11.12.2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 8617/2022 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-22221021005542-091-001/01.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. С РА са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер 70 930.15 лева и за лихви за забава в размер 8 184.53 лева. Според първостепенния съд жалбоподателят е доказал несъмнено осъществяването на дефинираните в съдебния акт формални и материалноправни предпоставки за възникване на упражненото от него в отделни данъчни периоди от м. 09.2020 г. до м. 04.2021 г. (отречено от органите по приходите) право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на Астраго 3 ЕООД, Евролайн ЕООД, Мега трейдинг 2015 ЕООД и Аутотайтърс 2019 ЕООД. Отнесъл е към процесуалните тежести на жалбоподателя несъмненото установяване на пораждащия спорното материално данъчно право фактически състав. Съдът е разрешил в полза на жалбоподателя спора за данъчното предимство по фактурите на четиримата доставчици. Отграничил е доставките с предмет стоки предимно авточасти /от първите трима доставчици/, но и материали и рекламни материали /по фактурите на Аутотайтърс 2019 ЕООД от доставките на автоуслуги /по фактурите на Астраго 3 ЕООД, Евролайн ЕООД и Мега трейдинг 2015 ЕООД/. Посочил е като информационни източници за осъществяването на доставките съпътстващите фактурите документи приемо-предавателни протоколи. По решаващите изводи на съда не е спорно, че доставките са облагаеми. Издадените за тях данъчни документи били редовни от външна страна и към всяка от фактурите има съставен приемо-предавателен протокол. Установено било отразяването от доставчиците на данъчните документи в отчетните регистри по ЗДДС. Отречено е значението за правото на приспадане на произхода на стоката и ресурс за изпълнение у доставчиците, както и на липсата на плащане по част от фактурите. В полемична форма съдът е отговорил на всеки от доводите на органите по приходите от извънсъдебната фаза на производството, на които е основан отказът им да признаят упражненото от жалбоподателя право на приспадане /включително за основанието за своене от РЛ на превозните средства, с които са свързани авточастите и автоуслугите; момента на придобиване и на използване за дейността на придобитите автомобилни гуми; отсъствието на отразени в данъчните регистри на фактури по договори за наем след м. 01.2018 г.; времето на съставяне на свидетелстващите документи приемо-предавателни протоколи; начина на счетоводно отразяване на фактурите при получателя; за кадровата и техническа обезпеченост на доставчика; факта на регистрацията на доставчиците за целите на ДДС/. Обобщението е за доказано извършване на доставките и за използването на полученото за последващи облагаеми доставки. Вън от горното горното първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите във формата на електронен документ, подписан е с валидни квалифицирани електронни подписи; притежава съдържанието по чл. 120, ал. 1 ДОПК, като при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспореният съдебен акт е правилен. Съобразена със Съюзното и с националното позитивно данъчно право е интерпретацията на първостепенния съд за предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Те включват материалноправните условия доставчикът и получателят да са данъчнозадължени лица, а получените стоки или услуги по доставката да се използват за последващи облагаеми сделки; формалното условие е ДЗЛ да притежава фактура с необходимите реквизити (вж. т. 26 от решението на Съда по дело С-281/20). Дефинираните от Съда предпоставки за данъчното предимство са установени в чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 70, ал. 1, т. 2 /изискването за отреждане на полученото за независимата икономическа дейност на ДЗЛ е формулирано негативно като ограничение в правото на приспадане/ и чл. 71, т. 1 ЗДДС. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Съобразена с процесуалния закон и логическите правила е познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, представени от жалбоподателя за установяване на действителността на доставките. Обсегът на доказване е концентриран до установяване на единствения спорен факт този на осъществяване на доставките по фактурите, за които с РА е отказано претендираното от жалбоподателя данъчно право. Преценени са всички събрани допустими и относими доказателствени източници, което е в съответствие с правилата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК. Касаторът и не сочи кои от информационните източници не са взети предвид от съда и какъв е ефектът върху неговите установявания. Значителните по обем мотиви на съдебния акт възпроизвеждат всички възприети от администрацията факти, които са индиции от насрещното доказване по провежданото главно от ДЗЛ за установяване на предпоставките за възникване на правото на приспадане. Съдът е посочил коректно каква е доказателствената стойност на косвените доказателства. Не е заявил да е обвързан в преценката си за фактите по друг начин освен от формалната доказателствена сила на подписаните частни свидетелстващи документи. Възприел е информационното единство да доказателствените средства, установяващи спорния факт от правопораждащия фактически състав. Основано на правилата на доказателствената тежест е решението на съда да приеме за осъществени правните последици на юридическите факти, за които ползващата се страна е провела несъмнено доказване. Затова и в съответствие с материалния закон е решен в полза на ДЗЛ спорът за съществуването и размера на установените с РА публични задължения и за законосъобразността на утежняващия административен акт. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционно решение. При този изход спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 7 080 лева за касационното съдебно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение