Решение № 912 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2149/2008 г.

Решение № 912 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2149/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. С решение № 37 от 5.03.2007 г. по гр. д. № 399/06 г. Районен съд гр. Л. е признал за установено по отношение на М. на п. допускане на непряка дискриминация в затвора гр. Л., изразяваща се в практика, за периода 24.10.2005 г. - 01.01.2006 г., в резултат на която Х. А. Х. в качеството му на изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в затвора Л., бил принуден да лепи пощенски марки на писмата си адресирани до държавни учреждения по чл. 37, ал. 2 ЗИН (отм.), а в затворите в гр. С. и гр. В. лепенето на марки върху писмата не се изисквало, т. е. Х. Х. бил поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата пребиваващи в затворите в гр. С. и гр. В.. О. е М. на п. да преустанови посочената практика. Отхвърлил е иска по отношение на затвора гр. П.. С. решението на 27.03.2008 г. е подадена молба за отмяна от Министерство на п. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по молбата Х. Х. оспорва същата. Прокуратура на Република България също оспорва молбата. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са новооткрити юридически или доказателствени факти които са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото защото са съществували към деня на приключване на устните състезания. За съществуването на новите доказателства страната трябва да не е знаела, или ако е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа. Основание за отмяна са и новооткрити документи, за които по време на процеса се е твърдяло, че съществуват. Твърденията трябва да бъдат подкрепени с писмени доказателства за съществуването на фактите. Молбата за отмяна се подава от заинтересованата страна в срока по чл. 305 ГПК, който в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е тримесечен, считано от деня в който в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Представеният договор № 510 от 23.12.2005 г., сключен между З. гр. С. и "Български пощи" ЕАД за извършени услуги за периода от 19.12.2005 г. до 31.12.2006 г. не е новооткрито писмено доказателство с което молителят не е могъл да се снабди своевременно. Договорът е съществувал по време на провеждане на процеса и за молителя, с оглед обстоятелството, че затворите са на подчинение на М. на п. и министърът на п. осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, не е съществувала пречка да представи доказателството по делото, за да се прецени дали има отношение към спора. Фактите които се сочат в молбата, освен това, трябва да са нови, т. е. да не са били включени в доказателствения материал докато делото е било висящо, но не новосъздадени, т. е. възникнали след приключване на делото. Затова, писмо на КЗД изх. № 1* от 05.02.2008 г. до началника на затвора гр. С. касаещ въпроса дали кореспонденцията изисква плик с марка от лишения от свобода и писмо № 723 от 13.02.2008 г., отговор на началника на затвори гр. С. до КЗД, че при изпращане на кореспонденция на лишените от свобода по чл. 37, ал. 2 ЗИН (отм.), както и всяка друга кореспонденция, същата е за сметка на изпращача, т. е. на лишения от свобода, са новосъздадени доказателства. Затова, като съобрази доводите в молбата и представените доказателства ВКС намира, че не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението. Чрез способа за отмяната на постановеното решение делото не може да се попълва с нови доказателства, които при проявени процесуални усилия и активност от страната са могли да бъдат събрани при предишното му разглеждане, нито да се постигне отмяна на неблагоприятно за страната решение чрез повторна проверка на правилността му. Няма основание за отмяна на решението и по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Текстът предвижда, че заинтересована страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение ако се основава на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено. Наведеното основание не е подкрепено с писмени доказателства, а промяната в създадената практика, както се твърди от молителя, не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС