Решение № 8281 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4172/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Щ. срещу решение 815 от 17.02.2025 г. по адм. дело 840/2024 г. на Административен съд Благоевград. С обжалваното решение АС Благоевград е отхвърлил жалбата на В. Н. Щ. срещу Уведомително писмо изх. 02-010-6500/2567#9 от 27.05.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., в частта, с която е отказано финансово подпомагане по заявление с УИН [номер] за кампания 2021 г., за описаните 9 бр. земеделски парцели. Решението в частта с характер на определение, с която е оставена без разглеждане поради оттегляне на жалбата на В. Щ. срещу уведомителното писмо за имот БЗС 51737-88-1-3, с. Поленица, община Сандански, е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на касационната проверка. Касационният жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че при издаване на оспореното уведомително писмо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка сочи, че самият издател на акта не е бил наясно по какви причини се приема, че не се налице валидни правни основания за ползване на заявените за подпомагане земеделски земи и е поискал съдът да задължи Министерството на земеделието и храните да посочи конкретните основания за това. Намира, че съдът неправилно е ценил представеното писмо от МЗХ в хода на съдебното производство, вместо да приеме, че в обжалваното уведомително писмо не се съдържат фактически основания и оспорващата не е имала възможност да се защити по същество. На следващо място поддържа, че визираната в чл. 37м от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи референтна дата 01.02. на съответната година, към която земеделските стопани следва да имат регистрират животновъден обект на тяхно име в информационната система на Българската агенция по безопасност на храните не е преклузивна и в този смисъл по-късната регистрация по силата на настъпилото частно правоприемство на животновъдния обект на името на касаторката не е основание да се откаже заявеното подпомагане. Сочи, че компетентен да прекрати договорите за наем на общински имоти, сключени по реда и на основание на чл. 37м, ал. 1 ЗСПЗЗ е кметът на съответната община и след като представените от нея договори са надлежно регистрирани в общинската служба по земеделие и не са прекратени от кмета на община Струмяни, неправилно съдът е приел, че същите не са годно правно основание и съответно не са налице основания за подпомагане на земеделския производител за процесните девет бр. БЗС. При тези съображения, развити в касационната жалба, се иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се уважи първоначалната жалба. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие , чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: По делото са установени следните фактически обстоятелства: В. Щ., в качеството си на земеделски производител, е подала заявление с УИН [номер] за подпомагане за кампания 2021 г. по схеми и мерки за подпомагане, подробно посочени в заявлението, в т. ч. и мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. С Уведомително писмо с изх. 02-010-6500/2567 на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие по заявлението за подпомагане на жалбоподателката за кампания 2021 г. е извършено намаление/отказ за заплащане/ на пълната поискана сума в размер на 9 226,83 лв. С Решение 264/24.01.2024 г. по адм. дело 185/2023 г. АС Благоевград е отменил Уведомително писмо с изх. 02-010-6500/2567 поради несъответствие с изискването за мотивираност на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила. На 27.05.2024 г. заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, е издал оспореното пред първоинстанционния съд Уведомително писмо изх. 02-010-6500/2567#9 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, с което е отказано финансово подпомагане по заявление с УИН [номер] за кампания 2021 г. на основание чл. 43, ал. 4 ЗПЗП и на разпоредбата на чл. 13 от Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от ПРСР за периода 2014 2020 г. В уведомителното писмо административният орган е посочил в табличен вид и пояснения към колоните като основание за извършените намаления по заявените схеми заявяването на площи без правно основание, съгласно чл. 41, ал. 9 ЗПЗП. Като причини за наддеклариране на заявените площи е отразено, че кандидатът за подпомагане не е спазил изискванията за заявяване на площи, ползвани на правно основание за процесните парцели, съгласно писмо на Министерството на земеделието, храните и горите с вх. 01-0400/296#1 от 16.11.2021 г., като подадената информация следва да бъде използвана за прилагане на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 7 ЗПЗП. Във връзка с констатациите в обжалвания акт, съдът е изискал и по делото е представено писмо с изх. 11-331/11.12.2024 г. на директора на дирекция Поземлени отношения и комасация в МЗХ, в което е посочено, че от справка по чл. 37м, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрена със Заповед РД 11-282/09.02.2021 г. от изпълнителния директор на БАБХ, публикувана на интернет страницата на агенцията, МЗХ е установило, че към 01.02.2021 г. за В. Щ. липсват данни за отглеждани животни в притежаван или нает от нея животновъден обект, което представлява основание по чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ за прекратяване на договорите. В случаите когато при проверки се установи, че са налице основания за прекратяване на договорите, разпоредбата на чл. 37м, ал. 5 ЗСПЗЗ предвижда, че договорите за наем по чл. 37и, ал. 12 не се смятат за правно основание за ползване. Към писмото са приложени договори за наем на земеделски имоти, сключени от В. Щ. и представени за регистрация в ОбСЗ Струмяни и ОбСЗ Сандански за стопанската 2020 2021 г. Жалбоподателката е представила по делото справка удостоверение от нотариус, съгласно която с договор за дарение от 09.03.2021 г. е придобила животновъден обект с рег. 5173710015/2839-0013 на БАБХ, находящ се в [населено място], община Струмяни, ведно с всички налични животни 30 бр. ЕПЖ (говеда). При тези фактически установявания съдът е приел, че оспореното уведомително писмо не страда от пороците по чл. 146, т. 1 5 АПК. Съдът е приел, че административният орган законосъобразно е отказал финансовото подпомагане по заявлението на жалбоподателката за кампания 2021 г. по мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от ПРСР за периода 2014-2020 г., поради това, че заявените имоти не се ползват на правно основание по смисъла на чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ (с изключение на парцел/БЗС с идентификатор 51737-88-1-3, за който е посочено, че установената площ е под установения минимум и парцелът е недопустим за подпомагане). Фактическите и правни основания за отказа се съдържат в обжалвания акт, поради което е отхвърлил доводите, че актът е немотивиран и не са ясни причините, поради което е отказано финансово подпомагане по обсъжданата мярка. Посочил е, че с представеното писмо от Министерството на земеделието и храните пред първоинстанционния съд не се внасят нови фактически и правни обстоятелства, поради което доводите на жалбоподателката, че едва от съдържанието на същото се разбират основанията за отказ, са неоснователни. При решаване на правния спор съдът не е обсъдил в пълнота събраният доказателствен материал по делото. По делото са представени, освен изброените по-горе писмени доказателства, договори за наеми на земеделски имоти, сключени от земеделският производител в качеството на наемател. Съгласно представения Анекс към договор за отдаване на под наем на пасища, мери общинска собственост ДГ-207 от 22.12.2020 г., на 11.05.2021 г. между община Струмяни, в качеството на наемодател от една страна и В. Г. Я. и В. Н. Щ. от друга страна, в качеството на наемател, В. Н. Щ. замества като наемател (нов) в договор за отдаване под наем на пасища и мери общинска собственост В. Г. Я., т. к. същата е придобила животновъден обект по силата на договор за дарение на животновъден обект, ведно с всички налични животни в него, заверен на 09.03.2021 г. от нотариус в район РС Петрич, видно и от справка за животновъден обект 5173710015 на В. Щ., издадена от официалния ветеринарен лекар на община Струмяни, община Петрич, при ОДБХ Благоевград. Представен е също анекс към договор за отдаване под аренда на земеделска земя ДГ 117 от 22.06.2017 с идентични страни и аналогично съдържание и основания за сключването му. Не е спорно по делото, че договорите са надлежно регистрирани в ОбСЗ Сандански, за което са представени екранни снимки от електронния регистър Ferma Win . По адм. дело 183/2024г. на АС Благоевград, приобщено към адм. дело 840/2024 г. на АС Благоевград, са приложени справки от Интегрираната информационна система на БАБХ за наличните животни в ОЕЗ (обект с епизоотично значение) към 03.03.2021 г., 09.03.2021 г. и 30.09.2021 г. Видно от приложените справки е, че към 03.03.2021 г. животновъден обект с рег. 5173710015, с адрес Благоевград/Струмяни/[населено място] 09.03.2021 г. е с регистриран собственик В. Г. Я., а към 09.03.2021 г. и 30.09.2021 г. същият животновъден обект е с регистриран собственик В. Н. Щ.. В справките са посочени наличните животни, индивидуализирани с ушни марки и със съответните други белези. Съгласно чл. 37м, ал. 2 ЗСПЗЗ, в приложимата редакция обн., ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г., спазването на чл. 37и, ал. 1, 4 и 9 се установява въз основа на справката по чл. 37и, ал. 6. В чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ, в редакция обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., е предвидено, че пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем без търг в случаите по чл. 24а, ал. 2, т. 6 на собственици или ползватели на животновъдни обекти, които отглеждат пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 и по чл. 37ж, ал. 5. Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между лицата по ал. 1, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище в същата или в съседна община, независимо от областта, в която се намира, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на регистрирано правно основание пасища, мери и ливади. Проверките за спазване на условията по чл. 37и, ал. 4, 7 и 9 ЗСПЗЗ по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се извършват ежегодно от кмета на община, съответно директорът на ОД Земеделие чл. 37м, ал. 1 ЗСПЗЗ. Спазването на условията по ал. 1 се установява въз основа на изготвена и предоставена от БАБХ официална справка за всички регистрирани към 1 февруари на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ: 1. животновъдни обекти; 2. собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти; 3. пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти. Справката се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и се публикува на интернет страницата на агенцията. Предвид законовата регламентация съдът правилно е приел, че за да е налице валидно право на ползване за заявените за подпомагане земеделски площи, предоставени по реда и на основание чл. 37и и сл. ЗСПЗЗ, е необходимо земеделският производител да е собственик или ползвател на регистриран животновъден обект. Основателни са обаче възраженията на касационния жалбоподател, че в случая този релевантен факт е преценен от административния орган спрямо данните за заявителката от справката от ИИС на БАБ към 01.02.2021 г. без да бъде съобразена регистрацията на животновъдния обект на името на праводателя й и отчетена настъпилата промяна в собствеността върху процесния животновъден обект след тази дата, но преди датата, визирана в чл. 41, ал. 4 ЗПЗП. Съгласно чл. 51, ал. 1 и 3 ЗВД животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация по реда на чл. 137, включително при промяна на собствеността върху животновъдния обект. По делото няма данни, че към 01.02.2021 г. животновъдният обект не е регистриран в системата на БАБХ и не са твърдени такива обстоятелства. Към 03.03.2021 г. процесният животновъден обект е регистриран на името на В. Г. Я., който е праводател на касаторката. Информацията за налични животни в ОЕЗ към 09.03.2021 г. представлява извадка от интегрираната информационна система на БАБХ, от която е видно, че във въпросната система към посочената дата са били налични процесните животни и са се намирали в регистриран животновъден обект по чл. 137 ЗВД, с посочен собственик В. Н. Щ.. В чл. 41, ал. 3 ЗПЗП, в приложимата редакция, е предви1/ дено, че земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани съгласно член 36, параграф 5 от Регламент (ЕС) 1307/2013, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Съгласно чл. 41, ал. 4 ЗПЗП, ред., ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 4.12.2020 г., правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието, храните и горите. Регистрирането се извършва до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата по чл. 32, ал. 5. На плоскостта на цитираната нормативна уредба съдът правилно е приел, че релевантно за спора има ли валидно правно основание за ползване на земеделските площи, заявени за подпомагане, е наличието на регистриран животновъден обект на името на касаторката. Неправилно обаче е възприел само данните от информационната система на БАБХ към 01.02.2021 г. за липса на регистриран животновъден обект на името на В. Щ., без да отчете, че към датата на подаване на заявлението по силата на прехвърлителната сделка и сключените анекси към договорите за отдаване под аренда на общинските земеделски имоти, съгласно справките от 03.03.2021 г. и 09.03.2021 г. от същата система е налице регистрация на животновъдния обект и регистрация в електронния регистър Ferma Win на договорите за отдаване под аренда на общинските земеделски имоти. В този контекст основателни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно не е съобразил извършената промяна в собствеността на регистрирания животновъдния обект, която е регистрирана в ИИС на БАБХ към подаване на заявлението за подпомагане и е приел, че е налице основанието за отказ по чл. 41, ал. 9 ЗПЗП във връзка с чл. 37м, ал. 5 ЗСПЗЗ. Приетите с обжалваното уведомително писмо фактически основания за отказ да се одобри финансовото подпомагане по заявената мярка от земеделския производител не се подкрепят от събрания доказателствен материал по делото и не кореспондират с приложимите правни разпоредби. Цитираното в обжалваното уведомително писмо като основание за отказ - писмо вх. 01-0400/296#/16.11.2021 г. на МЗХ с приложеното по делото съдържание не позволява да се установи каква точно информация и с каква актуалност е предадена на ДФ "Земеделие", за да обуслови фактическите и правни основания за отказ. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отмени обжалваното уведомително писмо. Административната преписка следва да се изпрати на административния орган за ново разглеждане. При новото разглеждане органът следва да посочи конкретни и точни фактически и правни съображения, основани на събраните доказателства по преписката и приложимите материалноправни разпоредби. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски в касационната жалба, ДФ Земеделие следва да заплати на В. Н. Щ. сумата 1580лв. разноски по делото, от които 1010 лв. за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса в първоинстанционното производство и 570 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса за касационната инстанция, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,