Решение № 7157 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14663/2009 г.

Решение № 7157 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14663/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на 02 РУ на СДВР-София против решение № 74 от 08.10.2009 г., постановено по административно дело № 2745 по описа за 2009 г. на Административен съд- София град. Релевира оплаквания за неправилност - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - Георги Димитров Милев - оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд- София град е било образувано по жалбата на Георги Димитров Милев- категория Г, инспектор II-ра степен, на длъжност- "разузнавач", -VI-степен в група "КП" на участък "Надежда", при Второ РУ на СДВР- против заповед № 183 от 12.03.2009 г. на началник на 02 РУ - СДВР, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закон за Министерството на вътрешните работи, вр. чл. 227, ал. 1, Т. 11от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "ПОРИЦАНИЕ" за срок от 6 месеца. Нарушение за което е бил наказан се изразява в това, че на 13.02.2009 г. Не е спазил вътрешния ред за работа с доведени лица.. С решението си Административен съд - София град е уважил жалбата и отменил заповедта, приемайки, че последната е незаконосъобразна - макар и издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228 от ЗМВР, в изискуемата форма и но при неспазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Така постановеното решение е не правилно и страда по релевирания в касационната жалба порок - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основният довод на касационния жалбоподател е, че извода на съда, че наказанието на Милев е наложено при неизясненост на фактите и противоречия в обясненията на служителите- е неправилен. Организацията на пропускателния режим и вътрешния ред в сградата на соченото РУ на СДВР- се осъществява и координира на базата на подзаконови актове, в конкретния случай - Заповед № 77/04.02.2009 г.- на Началника на 02 РУ-СДВР- относно организация на пропускателния режим. По делото не се спори, че лицето Николай Красимиров Георгиев, по собствено желание е потърсил среща с Георги Милев, която е осъществена на 13.02.2008 г., около 13 часа- в сградата на ПУ "Надежда" и, че същият ден това лице е "извършило кражба" на преносим компютър от кабинет в същата сграда. За да отмени заповедта, съдът анализирайки събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че неизяснено е поведението на Милев по съпровождане на Георгиев в сградата на участъка, поради което не може да му се търси отговорност. Неправилен извод на съда. Видно от приложената по делото заповед касаеща организацията на пропускателния режим- в раздел II-прием на граждани- т. 3- поканени или призовани лица се въвеждат в сградата от съответния служител. На 13.02.2009 г.- този служител е именно Милев, доколкото лицето Николай Георгиев е желаел среща с него. Наказаният Милев не отрича, че е взел лицето от приемната и го завел в своя кабинет. Твърди, че поради друга среща- отново е придружил Георгиев до "приемната", казвайки му да го изчака. Милев нито твърди, нито са събрани доказателства, че при извеждането на лицето е уведомил постовия полицай- задължение- съгласно т. 5, раздел II от сочената заповед. Нещо повече- жалбоподателят пред първоинстанционния съд не отрича, че е видял оставеното от него лице в приемната, по късно свободно да се придвижва из сградата на участъка/пред неговия кабинет/, но не е реагирал по никакъв начин. Затова доколкото оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при спазване на административно производствените правила и материалния закон- то следва решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което жалбата на Милев бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,