Решение № 6482 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2138/2013 г.

ВАСVI отделение13.05.2013 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 28.12.2012 г. по адм. д. № 331/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, 7 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6482 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2138/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Русе, срещу решение № 39 от 28.12.2012 г. по адм. д. № 331/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, 7 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът "Шанс - 99" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът Пламен Георгиев Петров, от гр. Русе, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 39 от 28.12.2012 г. по адм. д. № 331/2012 г., Административен съд - гр. Русе, 7 състав, е отменил предписание по т. 1 от протокол за извършена проверка изх. № ИД-1094 от 3.09.2011 г. на главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда", гр. Русе, за начисляване по ведомост и заплащане на заплата за извънреден труд, положен от Пламен Георгиев Петров на 3.01.2011 г., 4.01.2011 г. и 6.01.2011 г. Съдебният акт, предмет на контрол от настоящата инстанция, не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват безспорни доказателства за наличието на положен от Пламен Георгиев Петров извънреден труд на датите 3.01.2011 г., 4.01.2011 г. и 6.01.2011 г. По делото е налице молба на Пламен Георгиев Петров за ползване на платен отпуск за 2010 г., считано от 3.01.2011 г. до 7.01.2011 г. включително, върху която е положен подпис. По тази молба е издадена заповед № 12 от 3.01.2011 г. на управителя на дружеството за разрешаване на тази отпуска. Действително по делото се съдържа таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. януари 2011 г., която е в ръкописен вид и в тази таблица лицето фигурира като явило се на работа през посочените дни. Но по делото е налице и таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. януари 2011 г., която е в печатна форма и е заверена от управителя на дружеството. В нея за посочения период лицето се води в отпуск. В работния дневник е посочено, че Пламен Георгиев Петров е бил на работа на 03, 04 и 06 януари 2011 г., като е управлявал МПС с рег. № СА 2340 ВС. Но от представените пътни листове серия А № 023472, серия А № 023463 и серия А № 023473 съответно от 3.01.2011 г., 4.01.2011 г. и 6.01.2011 г., които са надлежно оформени се установява, че този автомобил на посочените дати е управляван от други лица. Правилно и с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, първоинстанционният съд е приел, че документът, с който безспорно се удостоверява извършването на превоз в деня на полагането на труд е пътният лист, а цитираните пътни листове отговарят на всички изисквания за форма и съдържание. Наред с това във ведомостта за заплатите за м. януари 2011 г. на "Шанс - 99" ООД на Петров са отразени пет дни платен отпуск. Върху тази ведомост има подпис на лицето. Ведомостите за заплатите са официален документ по смисъла на ГПК. Цитираните писмени доказателства правилно са били обсъдени в тяхната съвкупност от първоинстанционния съд и въз основа на тях са направени обосновани правни изводи с оглед на доказателствената им тежест. Във връзка с обстоятелствата дали е извършено нарушението, което е отразено в т. 1 от протокол изх. № ИД-1094 от 3.09.2011 г. е налице решение от 19.04.2012 г. по НАХД № 2693/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Русе, десети наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 18/1801768 от 26.09.2011 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Русе. Това решение е оставено в сила с решение от 16.07.2012 г. по КАН дело № 225/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Русе. В него е отразено, че касационният съд споделя становището на първата инстанция, че изводите на наказващия орган за полаган извънреден труд са неправилни. С описаното в АУАН и в наказателното постановление деяние не се осъществява състава на административно нарушение по чл. 150 във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ. Последното решение е окончателно и не подлежи на обжалване. По делото не са налице данни за възобновяване на административнонаказателното производство по реда на чл. 71 ЗАНН. С тези решения спорът, включително и относно дали е извършено нарушение на цитираните текстове на КТ е разрешен между същите страни със сила на присъдено нещо. В допълнение на това изложение, настоящият тричленен състав на ВАС намира за уместно да отбележи, че съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Следователно, когато лицето е в платен отпуск и то е осъществявало трудова дейност, ако това е така в конкретния случай, полаганият от него труд не може да се счита за извънреден, защото той не е извън установеното работно време. Ползването на платения отпуск се свързва с правото на работника да не полага труд за периода на отпуската. На това право на работника кореспондира задължение на работодателя да освободи лицето от полагане на труд и в тази връзка да обезпечи на възможността за отдих. Ето защо, ако "Шанс - 99" ООД е допуснало Петров да полага труд през процесните три дни, тогава е налице друго нарушение на трудовото законодателство, а не такова за незаплащане на извънредния труд, в каквато връзка е издаденото предписание. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1