Решение № 4349 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8552/2016 г.

Решение № 4349 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8552/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Р. Н., срещу решение № 3664 от 30.05.2016 г. по адм. дело № 11175 по описа за 2015 г. на административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на "А А. 13" ЕООД, срещу оспорения ревизионен акт. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт Й. И.. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт № Р- 22000115002358-091-001 от 10.08.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 1573 от 16.10.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.. Той е издаден по повод осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.07.2014 г. до 28.02.2015 г. В хода на ревизията е констатирано, че основната дейност на ревизирания субект е шиене на обувки и шиене на саи за обувки на ишлеме, предназначени за РГърция. Дейността е осъществявана в шивашки цех в гр. П., нает по договор за наем. За данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2014 г. и м. 01, м. 02.2015 г. това дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет, "ушиване на саи", издадени от "Д. т." ЕООД и "Д. Л. А." ЕООД. На тези преки доставчици са връчени ИПДПОТЛ, като първото дружество не е представило такива, а второто е представило копия от фактури, приемо-предавателни протоколи, договор, извлечения от сметки и пр. Извършена е и проверка в информационния масив на НАП, като не се установява те да имат материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, според спецификата на предмета им. От ревизираното дружество са представени фактури, фискални бонове към тях, приемо-предавателни протоколи за предаване и приемане на саи за ръчна бродерия, счетоводни регистри и пр. Приемо-предавателните протоколи не са подробни. Дадени са обяснения от управителя на ревизираното дружество относно организиране дейността на фирмата и избиране на доставчици, както и на подизпълнители. Административните органи са направили извод, че процесните доставки са нереални, поради спецификата им. В мотивите си административния съд е изложил подробно фактическата страна по спора, съответните на нея правни изводи при правилно разпределение на доказателствената тежест от негова страна. Според съда, а и настоящата инстанция приема тези съображения, доказателствената тежест се носи от страната, която твърди обстоятелство, от които черпи благоприятни последици. По делото това е правото на приспадане на данъчен кредит, като то е налице при възникнало данъчно събитие и според чл. 25, ал. 2 от ЗДДС това е датата на извършване на услугата. За да се осъществи механизма на облагане с данък върху добавената стойност трябва да е налице действително, реално осъществяване на фактурираните услуги, в случая ушиването на саи. Аргументите на съда, за да приеме, че липсва реалност на доставките, са обосновани от предмета на дейност на доставчиците, а именно автомобилен транспорт, от липсата на допълнителни, индивидуализиращи характеристики на изделията, възложени на доставчиците, което не е направено както във фактурите, така и в приемо-предавателните протоколи. В тях липсва място на предаване на извършеното, няма данни за транспортиране на направените саи, както и такива за съхранението им. По делото е установено, че части от предоставени материали за саи са обработени от самото ревизирано лице. Няма идентичност между предмета на пряката и последваща доставки. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касация, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 990.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение