Решение № 3299 от 28.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1287/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Г., подадена чрез адвокат Д. Новоселска, против Решение 26357/09.12.2024 г., постановено по административно дело 1412/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РНИ23-РД09-608/28.12.2023 г. на Кмета на Район Нови Искър Столична община. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Жалбата се поддържа от адвокат Новоселска по съображения, изложени в писмена защита. Ответната страна - Кмет на Район Нови Искър се представлява от юрисконсулт Р. Милева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, доводи за което се съдържат в писмен отговор. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е заповед, с която на основание чл. 190, ал. 6 ЗУТ, е наредено възмездно и срочно до прилагане на действащата улична регулация по о.т. 439 и о.т. 440 прокарване на временен път през поземлен имот с идентификатор 00357.5347.889 по КККР, за осигуряване на достъп за поземлен имот с идентификатор 00357.5347.55. Административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства, включително и вземайки предвид заключението по съдебно - техническата експертиза, приета по делото е достигнал до извода за материална законосъобразност на заповедта. Съдебното решение е правилно, като извършените от съда фактически установявания са верни и обективни, а правните му изводи напълно се споделят от настоящата инстанция. Спазени са законовите изисквания, регламентирани в чл. 190, ал. 3 ЗУТ при учредяване на този вид сервитут. Установено е, че временният път следва създадената чрез действащия устройствен план улица тупик, която не е реализирана. На следващо място начинът на прокарване на временния път не засяга заварени сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета. Вещото лице е установило, че предложения от оспорващия друг вариант за прокарване на временен път не се явява по-икономичен спрямо определения с процесната заповед, а напротив - чрез него значително се увеличава дължината и площта на тупика, същевременно се намаляват площите на три други имота и се влошават условията на бъдещото застрояване в тях. Правилен е решаващият извод, основан и на заключението на експерта за това, че утвърденият вариант на временен път е възможно най-благоприятен и икономичен, така, че чрез него се постига целта на закона и се засягат в най-малка степен обслужващите имоти. В хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, тъй като съдържащите се в него правни изводи са изведени въз основа на събраните по делото доказателства и установените с тях факти, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да е в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,