Решение № 174 от 20.3.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002101246/2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Я. и Г. Я. срещу решение 2600002/09.11.23г. на Пловдивски апелативен съд, с което на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД е развален договор за издръжка и гледане, сключен на 07.12.2016г. между Н. Н. и Т. Я.. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради констатирано противоречие между тълкуването на чл.87, ал.4 ЗЗД при разваляне на договор за издръжка и гледане и формирана практика на ВКС по въпроса „Кога неизпълнението е незначително по чл. 87, ал.4 от ЗЗД, при разваляне на договор за издръжка и гледане?“. За да се произнесе по поставения въпрос и по същество на жалбата и спора между страните, ВКС взе предвид следното: Н. Н. е предявила иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен на 07.12.2016г.. Исковата молба е подадена на 28.04.2017г. като ищцата твърди, че се е изнесла в началото на м.април.2017г. от дома на ответниците- Т. Я.(сестра) и Г. Я.(съпруг на сестрата), и е заживяла в дома на разосиновената си дъщеря Г.. Твърди, че ответниците не са изпълнявали договора за издръжка и гледане и иска развалянето му. Ответниците са получили препис от исковата молба на 26.05.2017г.. В отговора на исковата молба те заявяват, че ищцата е страдала от болестна форма на деменция, че са приели ищцата в дома си и са полагали грижи за нея, и че са я гледали до 02.04.2017г., когато ищцата отишла при Г. Н., за да гостува, но на 15.05.2017г., когато отишли да си я приберат обратно съгласно уговорката, Г. Н. отказала да ги допусне до ищцата, поради което те пуснали сигнал до Прокуратурата за противозаконно задържане на Н. Н.. От 26.06.17г. ответниците започнали да плащат издръжка по 270лв. месечно като са платили за месеците от април до септември 2017г общо 1600лв.. Поискали са и трансформация на задължението за издръжка и гледане с насрещна искова молба, подадена на 26.06.2017г.. Ищцата е починала на 13.09.2017г. и на мястото и като ищец е конституирана разосиновената й дъщеря Г. Н. въз основа на универсално завещание. Въззивният съд е приел, че до 02.04.2017г. договорът се е изпълнявал своевременно, но след това от 02.04.2017г. до 26.06.2017г. договорът не се е изпълнявал, въпреки че ответниците са знаели повече от месец и половина преди това, че ищцата нямало да се върне при тях, а това неизпълнение не е незначително с оглед на действието на договора, което е било общо около 9 месеца, и за този период имало около 2, 5месеца неизпълнение. В касационната жалба, подадена от ответниците Я. се оспорват изводите на ВС свързани с тълкуването и приложението на чл. 87, ал.4 от ЗЗД. Изразява се становище, че ответниците са предприели плащане на издръжката едва след като са разбрали, че Н. Н. няма да се върне в дома им, и няма да приеме предоставянето на грижи и гледане. В срока за отговор ищцата Г. Н. възразява, че преди 02.04.17г. ответниците имали нехуманно отношение към прехвърлителката, а след тази дата имало пълно неизпълнение на договора, а закъснялото плащане на издръжка било твърде незначително, за да се покрият нуждите на прехвърлителката. Освен това за времето през което Н. Н. е била гледана от ответниците, тя се била разпоредила с всичките си имоти в тяхна полза, включително и с банковите си влогове. Относно поставения въпрос, ВКС счита, че при разваляне на договор за издръжка и гледане, заради период на неизпълнение, по чл. 87, ал.4 ЗЗД съдът преценява договорния интерес на кредитора, като от значение е не толкова периода на неизпълнение, а обстоятелствата, при които гледането и издръжката не са дадени и които може да са усложнили състоянието на кредитора. В този смисъл е решение № 60248/11.11.21г. на ВКС, към което настоящия състав се присъединява. Въззивният съд не е съобразил решението си с тази съдебна практика, поради което решението му е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Освен това по съществото спора между страните въззивният съд необосновано приема, че трансформацията на договора за издръжка и гледане, е следвало да започне от 02.04.17г., когато прехвърлителката Н. Н. отива на гости на разосиновената си дъщеря Г. Н.. Отиването на гости не може да се приравни на отказ от гледане и издръжка. Р. М., който е фактически съпруг на Г. Н., разпитан като свидетел дава показания, че до 2- 3 седмици след 02.04.17г. Н. Н. решила да остане при тях, а дотогава нямала никакво намерение. От показанията му излиза, че към 20.04.17г. Н. Н. е взела решение да откаже грижата и издръжката на сестра си Т. Я.. Не е установено по делото, че Т. Я. е разбрала за този отказ от гледане и издръжка. Напротив, на 15.05.17г. Т. Я. отива да прибере сестра си, но и е отказан достъп до къщата от Р. М. и тогава тя не успява да осъществи контакт с Н. Н., за да разбере за отказа й да бъде гледана. На същата дата Т. Я. подава сигнал до Районна прокуратура за противозаконно задържане на сестра й, но прокурорската преписка приключва с постановление за отказ да се образува досъдебно производство чак през септември 2017г.. Исковата молба за разваляне на договора за гледане и издръжка, която съдържа в себе си изявление за отказ от гледане и издръжка е подадена от Н. Н. на 28.04.2017г., но препис от исковата молба е връчен на Т. Я. и съпруга й чак на 26.05.2017г.. Това именно е моментът, от който следва да се приеме, че ответниците са узнали за отказа на прехвърлителката да получава от тях гледане и издръжка и от този момент за тях е възникнало задължение да трансформират задължението за гледане и издръжка в задължение за плащане на издръжка. Първото плащане е станало на 26.06.17г., когато са преведени по сметката на Н. Н. 520лв. и на същата дата са подали отговор на исковата молба и насрещна искова молба за трансформация на задължението им по договора за издръжка и гледане. Тъй като издръжката се дължи ежемесечно по аналогия от чл. 146 СК, а кредиторът прехвърлител е изпаднал в забава с отказа си да получава гледане и издръжка съгласно чл. 95 ЗЗД, и рискът от липсата на гледане и грижи, преминава върху кредитора съгласно чл. 96 ЗЗД, следва да се приеме, че плащането на издръжката за времето от 26.05.17г. до 26.06.17г. е извършено своевременно, и не е налице забавено изпълнение от страна на ответниците приобретатели. Възражението на ищцата, че плащаната издръжка от ответниците била крайно недостатъчна за задоволяване на нуждите на прехвърлителката, е неоснователно. От узнаването на отказа да се приемат гледане и грижи, на 26.05.17г. до 13.09.2017г., когато е починала прехвърлителката Н. Н., ответниците са платили издръжка в размер на 1600лв. или по 458лв. месечно. От показанията на свидетеля Р. М., фактически съпруг на Г. Н., пенсията на прехвърлителката е била около 340лв., а лекарствата й месечно са били около 150лв.. От оповестените на официалната страница на НСИ данни, разходите за храна, облекло, обувки, жилище, вода, електроенергия и горива, здравеопазване, като средни показатели са по 229, 64лв. на месец за третото тримесечие на 2017г.. Видно е, че плащаната издръжка е била достатъчна, за да се покрият нуждите на Н. Н., както и да й осигурят нормален и спокоен живот. Възражението, че ответниците придобили безвъзмездно цялото имущество на Н. Н., е неотносимо за настоящото производство. Няма пречка наследодателят да се разпореди с имуществото си приживе в полза на наследниците си. При положение, че сделките приживе, извършени от Н. Н., страдат от някакъв порок, Г. Н. като универсален правоприемник въз основа на универсално завещание, има възможност да ги оспори, но в рамките на друго производство. В обобщение, искът по чл. 87, ал.3 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора в полза на ищците следва да се присъдят разноски за въззивна и касационна инстанция, така както са поискани в открито заседание и съгласно представените доказателства за извършването им, придружени със Списък за разноски, както следва: 2212, 60лв. за касационна инстанция и 1500лв. за втора инстанция или 3712, 60лв. общо. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО