Решение № 4923 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2085/2021 г.

Решение № 4923 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2085/2021 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба подадена от процесуалният представител на Кмета на Община Пловдив против Решение № 2021/11.11.2020 г. постановено по адм. д. № 913/2020 г. по описа на Административен съд-Пловдив. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че при една напълно изяснена фактическа обстановка съдът е направил правни изводи в противоречие със закона. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново с което жалбата срещу заповедта на кмета на общината да се отхвърли. Претендират се съдебни разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът "Каммекс" АД чрез процесуалният си представител оспорват основателността на касационната жалба. Представят и писмен отговор с изложено становище по съществото на спора. Ответниците Н. М. и Община Пловдив не се представляват в съдебното заседание и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от "Каммекс" АД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив против Заповед № 200 А-240/4.02.2020 г. издадена от Кмета на Община Пловдив, с която на осн. чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 1, чл. 17 от ЗУТ, Заповед № 180 А2667/15.11.2018 г. на Кмета на Община Пловдив за допускане изработване на проект на ПУП-ПРЗ е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв. 22 по ПУП-ПУР с устройствени зони кв. "Христо Смирненски III" гр. Пловдив, с който се предвижда урегулиране на ПИ с идентификатор 56784.513.20, като се образува нов УПИ IX-513. 337 за жилищно и обществено застрояване, с ново свободно застрояване и подземно застрояване, с устройствени показатели за зона "Смф2", по нанесеното застрояване ограничено с червени ограничителни линии и подземно застрояване. Съдът приема, че жалбата срещу административния акт е допустима като подадена от лице с правен интерес в законовия срок. Приема, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в необходимата форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Приема, че е налице противоречие между Заповед № 180 А2667/15.11.2018 г. на Кмета на Община Пловдив, с която е допуснато изработване на проект за ПУП-ПРЗ на процесния имот и заповедта предмет на съдебната проверка в която е посочено че се одобрява изменение на ПУП-ПРЗ. Приел е, че е налице и разминаване между графичната и текстовата част на оспорената заповед по отношение имотите на жалбоподателя. При тези установявания съдът отменя оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението на Административен съд-Пловдив е недопустимо. Изводът на съда за допустимост на жалбата е немотивиран. Съдът се е задоволи да посочи, че жалбата е подадена от лице притежаващо правен интерес, без да посочи при коя от хипотезите на чл. 131, ал. 2 АПК жалбоподателя има качеството на заинтересована страна. Извода е направен и в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Наличието на правен интерес от оспорване на административния акт представлява положителна процесуална предпоставка за която съдът следи служебно. В случая със заповедта предмет на оспорването пред административния съд е одобрен ПУП-ПРЗ на ПИ с идентификатор 56784.513.20 като е образувано ново УПИ IX-513. 337 за жилищно и обществено застрояване в кв. 22. С одобрения ПУП-ПРЗ имота, попадащ в устройствена зона"Смф2" се урегулира за първи път, като се обособява УПИ за жилищно и обществено застрояване със свободно застрояване и с устройствени показатели отговарящи на действащия към момента ПУП и на устройствената зона, видно от първоначалното и допълнително заключение на вещото лице. По делото не е спорно че жалбоподателя е собственик на УПИ X-513. 207 за ЖС и ООД, УПИ XI-513. 206 за ЖС и ООД и УПИ XII-513. 205 за ЖС и ООД в кв. 22, разположени северозападно на процесния имот. Видно от заключението на вещото лице, с одобрения проект за ПУП-ПРЗ не се извършва ново регулиране на имотите на жалбоподателя, не са включени нито в текстовата нито в графичната част на оспорената заповед. При тези факти следва да се приеме, че имотите на жалбоподателя, макар и да са съседни на този, предмет на разработката, не са непосредствено засегнати от предвижданията на плана по смисъла на закона, поради което и "Каммекс" АД няма качество на заинтересовано лице по чл. 131, ал. 1 и не е легитимирано да оспори процесната заповед. Кръгът на заинтересованите лица с право на жалба срещу акт като оспорения се определя в чл. 131 ЗУТ. Това са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионери според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане-по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В ал. 2 на същата разпоредба са посочени и кои са непосредствено засегнатите имоти. Хипотези в тази разпоредба са относими за имоти, предмет на устройствения план и за съседни имоти, в посочените от закона случаи. Жалбоподателят се легитимира като собственик на имоти съседни на имота-предмет на плана. Безспорно е, че тези имоти не са предмет на плана /чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ/. Видно от оспорената заповед, предмет на одобрения проект ПУПУ-ПРЗ е само имота собственост на заинтересованата страна Н. М. Както се посочи, с оспорена заповед не се изменя регулацията или начина на застрояването им. Оразмеряването в графичната част на плана на вече нанесените по действащия за имотите ПУП-ПЗ ограничителни застроителни линии по никакъв начин не означава че същите са предмет на процесния план. Не е спорно, че тези имоти не са включени в свързано застрояване/чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ/, не се допускат намалени отстояния, а и няма твърдения в тази насока /чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ/, нито попадат сред имотите визирани в чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ в действащата редакция. Съдът счита, че не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. С одобрения план процесния ПИ се урегулира за първи път и се определя предназначението му "за жилищно строителство и обществено обслужване", при спазване на устройствените показатели на устройствената зона. Видно от заключението на вещото лице имота попада в устройствена зона "Смф2" съгласно одобрения с решение № 375/5.09.2007 г. на ОбС-Пловдив ОУП на гр. Пловдив. Така нареченото "смесено предназначение"е регламентирано и в Наредба № 7/22.12.2003 г. и по конкретно в чл. 4, ал. 7, т. 18 и чл. 36. Съгласно ОУП на гр. Пловдив и сочените законови разпоредби в тази устройствена зона се допуска жилищно и обществено обслужващо строителство. Това налага извода, че с оспорения план предназначението на имота не се променя, тъй като не се променя начина на ползване. Изложеното мотивира заключението, че имотите собственост на "Каммекс" АД, съседни на имота, предмет на разработката не са непосредствено засегнати от предвижданията на одобрения ПУП-ПРЗ на нито едно от основанията на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, поради което и жалбоподателят не е легитимирано лице да го оспори. Ето защо доводите на касационния жалбоподател са основателни, а изводите на съда, с които жалбата е приета за допустима са направени в противоречие със закона и събраните доказателства. Пред вид на изложеното настоящата инстанция приема, че "Каммекс" АД не е заинтересовано лице съгласно чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Подадената жалба против Заповед № 200 А-240/4.02.2020 г. на Кмета на Община Пловдив е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл, разглежда жалбата и се произнася със съдебен акт по същество, съставът на Административен съд-Пловдив е постановил недопустимо решение, което съгласно чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. При този изход на делото следва да се отмени и Определение № 2078/10.12.2020 г. постановено по делото, с което е изменено обжалваното решение в частта за разноските. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане "Каммекс" АД следва да заплати на Община Пловдив на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ сумата от 100 лв. съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение