Решение № 14841 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9449/2011 г.

Решение № 14841 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9449/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на адв. Д. Терзиев и адв. К. Маджаров в качеството им на пълномощници на Красимир Георгиев Парашкевов от гр. София против решение № 2140 от 05.05.2011 г., постановено по административно дело № 1967 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. Релевират се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна съгласно чл. 209, т. 3 от АПК.

Процесуалния представител на ответната страна - юрк. Петкова оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на Красимир Георгиев Парашкевов от гр. София против решение № 180 от 26.01.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), с което е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) на жалбоподателя, като лице което е заемало публична длъжност - "Началник на сектор" в периода от 01.10.2007 г. до 01.08.2008 г. Като такъв той е подлежал на задължителна проверка съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона.

Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като е приел за безспорно установено, че за жалбоподателя са налице данни в справочните масиви - регистрационен дневник, картон обр. 4 и саморъчно написана и подписана декларация, които сочат Красимир Парашкевов като агент на ДС - секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Приел е още, че административният орган не е допуснал процедурни нарушения при постановяването на акта, поради което жалбата е приета за неоснователна, а оспорваното решението - за правилно и законосъобразно.

Касаторът счита, че решението е неправилно, тъй като по делото не са представени документи, доказващи наличие на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на органите по чл. 1 от Закона за г-н Парашкевов. Единственият документ, подписан лично от него е само декларацията за опазване на тайната на срещата. Липсват документи да е предоставял информация или сведения. На второ място съдът не е отчел противоречието, съдържащо се в решението на административния орган, който от една страна е посочен като агент, а от друга - е обявена принадлежността му към службите като секретен сътрудник.

Възраженията са неоснователни.

1. За да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения по съдебен ред индивидуален административен акт по критериите, посочени чл. 146 от АПК, съдът е следвало да направи преценка за вида на акта, както и условията, при които действа органът - оперативна самостоятелност или обвързана компетентност.

По делото са представени доказателства за изясняване на релевантните за спора факти. Първостепенният съд ги е обсъдил подробно и във връзка с възраженията на страните, извършил е служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт, предвид задължението по чл. 168 от АПК. Изложени са обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните изводи в съдебното решение сочат на обективна преценка на относимите доказателства по главните за спора факти.

В тази връзка следва да се подчертае, че възраженията на г-н Парашкевов са неотносими към предмета на доказване. Тези възражения биха били относими към евентуално оспорване на официалните документи, въз основа на които Комисията е постановила своето решение, но такова оспорване не е извършено.

Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежността към органите по чл. 1 от Закона се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, вкл. наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки) - документи, които са примерно изброени. По този начин законодателят с действащия закон не отдава значение дали има или няма безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност.

Правомощието на Комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБН, съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона.

Липсва законова вменено задължение на органа да изследва обстоятелството дали лицето е имало реална (активна) агентурна дейност или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово знание, без негово съгласие и без да е извършвало дейност по доставяне на информация на бившата ДС. С други думи, при сега действащия закон Комисията, действайки при обвързана компетентност, е длъжна при установена единствено регистрация, какъвто е и настоящия случай, да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона.

2. Съгласно дефиницията на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА: "Секретни сътрудници" са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, доверени лица и информатори.". Следователно, "агент" е качество, в което е осъществявано сътрудничеството и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 съгласно легалното определение на "секретни сътрудници".

3. Възражението на пълномощниците на касатора за несъответствие на решенията на административния орган и на съда с Решение № 10 от 22.09.1997 г., постановено по констит. дело № 14/97 г. е неотносимо, пред вид действащата към момента на постановяването им нормативна уредба. Съдът правилно е приел, че оспорваното пред него решение съответства на приложимото материално право.

Пред вид изложеното касационната жалба е неоснователна. Решението - като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение