Решение № 4176 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14296/2013 г.

Решение № 4176 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14296/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Йордан Кирилов Стоянов и Людмила Димитрова Пиперова, двамата от гр. София, чрез процесуалните им представители - адв. Валентина Бакалова и адв. Людмил Дамянов, против решение № 4988 от 17.07.2013 г. постановено по адм. дело № 11008/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - Столичен общински съвет, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът - Венцислав Стоянов Стоянов, редовно призован, не се явява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Йордан Кирилов Стоянов и Людмила Димитрова Пиперова, против решение № 409 от 19.07.2012 г. на Столичен общински съвет, като неоснователна. Предмет на жалбата е частта от това решение по т. 2 и т. 3, с които се одобрява проект за ПУП-ПР и ПУП - режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс за ж. к. "Люлин - 4 мр." в граници: бул. "Райко Даскалов", бул. "Добринова скала", ул. "Захари Стоянов" и бул. "Панчо Владигеров", в частта относно УПИ VI - "за озеленяване с режим на Тго", кв. 10, за поземлен имот с идентификатор 68134.4361.199.

За да отхвърли жалбата,съдът е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. От съвкупната преценка на доказателствата е извел изводи за съответствие на акта с материалния закон и целта му. Подробно е анализирал относимите за ново строителство в жилищни комплекси разпоредби на чл. 22, ал. 5, 6 и 7 от ЗУТ, вр. с чл. 21 и чл. 81 и приложение № 2 към него от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като е приел, че процесния имот 199 не може да бъде застроен, съобразно мотивираното предложение на собствениците му, тъй като противоречи на чл. 81 и положение 14 от приложение № 2 към него, от цитираната Наредба. При липса на възможност за застрояване на имота единствената възможност за него е отреждането му за допълнителна озеленена площ, съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗУТ, в която хипотеза органът действа при условията на обвързана компетентност.

При извършената проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, настоящият състав установи:

1. Решението е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл в повече от поисканото. С постановения диспозитив съдът е отхвърлил жалбата срещу решение № 409 от 19.07.2012 г. на Столичен общински съвет като цяло, въпреки че съгласно посоченото по-горе, предмет на жалбата е била частта от него, с която се одобрява проект на ПУП-ПР и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс ж. к. "Люлин - 4 мр.", само по отношение на УПИ VI, кв. 10, в който попада имота на оспорващите, а именно имот 199. При липса на жалба срещу останалите части от оспореното решение, последното е влязло в сила, поради което произнасянето в повече е процесуално недопустимо. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното решение, в частта извън посочената, следва да бъде обезсилено, а производството в тази част прекратено.

1. В допустимата му част обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при липса на доказателства по релевантните за спора обстоятелства.

С оглед наведените пред решаващият, а и пред касационния съд възражения, свързани с допустимостта на самостоятелно УПИ за имота на касаторите - имот № 199, с предназначение за жилищно застрояване, съдът е следвало да изясни фактите, като събере доказателства за действителното наличие на такава възможност за обособяване на отделно УПИ за имота на касаторите, което може да бъде застроено с нова жилищна сграда - самостоятелна или обща със съседния имот 104, в съсобствен с него УПИ IV, съгласно представения вариант за такова застрояване към възражението до ОбЕСУТ на касаторите.

Това е било необходимо, тъй като чл. 22, ал. 3 от ЗУТ допуска в жилищни комплекси комплексното застрояване да се съчетава със застрояване в отделни урегулирани поземлени имота. Допускането на такова ново застрояване в отделни УПИ-та в рамките на жилищния комплекс е допустимо и с оглед характера на одобрения ПУП - ПР и режим на застрояване за преструктуриране на жилищния комплекс "Люлин-4мр. ", по смисъла на § 5, т. 24 от ДР на ЗУТ, както и на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7/2003 г. (цитирана по-горе).

Поради това съдът е следвало да изясни дали от имота на касаторите (имот 199) би могло да се образува самостоятелно УПИ за ново жилищно строителство, съгласно нормативите на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ, респ. дали съсобственото УПИ за имоти 199 и 104 по мотивираното предложение, отговаря на тези нормативи, след което да изясни спазването на останалите изисквания на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по приложението му, за застрояване с нова жилищна сграда, без да бъдат надвишени показателите на плана по който е създаден жилищния комплекс (чл. 22, ал. 5 ЗУТ), както и занижени показателите за обществено озеленените площи по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7/2003 г. (най-малко 15% от общата територия на жилищния комплекс) и при спазване на конкретните показатели за застрояване в УПИ-то по чл. 20, т. 1 - 3 от Наредба № 7/2003 г., а именно: плътност на застрояване - от 20 до 50%; К инт. - от 0,6 до 2,5 за големите градове; и озеленена площ - от 40 до 60 на сто, като 1/3 от нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност;

Следвало е да провери, чрез възлагане на СТЕ, изпълнима от вещо лице-архитект, или като допълнителна задача на допуснатата такава от в. л. Семова-Колева, възможността за законосъобразно застрояване на имот 199, с нова жилищна сграда по мотивираното предложение на касаторите към възражението - на стр. 16, относно спазване разстоянията между сградите на основното застрояване: от СИ и от ЮИ на новата сграда със съществуващите многоетажни жилищни блокове в комплекса, съгласно чл. 81, вр. с приложение № 2 към него и в коя хипотеза от посочените схематични положения от № 1 до № 15 попада тя, като съобразно това посочи какви са тези разстояния, какви следва да бъдат и дали са спазени.

В случая съдът, при липса на заключение на вещото лице Семова-Колева по тези въпроси, не би могъл да извърши самостоятелна преценка, но въпреки това е направил такава, за наличие на положение № 14 от приложение № 2 на чл. 81 от Наредбата, приемайки, че съобразно него разстоянието между новопредвидената сграда и съществуващото застрояване от ЮИ не е спазено (без да посочва какво следва да бъде), като поради това е направил извод за недопустимост на предложеното от касаторите застрояване. Съответно на това е и извода му, че при невъзможност за застрояване на имота, отреждането на УПИ VI-199, кв. 10 - за озеленяване съответства на чл. 22, ал. 7, изр. 2 от ЗУТ, т.е. планът е законосъобразен, който е неправилен.

При неизясненост на фактите, относими към правилното решаване на спора, съдът не би могъл да даде отговор за законосъобразност на оспорения ПУП-ПР и режим на застрояване на УПИ VI-199, кв. 10 на ж. к. "Люлин - 4 мр.", на основание чл. 22, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ. Това би могъл да направи едва след попълване на делото с необходимите доказателства, каквито по делото липсват, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до неправилност на обжалваното решение.

Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за изясняването му от фактическа страна и събиране на нови доказателства. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да укаже на страните да представят доказателства за установяване на спорните обстоятелства, както и служебно да изясни, чрез възлагане на СТЕ, всички обстоятелства относно възможностите за обособяване на самостоятелно УПИ за имот 199 и за застрояването му със самостоятелна жилищна сграда, вкл. и проверка на мотивираното предложение за такова застрояване, приложено на л. 16 от делото, без да бъдат нарушени показателите за жилищния комплекс и при спазване на разстоянията между жилищните сгради на основното застрояване.

Съдът следва да извърши преценка и дали с даденото предназначение на имота по оспорения ПУП не се нарушава баланса между обществения интерес и частния интерес на касаторите, като реституирани собственици, в полза на първия, както и дали с оспорения ПУП е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение