Решение № 2057 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез гл.юрисконсулт П. Гълъбова, против Решение 2077/29.03.2024 г., постановено по административно дело 8606/2023 г. на Административен съд София- град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 АПК. В съдебно заседание процес.представител заявява, че дори и преценявайки незаконосъобразността на обжалваното решение на управителя на НЗОК, съдът е следвало да отмени акта и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, а не да уважава искова молба по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, което е неправилно. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Ответникът П. Е. Б., чрез процесуалния си представител - адв. Ц. Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна, излагайки аргументи в подкрепа правилността на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд София- град е отменил по жалба на П. Е. Б. Решение РД-Е112-116/03.08.2023 г. на управителя на НЗОК и е осъдил НЗОК да му заплати, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.204, ал.2 АПК, сумата от 14 452, 66 евро /равняващи се на 28 266, 95 лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /претърпяна загуба- платена на 28.07.2023 г. сума за лечение в Университетската клиника в гр.Лайпциг, Германия/ в резултат от незаконосъобразен административен акт- Решение РД-Е112-116/03.08.2023 г. на управителя на НЗОК. Осъдил е ответника да заплати и сторените по делото разноски в размер на 10 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателят оспорва Решение РД-Е112-116/03.08.2023 г. на управителя на НЗОК, като същевременно предявява и иск срещу Националната здравноосигурителна каса за заплащане на обезщетение за претърпените от незаконосъобразния акт имуществени вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в размер на 14 452, 66 евро за предоставеното лечение в Германия. Разгледал е жалбата като иск, предявен по реда на чл.204 и сл. от АПК. Приел е, че решението на административния орган е незаконосъобразно и го е отменил като е осъдил и НЗОК да заплати цитираната сума. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд не е бил сезиран с иск по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който се претендират вреди от незаконосъобразен акт на управителя на НЗОК, в конкретния случай. Съдът неправилно е квалифицирал подадената жалба и като иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Решение РД-Е112-116/03.08.2023 г. на управителя на НЗОК е издадено на основание чл.19, ал.7, т.2 от Закона за здравното осигуряване, във вр. с прилагане на чл.20 от Регламент /ЕО/ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Протокол Е112-04-471/31.07.2023 г. на комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за издаване на разрешение за получаване на подходящо планово лечение извън държавата- членка по пребиваване /формуляр S2/. С решението е отказано провеждане на планово лечение извън държавата- членка по пребиваване на здравноосигуреното лице П. Е. Б./ за операция [заличен текст]/, планирано да се осъществи в Университетска клиника Лайпциг, Германия, съгласно представена оферта и план за лечение. Отказът на административния орган представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК и същият не е съединен с иск по чл.203 АПК, както е приел административният съд и подлежи на обжалване по реда на чл.145 и следващите от АПК, а не по реда на чл.204 АПК. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона/чл.235, ал.2 от ГПК/. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Административният съд е тълкувал превратно фактите и е направил правни изводи, които при преценката на основанията по чл.146 АПК се явяват немотивирани. Поради това, обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание 144 от АПК, са съществени и препятстват цялостната проверка относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Неправилната правна квалификация на фактите и на техните правни последици от страна на съда, които не са изцяло релевантни за конкретния случай с оглед разпоредителната част на оспореното решение, както и липсата на преценка по отношение хипотезата на чл.173, ал.2 АПК, представляват пречка за настоящата инстанция да се произнесе по съществото на спора. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва обстойно да анализира фактите по конкретния случай, да прецени законосъобразността на обжалвания отказ и изложи мотиви относно липсата или наличието на основания по чл. 146 АПК. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение