Решение № 170 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6299/2007 г.

Решение № 170 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6299/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във вр. с чл. чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Майа Р. М., чрез пълномощника си адв. П. Т. обжалва и иска да се отмени Решение от 28.09.2007 г. по гр. д. № 2650/2006 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила Решение от 5.01.2006 г. по гр. д. № 438/2004 г. на СРС- 52 с. по уважения иск по чл. 42 б. "б" предл. 2-ро ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, отменителни основания по см. а чл. 218а, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) е постъпило писмено възражение от ответниците по касация, с което се поддържа, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По подадената касационна жалба, състав на второ отделение нa ВКС- гражданска колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните отменително основания и е процесуално допустима. Съдебното исково производство е инициирано от Ж. П., гражданин на САЩ- Индиана чрез п-к- Д-р И. Г., преупълномощила адв. Р/ по рождение А. В. Д. / гражданин на Канада- чрез адв. Л. срещу М. Р. М. - гр. С., с искане да се прогласи нищожността на саморъчно завещание от 30.09.1999 г. на основание чл. 42 б. "б" ЗН . С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалбата на М. Р. М. е оставил в сила решението на първата инстанция с което искът по чл. 42 б. "б" предл. 2-ро ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН е уважен, след като на базата на самостоятелни изводи е приел, че при съставяне на завещателното разпореждане не са изпълнени специалните изисквания на българския закон за валидност на акта. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения по приложението на материалния и процесуален закон. Двамата ищци са наследници по закон на покойния Н. В. Д., починал на 1.11.2003 г. в гр. С., преживяла съпруга и брат. Със Саморъчно завещание от 30.09.1999 г./обявено на 15.12.2003 г./ покойният Н. Д. завещава "на сестрата на моята съпруга - М. Р. М." цялото си движимо и недвижимо имущество, и парите си, и това която ще получи по реституция, в знак на признателност за грижите, които непрекъснато полага за мен и ме подкрепя морално и материално, тъй като съпругата му живее в Америка и няма възможност да му помага, но желая да оставя имотите на нейната сестра, тъй като в България аз нямам близки, на които да разчита. Завещанието НА Н. Д. съдържа изрична клауза, че е написано в присъствието на М. Р. М. и свидетелите -. Завещанието, съгласно действащия към датата на съставяне на завещанието българския Закон за наследството, е личен, формален и отменим акт, чиято действителността е поставена в зависимост от ясно изразената и облечена в предвидена по закон форма, волята на завещателя. За да породи действие саморъчното завещание следва да отговаря по форма на изискванията на закона- чл. 25, ал. 1 ЗН, т.е. да е написано изцяло на ръка от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от завещателя. Липсата на който и да е от тези компоненти на акта обуславя неговата нищожност- чл. 42 б. "б" ЗН. При данните по делото, че ръкописният текст на завещателните разпореждания не е писан САМО от наследодателя Н. Д., а е подпомаган от лицата, посочени като свидетели по акта, че самият ръкописен текст съдържа поправки и до изписване на някой букви от друго лице "поради лошото зрение на завещателя " изводите на въззивния съд, че при съставяне на завещанието не са изпълнени изискванията за форма на волеизявлението, са правилни и съобразени с установените с доказателства правнорелевантни факти по делото, както и с тяхното логично подвеждане под хипотезиса на правната норма. Саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване истинността му, тежестта на доказване е на страната, което го е представила и иска да се ползува от него. Доказването, че ръкописният текст е написан от завещателя, доколкото е установено че положения подпис е негов, не може да се презумира при оспорване и подлежи на пълно доказване. Всяка установена вероятност, че изпълнението на текста е на наследодателя, съставлява вероятност и за това, че текстът не е написан от него, поради което това доказване не е пълно доказване на факта. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че доколкото изслушаните и приети по делото експертни заключения не дават категоричност в становището, че ръкописният текст е изпълнен от завещателят, поради противоречивия сравнителен материал и лисата на категорични данни, че същият изхожда действително от завещателя, изводът на съдилищата е правилен и обоснован, съобразен с посочената процесуална норма на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.). Не може да се приеме, че е доказана истинността на ръкописния текст, ако не е изключена всяка друга възможност за автентичността на текста - т.е. за това че е написан саморъчно от завещателя. В случая основания за съмнения, че саморъчното завещание не изразява само волята на завещателя е и факта, че завещателят е подпомогнат от друго лице при изписване на букви на "саморъчния текст" на волеизявлението, както и безспорно установените данни, че и в други случаи за същия период от време/ м.09.1999 г. м. 11. 1999 г./ при разпореждания в банката с парични средства вместо Н. Д., подпис от негово име е полагала М. М., по причина, че "той не е вижда добре, има перде на очите". Неоснователни са и въведените доводи с касационната жалба, че са налице валидни пълномощия дадени на адв. В адв. Л. от страна на Ж. П. и А. Д. - Р. М. Заверките на подписите под дадените пълномощия са на направени съобразно действащите в САЩ и Канада правила и обстоятелството дали лицата, чиито подписи са надлежно заврени/ и двете са със заверка apostille /имат или не български паспорт е ирелевантно, както за качеството им на наследници на Н. Д., така и за възможността като граждани на чужда държава без български паспорт/ или такъв с изтекъл срок на валидност/ да водят дела в български съд, упълномощавайки български адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия