Решение № 4977 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2062/2011 г.

Решение № 4977 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2062/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Цветан Начков Радев за отмяна на решение № 77/05.01.2010 г. по адм. дело № 5865/2009 г. на Административен съд - София град, влязло в сила с решение № 13000 от 3.11.2010 г. по адм. дело № 3199/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което жалбата на Радев против разпоредена на 5.11.2008 г. принудителна административна мярка, изразяваща се в принудително преместване на паркирано превозно средство, е отхвърлена. Молителят поддържа, че е налице ново писмено доказателство, което не е взето предвид при решаване на делото. Представя решение от 26.04.2010 г. по н. а. х. д. № 12374/2009 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 19.11.2010 г., с което наказателното постановление издадено против Радев за нарушения по чл. 28, ал. 1, т. 7 и чл. 44, ал. 1 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община - паркиране на лек автомобил в общинска зелена площ, е отменено. Моли, на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК, решението да бъде отменено, а делото - върнато на съда за ново разглеждане. Ответникът - Столична община - Столичен инспекторат оспорва молбата за отмяна и моли да бъде отхвърлена. За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, влязло в сила с решение на Върховния административен съд, по адм. дело № 3199/2010 г., жалбата на молителя Радев против разпоредена на 5.11.2008 г. от служител на Столична община - Столичен инспекторат, принудителна административна мярка, изразяваща се в принудително преместване на паркирано превозно средство, е отхвърлена. Съдът приема, че са налице условията за прилагане на принудителната административна мярка, тъй като лек автомобил марка Опел, рег. № с 2905 ХТ, собственост на жалбоподателя Радев, е паркиран зад театър "София", в парк "Заимов", част от общинската целена система, в нарушение на чл. 36, ал. 2, т. 5, пр. 2 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на София, който забранява паркирането на моторни превозни средства в обществените зелени площи. Това налага предприемане на мерки за преустановяване на нарушението по реда на чл. 54, ал. 1, б. "б" от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, като неправилно паркираното превозно средство се премести принудително, без знанието на неговия собственик. Като прецени изложеното по-горе и молбата за отмяна съобразно посочените в нея основания Върховния административен съд, петчленен състав, констатира следното: Молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая представеното в настоящото производство съдебно решение, за отмяна на наказателно постановление № 55 от 9.02.2009 г., с което молителят Радев е санкциониран с административно наказание "глоба" за неправилно паркиране на притежавания от него лек автомобил Опел рег. № С 2905 ХТ на територията на парк "Заимов", зад театър "София" - нарушение по чл. 28, ал. 1, т. 7 и чл. 44, ал. 1 от Наредбата за организация на движенето на територията на Столична община, няма значение за законосъобразността на принудителната мярка и съответно за решаването на делото по оспорването й. Производството по налагане на принудителна административна мярка и това за реализиране на административнонаказателна отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което решението относно административнонаказателната отговорност няма значение за принудителната мярка и съответно не може да обоснове отмяната й. Принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване, преустановяване или отстраняване на вредните последици от административните нарушения (чл. 22 от ЗАНН). Следователно принудителната административна мярка е насочена към премахване на административното нарушение и неговите последици, а не към санкциониране на нарушителя. Обратно - наказателно постановление се издава и административното наказание се налага на лице, извършило административно нарушение (арг. от чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), т. е. целта на производството е да санкционира лице, което с поведението си, с действията или бездействието си, е извършило административно нарушение (чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 6 от ЗАНН). Следователно отпадането на административнонаказателната отговорност за молителя Радев, посочен като извършител на нарушението, няма за последица отпадане на необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка във връзка със същото нарушение, тъй като тази мярка е свързана с отстраняване на извършеното и безспорно установено административно нарушение и вредите от него. Ето защо отмяната на наказателното постановление е без значение за разрешаване на делото по оспорване на принудителната административна мярка, а представеното в този смисъл решение на Софийския районен съд не представлява ново писмено доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Не са налице и основанията, посочени в чл. 239, т. 3 от АПК, тъй като решението на съда във връзка с принудителната административна мярка не е обусловено от изхода на делото за реализиране на административнонаказателната отговорност. В този смисъл съдебният акт, чиято отмяна се иска, не се основава на издаденото и отменено от съда наказателно постановление. Както вече се посочи производството по прилагане на принудителната мярка е отделно от административнонаказателното, възниква и се осъществява на основания, които не са свързани с личността на извършителя на административното нарушение. Поради всичко изложено съдът приема, че в разглежданата хипотеза не се установява наличие на нови факти, подкрепени с новосъздадени писмени доказателства от значение за делото. Ето защо липсват предпоставките за отмяна на атакуваното решение на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,