Решение № 5862 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2015/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 119 КСО. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град срещу решение № 1086/09.01.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 7641 по описа за 2025 г., с което е отменено решение № 2153-21-194/02.07.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град (ТП на НОИ – София-град) и е изпратена преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда за възникнало у осигуреното лице право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО при достигнат осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 КСО като държавен служител по ЗМВР, но не е на възрастта за пенсиониране по тази разпоредба. Приема, че за осигуреното лице не съществува правото да избере дали да се пенсионира по реда на чл. 69 или чл. 69б, ал. 1 КСО. Привилегията на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) била обвързана с продължителността на осигурителния стаж като предпоставка на правото на пенсия, а не и с възрастта за пенсиониране. Иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Д. Т. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореното пред АССГ решение № 2153-21-194/02.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София-град е потвърдено разпореждане [номер]/45 от 06.06.2025г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на Д. Т. И. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на основание чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 КСО. Първостепенният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ (а не и разпореждането на длъжностното лице, с което е отказано отпускането на пенсията) и е изпратил преписката на компетентния административен орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. По установяванията на съда към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ Д. И. има навършена възраст [възраст] и зачетен към тази дата осигурителен стаж от длъжностното лице по пенсионно осигуряване 21 г., 01м. и 09 дни от първа категория труд и 07г., 09м. и 00 дни от трета категория или превърнат към трета категория общ осигурителен стаж 42г., 11м. и 04 дни и сбор от осигурителен стаж и възраст 95г. 00 м. и 24 дни. Съдът е приел, че оспореното решение и разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване са издадени от компетентни административни органи, в писмената форма за действителност, с дължимото съдържание и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По решаващите изводи на съда, като държавен служител по ЗМВР И. е в персоналните предели на действието на чл. 69, ал. 2 КСО и не е навършила към момента на подаването на заявлението възрастта от 54г. и 4 месеца по чл. 69, ал. 9 КСО, приложима за 2025 г., за да придобие право на пенсия по чл. 69, ал. 1 КСО. Съдът е обусловил разрешаването на правния спор от отговора на правния въпрос за приложимостта към него на разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО. Обсъдил е материалните предпоставки за правото на пенсия по чл.69б, ал. 1 КСО и е приел, че те са осъществени за Д. И. – възрастта ѝ надвишавала [възраст], а общият ѝ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 45 години, 11 месеца и 01 дни, съответно сборът от осигурителен стаж и възраст е 96 години, 11 месеца и 01 дни. Приел е, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС противоречи на правилото на чл. 69б, ал. 1 КСО, тъй като с нея се ограничава правото на осигурените лица да придобият право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО до хипотезата на непридобито от тях право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж. Същевременно от правилото за поведение на чл. 17, ал. 2 НПОС следвало, че трудът по чл. 69 КСО е от първа категория, а не че е от друга категория, но се зачита като осигурителен стаж от първа категория при пенсиониране. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Сочената от съда практика на върховната съдебна инстанция по административни дела е изоставена. Възникването на правото на ЛПОСВ е обусловено от достигането на определена сума от възрастта и осигурителния стаж на осигуреното лице към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Общата възраст за правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2025 г. за жените е 62 години и 4 месеца, а осигурителният стаж 36 години и 8 месеца (вж. чл. 15, ал. 1, т. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Придобиването на право на пенсия на по-ниска възраст за работа при по-неблагоприятни условия на труд по чл. 69б, ал. 1 КСО е за работа при условията на първа категория труд. Изискването е осигуреното лице да е работило десет години при условията на тази категория труд и сборът на осигурителният стаж и възрастта му да е 100 за мъжете, като за 2025 г. възрастта за жените е 51 години (вж. чл. 18б, ал. 1, т. 10 НПОС). По-ниската възраст за придобиване на право на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО не е обвързано с по-неблагоприятни условия на труд. Трудът на държавните служители по ЗМВР, които са измежду тези с възрастово предимство за правото на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО, не е класиран като такъв от първа категория по чл. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, а критериите за категоризиране според чл. 104, ал. 1 КСО са характера и особеностите на условията на труд. Зачитането по правилото на чл. 17, ал. 2 НПОС на осигурителния стаж по чл. 69 КСО като такъв от първа категория е при определянето на осигурителния стаж при пенсиониране, когато не е придобито право на пенсия по чл. 69 КСО и без да преобразува трудът по чл. 69 КСО в такъв от първа категория. Такава уредба би била несъвместима и с предмета на регулиране на НПОС и посочените в § 9 от ПЗР на Наредбата разпоредби на КСО, които са източник на правомощието на Министерския съвет да приеме наредбата. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия на 03.06.2025 г. Д. И. не е достигнал възрастта по чл. 68, ал. 1-2 КСО, поради което не е възникнало правото на ЛПОСВ за достигната обща възраст за пенсиониране без да е дължимо изследване на сбора от възрастта и осигурителния стаж. Трудът на И. като държавен служител по ЗМВР не е положен при условията на първа категория труд. При действието на чл. 18, ал. 4 НПОС зачитането му при пенсиониране за осигурителен стаж от първа категория е когато стажът по чл. 69 КСО не достига за придобиването на правото на пенсия по реда на тази разпоредба. Без за Д. И. да е възникнало към датата на подаване на заявлението на отпускане на пенсия правото на ЛПОСВ отричането на това право с разпореждането на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване и на директора на ТП на НОИ е законосъобразно, а отмяната на акта на директора с обжалваното решение е неправилна. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ. При този изход на делото на ТП на НОИ – София-град се дължат деловодни разноски в общ размер 306.78 евро, от които по 102.76 евро юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция (като равностойност на 200 лева) на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 102.26 евро платена държавна такса за касационното оспорване. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение