Решение № 15258 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9104/2014 г.

Решение № 15258 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9104/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е образувано по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба, подадена от Красимира Методиева Димитрова от гр. София и по касационна жалба, подадена от министъра на здравеопазването и от зам. министъра на здравеопазването като правоприемници на директора на закритата Дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" в МЗ, против решение № 3533 от 26.05.2014 г. по адм. дело № 6272 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град.

В касационната жалба на министъра на здравеопазването и на зам. министъра на здравеопазването са изложени съображения за нарушения при прилагането на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на българските граждани в чужбина и на § 1 от ДР на същата наредба във вр. с чл. 52 от Конституцията на Република България и чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

В касационната жалба на Красимира Методиева Димитрова от гр. София са изложени съображения, релевиращи неправилност на обжалваното съдебно решение в частта, с която преписката е изпратена на административния орган за ново решаване по същество при спазване на дадените задължителни указания.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба на Красимира Методиева Димитрова от гр. София и за неоснователност на касационната жалба на министъра на здравеопазването и на зам. министъра на здравеопазването.

За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното:

1. По касационната жалба на Красимира Методиева Димитрова от гр. София:

С обжалваното решение подадената от Красимира Методиева Димитрова жалба е изцяло уважена, като оспорената заповед № РД-22-41 от 8.03.2013 г. на директора на Дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" при МЗ е изцяло отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания за изясняване на правноотносимите обстоятелства по искането на Красимира Методиева Димитрова за заплащане от държавния бюджет за трансплантация в чужбина.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК правото на касационно обжалване принадлежи на страните, за които съдебното решение е неблагоприятно. За Красимира Методиева Димитрова не е налице правен интерес да обжалва решението, с което подадената от нея жалба е уважена. Преценени в съвкупност, приетите за установени обстоятелства по спора и постановеното съдебно решение не засягат по неблагоприятен начин правата и интересите на жалбоподателката. Мотивите към съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо и не подлежат на обжалване отделно от диспозитива.

По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство - да се прекрати.

1. По касационната жалба на министъра на здравеопазването и на зам. министъра на здравеопазването:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни в хипотезата на чл. 153, ал. 2 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е заповед № РД-22-4/8.03.2013 г. на директора на Дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" при министерството на здравеопазването, с която на Красимира Методиева Димитрова от гр. София е отказано заплащане от държавния бюджет за извършване на бъбречна трансплантация в чужбина с мотиви, че трансплантацията може да бъде извършена в България при възможност за по-бърза реализация и получаване на навременно лечение в рамките на обичайно необходимото време.

За да отмени оспорената заповед, Административен съд София - град е обосновал извод за издаването й в нарушение на административнопроцесуалните правила на чл. 25, ал. 2 и 3 от Наредба № 12 от 2011 г. и на материалноправната разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 1 от същата наредба, съгласно която заплащането на трансплантация на органи в чужбина се извършва при условие, че трансплантацията на съответните органи не може да се извърши своевременно в страната. Съдът е приложил допълнителната разпоредба на § 1 от наредбата, която дефинира термина "своевременно" от гледна точка на обичайно необходимото време за получаване на съответно необходимо лечение в страната предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. Единственият протокол на Профилната комисия по трансплантология не съответства на изискванията за съдържание, а в заповедта не са изложени мотиви какво е обичайно необходимото време за своевременно трансплантиране на бъбрек в България. В тази връзка съдът е съпоставил наличните статистически данни относно броя на лицата, чакащи трансплантация на бъбрек към 3.12.2013 г. и данните относно броя на извършените трансплантации през времето от 2010 г. до 2013 г., които са в явна диспропорция. Посочил е задължението на административния орган да извърши съпоставка с възможността и сроковете за осъществяване на трансплантацията на бъбрек в други държави от ЕС, за да се извърши точна преценка на критерия "своевременност" за лечение у нас, съпоставимо с това в чужбина. Представените след издаване на оспорената заповед справка и становище не могат да заместят мотивите, които следва да бъдат изложени в заповедта или да се съдържат в актовете на помощните комисии по административната преписка. Държавата осигурява здравето на гражданите и финансира от държавния бюджет здравеопазването съгласно чл. 52, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България.

Така постановеното решение е правилно.

Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и допуснати материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, издадена от министъра на здравеопазването по законова делегация от чл. 82, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, заплащането по реда на тази наредба за трансплантация на органи и клетки се извършва при условие, че трансплантацията на съответните органи не се извършва в страната или не може да се извърши своевременно в страната. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 2 задължава компетентния орган да извърши преценка за своевременността по ал. 1, т. 1 и 2 въз основа на официално предоставена от Изпълнителната агенция по трансплантация до Комисията за лечение в чужбина информация за обичайно необходимото време за получаване на съответното лечение в страната предвид данните от служебния регистър на агенцията. Възможността за своевременно. извършване на трансплантацията се преценява при съобразяване на критериите, установени в допълнителната разпоредба на § 1: обичайно необходимото време за получаване на съответно необходимо лечение в страната; текущото здравословно състояние на пациента; вероятното развитие на заболяването.

В разглеждания случай трансплантацията на органа, от която се нуждае лицето, се извършва в страната, но не е установено, че може да се извърши своевременно с оглед здравословното състояние на пациента, което би съставлявало материалноправна пречка за предоставяне на исканото заплащане за извършване на трансплантацията в чужбина. Красимира Методиева Димитрова страда от терминална бъбречна недостатъчност със съпътстващи увреждания и е с увредено общо състояние, за което й е определена степен на загубена работоспособност 100 %. През 2006 г. е започнала хемодиализно лечение три пъти седмично по 4 часа и е подала заявление за включването й в списъка на подлежащите лица на трансплантация на бъбрек в страната, а през 2012 г. - за трансплантация в чужбина. Административният орган е отказал да заплати исканата трансплантация без да извърши преценка какво е текущото здравословно състояние на лицето и прогнозата за развитието му, за да установи възможността за своевременно извършване на трансплантацията с оглед данните относно обичайно необходимото време, в което това лечение се предоставя в страната. При установеното съотношение на брой извършени трансплантации на бъбрек от 2010 г. до 2013 г. и брой на лицата, чакащи такава трансплантация, следва да се установи през коя година е вероятно в България да бъде извършена необходимата на лицето бъбречна трансплантация и дали трансплантацията ще бъде извършена своевременно (в същия смисъл по аналогични дела са постановени решение № 16022 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11373/2012 г., VI о., решение № 5968 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14070/2012 г., VI о., решение № 11960 от 29.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2012 г., VI о. и др.).

Като е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон и поради това го е отменил, Административен съд София - град е постановил правилно решение. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 173, ал. 2 от АПК съдът законосъобразно е изпратил преписката на компетентния административен орган, който е длъжен да се произнесе отново по искането и да издаде административен акт при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,