Решение № 4192 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2996/2014 г.

Решение № 4192 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2996/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е образувано по жалбите на Райчо Дишков Костов, Анета Дишкова Атанасова и Деница Минкова Костова, срещу Решение № 771/10.12.2013 г. за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Хемус" СОП пътен възел "Яна" от км 0+000 до км 8+460, подобекти: Събиратели - изпарители за дъждовни води и аварийни резервоари за депониране на замърсители при залпов разлив, разположени в участъците между км. 2+180 и км. 2+440 и между км 3+100 и км 3+360; препроектиране на селскостопански път на км. 1+065; реконструкция на ЕЛ 110 Кv при км 1+649 и реконструкция на Деривация при км 5+378 и Пътна връзка на територията на област София (обн. ДВ бр. 108 от 17.12.2013 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение в размер на 6256 лева за отчуждаваната част от 0.306 дка от поземлен имот с идентификатор 7727.19 в землището на с. Горни Богров. Незаконосъобразността на решението в оспорената му част се основава на това, че не е определено изискуемото се от закона равностойно парично обезщетение за отчуждаемата част от имота. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители изразяват становища за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Рилка Деянова Денева, Снежанка Кръстева Христова, Стефка Илиева Дианова, Христина Дианова Дианова, Веселин Дианов Дианов и Илияна Дианова Дианова, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбите са подадени в законоустановения срок от легитимирани страни и са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в Държавен вестник. Предвид изложеното съдът намира, че оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В тази насока не изложени и доводи от жалбоподателите, които оспорват единствено размера на определеното за отчуждения им имот парично обезщетение. В оспорената му част Решение № 771/10.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор № 7727.19, землище на с. Горни Богров, ЕКАТТЕ 16448, Столична община, находящ се в селскостопанска територия, нива, с обща площ 2.994 дка, от който отчуждени 0.306 дка, стойност на паричното обезщетение - 6256 лева, собственост на Тодор Костов Дишков. Отчуждаването е за пътна връзка, осигуряваща обслужване и достъп до газоразпределителна станция Кремиковци, съгласно влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-14-828 от 30.08.2013 г. на министъра на регионалното развитие. От представеното Решение № 412/20.05.1999 г. на Поземлена комисия Район Кремиковци се установява, че собствеността върху имота е възстановена на наследници на Тодор Костов Дишов. Съгласно удостоверения за наследници № 0245 от 9.08.2013 г. на Район Ботунец, Община Столична и № 6022 от 23.10.2014 г. на Район Северен, Община Пловдив, жалбоподателите и заинтересованите страни физически лица са негови наследници по закон. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имот с идентификатор 7727.19 съобразно приложимите в случая разпоредби на ЗДС. Вещото лице е изготвило и представило заключение по делото, съгласно което: стойността на обезщетението за отчуждената част от имота: при включени три пазарни аналога за извършени сделки със земеделска земя в землището на с. Горни Богров е 6 158.58 лева; при същите три аналога, но с обща квадратура и цена за прехвърлените два имота по нот. акт за покупко-продажба № 111 е в размер на 5 651.91 лева. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /изм. бр. 105 от 2014 г./. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Не е спорно по делото и е установено от представените от страните доказателства, че процесния имот, част от който се отчуждава, е в селскостопанска територия, с начин на трайно ползване нива. При наличието на сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, правилно административния орган е определил обезщетението при приложението на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Във връзка с оспорения размер на паричното обезщетение, определено по този ред, на жалбоподателите са дадени указания и възможност да представят по делото пазарни свидетелства за извършени сделки с имоти със сходни на отчуждавания характеристики, включително и след издаване на съдебно удостоверение. Такива не са представени по делото, при което заключението на допуснатата по тяхно искане експертиза се основава на относимите такива, съдържащи се в административната преписка, ползвани и от административния орган при определяне на обезщетението. Съгласно заключението на експертизата и в двата му варианта размера на обезщетението е по-нисък от този, определен в обжалваното решение, което според вещото лице произтича от допусната грешка в изчислението от оценителя в административното производство. Тъй като размера на паричното обезщетение определен по приложимия в случая начин по чл. 32 от ЗДС, установен в хода на съдебното производство е по нисък от определения от административния орган, то последния не следва да бъде изменян, тъй като би се влошило положението на оспорващите. С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,