Решение № 12711 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16242/2013 г.

Решение № 12711 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16242/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Садет Мехмед Агуш, Джелял Сами Агуш и Ариф Сами Агуш чрез процесуален представител адв. Г. Атанасов, подадена против решение № 5702 от 28.08.2013 г., постановено по адм. д. № 10518/2012 г. от Административен съд София-град ( АССГ ). В жалбата не са посочени конкретни касационни основания по чл. 209 от АПК, но по съществото на наведените в жалбата множество доводи може да се направи обоснован извод за оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че ОССГ неправилно и необосновано (с оглед приложимото право и съдебната практика) е приел, че Административен съд Смолян е бил компетентният съд да разгледа като касационна инстанция жалбата против решение № 442/1.02.2007 по гр. д. № 762/2005 г. на Районен съд Смолян, постановено по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ). По тези и други съображения претендира отмяна на решението на АССГ и решаване спора по същество с обявяване нищожност на решението на Административен съд Смолян. Ответникът - Министъра на земеделието и храните чрез процесуален представител юрк. Влаевска мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Общинска служба по Земеделие - Смолян в писмено становище от процесуален представител релевира доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение съдът е прекратил като недопустимо производството по предявения установителен иск от Садет Мехмед Агуш, Джелял Сами Агуш и Ариф Сами Агуш, срещу Общинска служба по земеделие Смолян, с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 270, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс за прогласяване нищожността на решение № 191/15.04.2009 г., постановено по КАдмД № 20/2007 г. на Административен съд Смолян, поради това, че е постановено от некомпетентен съдебен орган. Със същото решение е отхвърлил като неоснователни предявените от Садет Мехмед Агуш, Джелял Сами Агуш и Ариф Сами Агуш срещу Министерство на земеделието и храните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 270, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс за прогласяване нищожността на решение № 191/15.04.2009 г., постановено по КАдмД № 20/2007 г. на Административен съд Смолян, поради това, че е постановено от некомпетентен съдебен орган. За да достигне до този резултат Административен съд София - град е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7, предложение първо от АПК, който му е изпратен от Върховен касационен съд с Решение № 370/30.10.2012 г. по гр. д. № 480/2012 г., по подведомственост по исковата молба за прогласяване нищожността на решение № 191 от 15.04.2009 г. на Административен съд - гр. Смолян по адм. д. № 20 от 2007 г. Съдът е приел, че надлежен ответник е Министерство на земеделието и храните, а по отношение на ответника Общинска служба по земеделие Смолян е прекратил производството поради липса на надлежна процесуална легитимация. В протеклото производство съдът е установил, че административно дело № 762 в PC Смолян е било образувано през 2005 г. и решението по него е постановено на 1.02.2007 г., а на 23.02.2007 г. в PC Смолян е постъпила касационната жалба, по която не е било образувано дело в Окръжен съд Смолян. Наред с това съдът е съобразявал чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ в редакцията, действащата към момента на произнасянето на тези съдилища, като е приел, че компетентен да разгледа жалби срещу посочената категория решения на ОСЗГ е районният съд, а касационна инстанция по жалби срещу решението респ. определение, с което се туря край на производството, постановено в производство по чл. 13, ал. 6 от ЗВГСГЗГФ е съответният административен съд при положение, че изменението на разпоредбата е влязло в сила от 1.03.2007 г. В мотивите е прието, че меродавен за подсъдността според разпоредбите на § 4, ал. 2 ПЗР на АПК е моментът на образуване на делото пред административния съд, а не висящността на правния спор и независимо, че изпращането на адм. д. № 762/2005 г. по описа на PC Смолян в Окръжен съд Смолян е извършено след 1.03.2007 г., компетентен да се произнесе по касационната жалба е бил Окръжен съд Смолян, тъй като по силата на чл. 118, ал. 2 от ГПК делото се счита висящо пред този съд от деня на подаване на жалбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си като е съобразена е идентичната по съдържание разпоредба на чл. 135, ал. 2, изр. 2 от АПК, като за момент на образуване на делото е посочен деня на завеждането му пред ненадлежния съд. При тези данни съдът е приел, че " че произнасянето на решението от родово некомпетентен съд не води до нищожност на постановения съдебния- акт, а до неговата процесуална недопустимост. В случая не се касае за постановено решение от незаконен състав, нито е приложима хипотезата за постановяване на съдебното решение извън пределите на правораздавателната власт на съда, поради което не е налице невалидност на съдебния акт". Първоинстанционният съд е обсъдил различни хипотези на нищожност на съдебно решение и е извел заключение за отхвърляне на иска, защото не е допуснат нито един тежък порок на решението. При така установеното и въз основа на наведените касационни основания, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решението е неправилно като необосновано и в нарушение на относимото материално право. Съобразно т. 8 от ППВС № 1/1985 г. и съдебната практика на Върховния административен съд и Върховния касационен съд по такива искове многократно и еднозначно е развивала доводи в подкрепа на становището, че съдебен акт, постановен от съд, комуто производство не е било подведомствено, е нищожен като постановен от некомпетентен по материя съд. В случая АССГ е бил наясно с тази практика, която допълнително му е въведена като задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона с решението на ВКС, с което е бил сезиран. Независимо от това съдът въпреки, че правилно е тълкувал закона - § 4 от ПЗР на АПК относно компетентния съд във времеви аспект за произнасяне по касационна жалба срещу решение на районен съд по административен спор, в мотивите на съдебното решение във вътрешно противоречие с диспозитива е посочил, че "компетентен да се произнесе по касационната жалба е бил Окръжен съд Смолян", но "произнасянето на решението от родово некомпетентен съд не води до нищожност на постановения съдебен акт", което като порок на съдебното решение по отношение на неговата обоснованост е самостоятелно основание за отмяната му. Във връзка с горното формираната воля на съда в диспозитива на решението е неправилна от гледна точка на приложимото право. Производството по спорното материално право, при което първа инстанция е районния съд, а касационна е бил съответния окръжен съд, е започнало преди приемането на АПК (Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) и е продължило при действието му, като § 4, ал. 2 от ПЗР на АПК изрично регламентира, че "Образуваните преди влизането в сила на кодекса (12.07.2006 г., бел. авт.) административни дела в районните и окръжните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред". Адм. дело № 762/2005 г. по описа на PC Смолян очевидно е било образувано преди влизане в сила на кодекса, не е било приключило към момента на влизането му в сила и следователно е следвало да бъде довършено "по досегашния ред" в смисъла на цитираната норма, т. е. касационната жалба, подадена чрез районния съд против решението му по адм. д. № 762/2005 г. е била подведомствена на Окръжен съд - Смолян, където първоначално правилно е била изпратена, но същият се е необосновано се десезирал като я е препратил на Административен съд Смолян, който пък от своя страна незаконосъбразно и в нарушение на § 4 от ПЗР на АПК я е приел за разглеждане и е постановил съдебен акт по същество на спора. При тези данни, настоящия съдебен състав счита, че като е отхвърлил предявените от Садет Мехмед Агуш, Джелял Сами Агуш и Ариф Сами Агуш срещу Министерство на земеделието и храните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 270, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс за прогласяване нищожността на решение № 191/15.04.2009 г., постановено по к. а. дело № 20/2007 г. на Административен съд Смолян и е прекратил производството по иска на същото основание срещу Общинска служба по земеделие Смолян, АССГ е постановил неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК решение, което ангажира като последица отмяната му. При този резултат в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК настоящата инстанция може и следва да се произнесе по съществото на спора като обяви нищожността на решение № 191/15.04.2009 г., постановено по к. а. дело № 20/2007 г. на Административен съд Смолян като постановено от некомпетентен по материя съд, а делото следва да се изпрати по подведомственост на Окръжен съд Смолян за произнасяне по касационната жалба на Садет Мехмед Агуш, Джелял Сами Агуш и Ариф Сами Агуш против решение № 442/1.02.2007 по гр. д. № 762/2005 г. на Районен съд Смолян. По отношение претенциите за разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,