Решение № 56 от 10.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 1438/2016 г.
ВКСI търговско отделение10.04.2017 г.докладчик т Радостина Караколева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ГПК от Н. А. А. за отмяна на решение от 22.06.2015 г. по в. гр. д. № 4820/2015 г. на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 56 от 10.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 1438/2016 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ГПК по молба от Н. А. А. за отмяна на решение от 22.06.2015 г. по в. гр. д. № 4820/2015 г. на Софийски градски съд. С това решение след отмяна на отхвърлително решение на Софийски районен съд е постановено друго решение, с което са уважени предявените от [фирма] срещу молителя осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумите: 2 994.53 лв., непогасена главница по договор за финансиране № [ЕГН ]/21.05.2006 г., ведно със законната лихва от 27.03.2013 г. до окончателното заплащане на сумата; 204 лева такса за обслужване за периода 01.04.2010 г. - 18.03.2013 г., ведно със законната лихва от 27.03.2013 г. до окончателното заплащане на сумата; 2 094.67 лева договорна лихва за периода 1.04.2010 г. - 18.03.2013 г. В молбата се прави подробно оплакване за наличие на основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за нарушаване на съответните правила при призоваването на молителя и лишаването му да участва в делото. Изложени са подробни доводи за неправилност на въззивното решение, както и твърдения на страната, че не й е предоставена възможност да организира защитата си, поради което иска съдът да прецени дали са налице основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 или т. 2 или т. 3 ГПК. Молителят твърди, че поради здравословни проблеми е възпрепятстван да участва по делото, но не представя болничен лист или друг документ, удостоверяващ здравословното му състояние. Ответната страна - [фирма] не взима становище по така подадената молба. ВКС, ТК, I ТО счита, че молбата за отмяна, подадена на 23.09.2015 г. по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК, с оглед влизане в сила на 13.01.2016 г. на разпореждането от 20.08.2015 г. на Софийски градски съд /СГС/ за връщане на касационна жалба на молителя срещу решението, предмет на настоящата молба и е процесуално допустима. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения. С решението на СГС, чиято отмяна се иска, са уважени предявените от [фирма] срещу Н. А. осъдителни искове за дължими и непогасени суми по договор за финансиране. СГС е приел за неоснователни оспорванията на ответника - настоящ молител, че не е обвързан с договорни отношения с ищеца - настоящ ответник, конкретно относно обстоятелството, че анексът от 22.12.2006 г. не е подписан - видно от ССЕ са извършвани многократни тегления и плащания по картата на ответника, с оглед на което, според СГС, съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на липса на форма ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. СГС е възприел за недоказани и твърденията на ответникът, сега молител, че е извършил пълни и редовни плащания по заема, както и възражението за погасяване на сумите по давност. Основната ССЕ е установила, че по револвиращия заем ответникът, сега молител е извършвал плащания, но те са погасили само част от начислените такси, лихви, наказателни лихви и главница по реда посочен в т. 4.5 от ОУ от 22.12.2014 г., а процесните суми са били дължими. Давността за главницата и за таксите е общата 5 - годишна давност и не е изтекла, предвид характера на заема като револвиращ и признаване на вземанията чрез плащания на такси и лихви, последното от което е била на 04.08.2010 г. Давността за договорните лихви е 3-годишна, а такива са претендирани за период по-малък от 3 години преди предявяване на иска. Отмяната по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК отмяна на може да се иска, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В настоящия случай не са представени никакви доказателства от молителя за наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото или установяване по надлежен съдебен ред неистинност на документ, показания на свидетел, заключение на вещо лице, върху което е основано решението или престъпно действие на страната, неин представител или чл. на състава на съда. Щом това е така няма основание да се приеме, че е налице някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК може да се иска отмяна, когато влязлото в сила решение е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено, какъвто не е настоящият случай, поради което съдът не намира основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Съгласно цитираната разпоредба може да се иска отмяна, когато страната, вследствие нарушения на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Настоящият състав на ВКС счита, че няма основание да се приеме нарушение на процесуалните правила по призоваване на ответника от СГС - настоящ молител. Въззиваемият - настоящ молител е бил редовно уведомен за инициираното въззивно производство чрез изпратен на адрес: "гр. София, [улица], ет. 2, ап. 5" и получен лично от него срещу подпис препис от въззивна жалба на [фирма] /л. 35, в. гр. д. № 4820/2015 г. на СГС/. Същият адрес е многократно сочен от Н. А. като съдебен адрес и на призоваване във всички приложени по делото книжа /л. 43, л. 55, л. 62, л. 68, л. 86 на СГС. При надлежно уведомяване за образуваното съдебно производство пред СГС и липса на доказателства за наличие на невъзможност от лично явяване, поради особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени, в тежест и право на страната в съдебното производство е да избере по какъв начин ще организира защитата си и дали при невъзможност да я осъществи лично ще упълномощи адвокат да защитава интересите й. Твърденията на молителя, че е имало "формално участие, но без възможност за подготовка и организация и провеждането на защитата на правата и интересите му", сами по себе си, без доказателства, установяващи тези твърдения, не обуславят наличие на хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК като основание за отмяна на решението на СГС. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за отмяна на решението на СГС по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ГПК, поради което постъпилата молба следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, съдът: