Решение № 14833 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5010/2011 г.
ВАСI отделение15.11.2011 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230/04.02.2011 г. по адм. дело № 857/2010 г. на Административен съд-Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14833 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5010/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Петранка Атанасова Димитрова, гр. Варна, срещу решение № 230/04.02.2011 г. по адм. дело № 857/2010 г. на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу акт за регистрация по ЗДДС № 030420900023420/12.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 31/02.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено при нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалното право, иска отмяната му с произтичащите от това последици. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Варненският административен съд е бил сезиран с жалба от Петранка Димитрова от гр. Варна срещу акт за регистрация по ЗДДС № 030420900023420/12.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна и за да я отхвърли, съдът е приел, че са налице условията на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, тъй като жалбоподателят е достигнал оборот от 50 000 лв. (или повече) за последните 12 месеца преди текущия. Съдът е приел за установено, че към 31.10.2008 г. лицето е реализирало облагаем оборот по ЗДДС в размер на 130 650,30 лв. от доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество, съгласно договор за наем, както и от продажби на недвижими имоти, установено чрез официални документи. Съдът се е мотивирал с разпоредбите на чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 45, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС, съгласно които прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови, както и прехвърлянето на право на собственост на прилежащи терени към нови сгради, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тези терени са облагаеми доставки. При така установените факти, съдът е приел за приложим в случая чл. 102, ал. 1 от ЗДДС и е направил извод, че след като лицето не изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, законосъобразно органът по приходите е издал оспорения акт за регистрация. Обжалваното решение е правилно. Правилни са изводите на съда относно наличието на материалноправните предпоставки за издаването на акт за регистрация по ЗДДС. Задължение за регистрация по чл. 96 ЗДДС възниква за всяко лице, което извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ЗДДС като подаде заявление за регистрация в случай, че е направил оборот 50 000 лв. или повече за последните 12 месеца преди текущия. Съдът при постановяване на решението си е извършил проверка на оборота с натрупване за периода месец ноември 2007 г. - месец октомври 2008 г. и е направил законосъобразен извод, че е превишен облагаемия оборот и че най-късно до 14.11.2008 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. По делото безспорно е установено от събраните доказателства, в това число и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че в посочения период Петранка Димитрова е получила доход от 2933,80 лв. от наем, сума в размер на 48895,75 лв. от продажба на недвижими имоти, извън регулацията на населените места, както и получени средства в размер на 127128,95 лв. от продажба на недвижими имоти - нови сгради и земя в регулационните граници на населените места. Съобразено е и от органите по приходите и от съда, че жалбоподателката е омъжена и с оглед съществуващата съпружеска имуществена общност оборотът е изчислен съобразно 1/2 част, съответстваща на частта от СИО на касатора. Основният довод, който се поддържа от касатора пред настоящата инстанция, е свързан с твърдението му, че съдът е следвало да спре производството по делото предвид наличието на висящ спор по гр. дело № 2731/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд. Възражението на касатора е неоснователно, тъй като между предмета на двете дела не е установена връзка, която да обуслови спиране на производството пред Варненския административен съд. Делото пред Варненския окръжен съд касае производство по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, изходът от което не е свързан с делото пред административния съд, имащо за предмет акт за регистрация по ЗДДС, доколкото в последното единствено се изследва въпросът за реализираните доходи на лицето, а не и произхода на придобитите от него средства. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото на дирекция "ОУИ" не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответника не е бил представляван от процесуален представител пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение