Решение № 8373 от 5.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2474/2024 г.

Образувано е по искане на И. Ю. Ч. от [населено място], обл. Благоевград, чрез адв. Марковски, за отмяна на влязлото в сила съдебно Решение 2417/11.12.2023 г., постановено по адм. дело 923/2023 г. на Административен съд Благоевград, с което е била отхвърлена жалбата на Ч. срещу Заповед 266з-235 от 18.09.2023г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ на МВР Гоце Делчев. В искането за отмяна е заявено конкретно основание с позоваване на нормата на чл.239,т.1 АПК. Твърди се, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за правния спор, а именно: писмо от дата 05.01.2024г., подписано от Гл. Директор на Главна Дирекция Земеделие и регионална политика в Министерство на земеделието и храните(МЗХ). Значението на това обстоятелство за правилното разрешаване на правния спор, респ. за обосноваване на основанието по чл. 239 т.1 АПК според искателя, се състои в даденото с писмото различно разбиране за правилното прилагане на материалния закон в сравнение с изложеното в съдебното решение, чиято отмяна се иска. Претендира разноски. Ответникът по искането за отмяна Мл. автоконтрольор в РУ на МВР Гоце Делчев К. Заимов не взема становище по така депозираното искане за отмяна. Върховният административен съд, състав на VІI-мо отделение, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта и основателността на искането за отмяна, намира следното. Преди всичко следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткритите документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай искателят поддържа наличието на това основание, позовавайки се на наличие на представено от него с искането за отмяна писмо от 05.01.2024г., подписано от Гл. Директор на Главна Дирекция Земеделие и регионална политика в Министерство на земеделието и храните, в което посоченият негов издател е взел отношение по запитване на самия Ч. чрез Директор на Дирекция Административно обслужване в МЗХ. Настоящият състав намира, че искането, макар и ДОПУСТИМО, е НЕОСНОВАТЕЛНО. Безспорно представеният документ, датиран от 05.01.2024г., представлява новосъздадено писмено доказателство по отношение правния спор, по който страна е бил Ч., приключил с окончателното съдебно решение 11.12.2023г. на състав на Административен съд Благоевград по приложеното дело. Видно е от съдържанието на официалния документ обаче, че с него издателят му е изразил определено свое виждане(становище), касателно приложението на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника(ЗРКЗГТ), но in fine е посочил, че органът не може да се ангажира с конкретни изводи, тъй като не е запознат в конкретика с приложената принудителна административна мярка, която Ч. е следвало да оспори по реда на АПК. Или в представеното новосъздадено писмено доказателство не се съдържат никакви нови факти, респ. нови обстоятелства, които да са от съществено значение за делото. Всъщност самото становище представя разбирането на автора му по приложение на определени текстове от ЗРКЗГТ, което обаче не покрива изискването на чл.239, т.1 АПК за наличие на законова хипотеза, обосноваваща извод за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. По същество, с изложеното в молбата за отмяна, се търси пререшаване на правния спор, тъй като Ч. ясно заявява, че не споделя изводите на административния съдия по приложението на матерния закон, а чрез новосъздаденото писмо обосновава теза за тяхната ревизия(поради едноинстанционността на приключилия спор), което обаче използвания от него способ на чл.239, т.1 АПК не допуска. Само за пълнота следва да се посочи, че представеното ново писмено доказателство не води до промяна в изводите за фактите, обосновали приложението на чл.14 ал.1, т. 2 от Наредба 15 от 7.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, според която освен свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и горска техника от съответната категория, Ч., като управляващ колесен трактор по см. на § 6, т.15 от ДР на ЗДвП(а не самоходна машина по смисъла на следващата т.16), е следвало при движение на тази техника по пътищата отворени за обществено ползване, да притежава и валидно свидетелство за управление на МПС за категория, позволяваща управление на конкретното превозно средство. В тази насока това писмено доказателство няма отношение и към установяване на изискването по чл.155 ал.2 от ЗДвП, според който извън водачите, притежаващи категория Т - колесни трактори (Ткт), само водачи с права за управление на моторни превозни средства от категория С1 или С имат право да управляват и превозни средства от категория Т - колесен трактор. Видно е било от представеното СУМПС за Ч., че същият не е притежавал нито една от допустимите категории, а новопредставения от него документ няма разубеждаващо действие по отношение изводите за фактите, релевантни за правния спор. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на VII-мо отд.,