Решение № 3502 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15888/2014 г.

Решение № 3502 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15888/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "СИРМА ПРИСТА" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Теодосий Търновски" № 34, представлявано от Изпълнителния директор Красимир Любенов Любенов, чрез адв. Диана Павлова, против Решение № 358 от 7.10.2014 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 521/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 04251100088/16.01.2012 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение № 212/21.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Велико Търново, с който на дружеството за данъчни периоди месец май, юни, юли, август, октомври, ноември и декември 2010 г., за данъчни периоди месец февруари, март и април 2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо на 678 261,06 лв. и са определени лихви в размер на 81 540,24 лв. по фактури на "М-13" ЕООД, "Кенсър" ЕООД, "Милбекс" ЕООД, "Строй маркет" ЕООД, "Калавар" ЕООД, "Флентпром" ЕООД с предмет на доставка /с изключение на част от фактурите на "Кенсър" ЕООД - на строителни материали/ сухо мляко и кашкавал, както и по ЗКПО са определени допълнителни задължения за 2010 г. за корпоративен данък в размер на 76 459,58 и лихви върху него в размер на 6 304,28 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките по фактурите като основание за признаване на данъчен кредит и разходи. В РА и в потвърждаващото го решение липсват мотиви за данъчна измама - такива са въведени едва с писмената защита по същество пред АС. При съществени нарушения на процесуалните правила съдът приел, че има открито производство по оспорване на истинността на представените от жалбоподателя документи, а оспорването им е станало след преклузивния срок - на 29.01.2013 г., вместо когато са представени - на 13.09.2012 г. По отношение на представените с молба от 11.02.2013 г. писмени доказателства съдът не е постановил определение за откриване на такова производство и няма основание за изключването им. Необосновани са изводите на съда при преценка на събраните гласни доказателства. За доставките на сухо мляко и млечни продукти, РЛ е разполагало със санитарни разрешителни и анализни свидетелства, в които изрично за вписани данни за продукта, за неговия собственик и гаранционния срок на годност на продуктите; тези документи били придружени със складова разписка за постъпване в склада на РЛ и товарителница за превоза по всяка фактура; без основание не е признато доказването на транспорта, извършен от самото ревизирано дружество; събрани са доказателства за предходно придобиване на процесните стоки, за тяхното съхраняване при доставчика и реалното фактически предаване на стоките от прекия доставчик на получателя на доставката, както и че прекият доставчик на "Сирма Приста" АД притежава предмета на доставката; доказано е извършено влагане на получените стоки в производството на РЛ, като е налице пълна проследяемост на стоковия поток, на движението на закупените материали с процесните фактури и тяхното влагане, като произведената готова продукция е продадена и за това са издадени данъчни фактури, а за тези продажби е начислен ДДС. Не са взети предвид безспорните факти на кадрова обезпеченост на доставчика и РЛ и плащането по фактурите. Излагат се конкретни доводи относно всеки един от процесните доставчици. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Кенсър" ЕООД с предмет на доставка - строителни материали, поддържа, че не е отчетена пряката връзка с доказаното влагане на материалите за нуждите на предприятието, която данъчните органи и съдът са пренебрегнали. С аналогични доводи се оспорват и задълженията по ЗКПО. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. К. Калчев, оспорва жалбата. Поддържа, че жалбоподателят неправилно е приспаднал данъчен кредит по фактурите, издадени му от процесните доставчици. Счита, че по настоящето дело се установяват както данни за наличието на данъчна измама включително и за липса на каквито и да било сделки, така и за обстоятелството, че жалбоподателят е бил недобросъвестен т. е че дори и да не е бил инициатор на измамата, в най-добрия случай дружеството не е положило достатъчно усилия в рамките на разумното, за да не бъде въвлечено в такава сделки. Твърди, че с оглед събраните доказателства безспорно се установява, че дружеството- жалбоподател е било наясно, че действителните доставчици на стоките не са издателите на фактурите, а други лица, като от страна на "Сирма Приста" АД не са положени дори елементарни усилия, за да се увери в надеждността на своите "контрагенти" на хартия. Излагат се конкретни доводи относно всеки от доставчиците. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставките на сухо мляко, млечни продукти и строителни материали по фактурите на посочените доставчици като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит и на разходи на ревизираното лице-получател по фактурите.

За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното дружество, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, а посоченият факт с правно значение не е доказан, поради което актът е и материално законосъобразен. Съдът е обсъдил много обстойно и задълбочено всички събрани доказателства и доводи на страните, както в ревизионното производство, така и в това по оспорването на РА и е изложил конкретни мотиви по отношение на фактурите на всеки доставчик, както следва:

1. По отношение на фактурата на "М-13" ЕООД за доставка на 160 000 кг. сухо мляко с ДДС 96 320 лв., съдът е приел, че нито доставчикът, нито РЛ са представили годни доказателства, двустранно подписани документи за предаване и транспортиране на сухото мляко. Съдът е констатирал противоречия относно поддържаната в съдебното производство теза на ревизираното лице за начина на доставка по тази фактура и дадените от представляващия доставчика в ревизионното производство. В съдебното производство са представени за първи път стокови разписки, удостоверяващи натоварване на стоката в гр. София, ул. Алдомировска№ 19, което противоречи на обясненията на управителя на дружеството доставчик, дадени в хода на ревизията при извършената насрещна проверка - че "М-13" ЕООД е комисионер по въпросните доставки и не е извършило складиране и транспортиране на тези стоки. Отделно от това, съдът е приел, че твърденията че стоката е била товарена от гр. София, ул. "Алдомировска" № 19 - по никакъв начин не кореспондират със събраните доказателства, които да установяват каква е връзката дружеството доставчик с посочения адрес в гр. София, нито пък се твърди, че на този адрес соченото като доставчик дружество е разполагало със складове или други помещения, в които да може да съхранява стоката, преди същата да бъде доставена на "Сирма Приста" АД. Съдът подробно е обсъдил доказателственото значение на представените едва в съдебното производство стокови разписки /папка III от делото/ в контекста на подробен анализ на свидетелските показания на Спас Рачев - шофьор в предприятието на ревизираното лице /с. з. 11.06.2013 г./. Приел е, че обстоятелството, че разписките носят подписа на свидетеля не е достатъчно, за да се приеме, че тези документи удостоверяват действително предаване на стоката. Съдът е взел предвид, че свидетелските показания установяват, че част от разписките носят подписа на друг шофьор на РЛ, а графологичната експертиза установява обратното. Не на последно място, съдът е отбелязал че в новопредставените, в хода на съдебното производство товарителници, които са предмет на изследване от вещото лице по назначената съдебно- графическа експертиза, експертът е установил, че подписите за изпращач на стоката от името на В. Йорданов са положени от Величко Богданов Николов, който пък фигурира като един от шофьорите извършили транспорта на стоките от доставчика "Калавар" ЕООД до "Сирма Приста" АД т. е едно и също лице в едни от представените документи подписва същите като предал стоките от името на доставчиците на фактурираните стоки по фактурите, по които на жалбоподателя е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит и като получил стоките от името на "Сирма Приста" АД в други документи, чрез които се цели доказване реалното транспортиране на стоките от доставчика до получателя на доставката. Съдът е отбелязал и обстоятелството, че представляващият РЛ по време на издаване на фактурите, по време на съдебното производство представлява доставчика "Строй маркет" ЕООД и подробно е обсъдил дадените от него свидетелски показания. Мотивите на съда не може да не бъдат споделени още повече като се има предвид представеното пред него Решение № 15168/18.11.2011 г. на ВАС, от което е видно, че през приблизително същия данъчен период - месец юни 2009 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 24 998,40 лв. по фактура, издадена от "Сирма Приста" АД за доставка на сухо мляко на "М-13" ЕООД т. е дружеството-жалбоподател се е явявал "доставчик" на сухо мляко на сегашния свой доставчик на сухо мляко "М-13" ЕООД. Съдът е приел, че липсата на отказ на данъчен кредит в РА на прекия доставчик по фактури на предходни доставчици не може да е решаващо доказателство за реалността на пряката доставка. Това се отнася и за установеното счетоводно отразяване на фактурите при страните по сделката.

1. По фактурите от м. 05 и 10.2010 г. /34 бр./ на "Кенсър" ЕООД с ДДС общо 153 523,33 лв. с предмет сухо мляко, млечни продукти и строителни материали. Съдът е взел предвид, че посочените предходни доставчици на посочения пряк са някои от останалите преки доставчици или техни предходни, като "М-13" ЕООД, което е трудно да се обясни с нормална икономическа логика, а и няма никакво дадено обяснение; споделил е съображенията на органите по приходите, че не е доказана автентичността на представените в ревизионното производство счетоводни документи и др. Обсъдил е подробно представените за първи път в съдебното производство инвентаризационни описи, стокови разписки, товарителници към някои от фактурите, приемо-предавателни протоколи. Констатирал е, че за 22 фактури на този доставчик /от фактура № 1000000031/7.03.2011 г. до фактура № 2000000010/28.04.2011 г./ с предмет сухо мляко не са представени нито товарителници, нито пътни листа, нито каквито и да е доказателства за предаването на стоката. Като е обсъдил представените също в съдебното производство стокови разписки, съдът констатирал, че те носят подписа само на РЛ за "приел", поради което също не са годни да докажат предаването на стоката. Съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че доказаното получаване на стоката, удостоверено с подпис на материално-отговорно лице в склада му е достатъчно, за да с направи обоснован извод, че стоката е доставена. Автентичността на документите, подписани от представител на този доставчик, не означава, че те са верни, още повече че става дума за анекси към договорите от 1.03.2010 г., написани в различни населени места с една и съща химикална паста, съгласно неоспореното заключение на съдебно-химическата експертиза. Съдът е приел, че представените анекси, инвентаризационни описи, товарителници - са новосъздадени документи, за целите на оспорването, тъй като същите са изпълнени с пишещи средства с една и съща химикална паста и следователно не са съставени на датите, посочени в тях като дати на съставянето им, поради което същите следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. При преценката на достоверността на тези доказателства, съдът е взел предвид установените обстоятелства, че представляващият "Кенсър" ЕООД е съдружник на представляващия "Сирма Приста" АД в друго дружество - "Стелт" ООД, както и че представляващият дружеството-доставчик е осъждан за данъчни престъпления с ДДС. Съдът е намерил за недостоверни представените документи към фактурите на този доставчик от 04, 10 и 18.05.2010 г., защото съгласно заключенията на изготвените технически и графически експертизи, безспорно се установява, че съдържанието на товарителниците са изготвени от едно и също лице, което е изготвило и товарителниците за доставка на стоки от доставчиците на "Сирма Приста" АД - "Калавар" ЕООД и "М-13" ЕООД, както и че товарителниците за този доставчик, както и за "Калавар" ЕООД са изпълнени с една и съща химикална паста т. е по едно и също време, различно от датите, отразени в тези документи като такива на съставянето им, а подписът на представляващия превозвача е неистински. Като недопустими са преценени представените писмени декларации на управителя на този доставчик, представени в съдебното производство. Подробно съдът е мотивирал защо не счита за достоверна тезата на ревизираното дружество във връзка с купуването и обратното изкупуване на сухо мляко от този доставчик. За недоказани съдът приел и доставките на 14 656 кг кашкавал от посочения доставчик. По фактурите за строителни материали съдът приел, че не е доказано транспортирането на материалите при преценка на съдържанието на пътните листа в контекста на свидетелските показания на шофьора, нито влагането на тези материали в строежи на дружеството през 2010 г. при преценка на експертното заключение, нито кои работници са извършили строителството в предприятието на ревизираното лице.

1. По фактурите на "Милбекс" ЕООД за данъчни периоди месец юни, юли, август, и октомври 2010 г. в общ размер 123 053,33 лв. по 6 фактури с предмет-доставка на стоки-сухо мляко и кашкавал.

Съдът е приел, че не е доказано предаването на стоката поради неистинността на представените придружаващите фактурите документи, поради, установеното с експертиза, че подписите на посочения в товарителниците превозвач са неистински; документите за този доставчик били написани с една и съща химикална паста с тези, представени за - "Флентпром" ЕООД и са написани от едно и също лице; съдът подробно обсъдил събраните гласни доказателства и изложил мотиви защо не кредитира тези на посочената като представител на фирмата доставчик; съдът е приел, че е налице данъчна измама по фактурите, издадени от "Милбекс" ЕООД за доставки на "Сирма Приста" АД защото дружеството-жалбоподател е купувало сухо мляко от друг фактически доставчик на стоките, който винаги издавал фактурите за доставка на стоки от името на различни други дружества и че реален контакт между свидетеля Василев и представляващата "Милбекс" ЕООД - Наталия Боянова бил осъществен едва във връзка с настоящето ревизионно производство, завършило с издаването на оспорения в това съдебно производство ревизионен акт. - "когато започнаха неприятностите с данъчните" / л. 830 гръб, т. III от делото. Съдът споделил аргументите на приходната администрация, че "Сирма Приста"АД е било наясно, че действителните доставчици на стоките не са дружествата, посочени като такива в издаваните фактури, а други лица, като дружеството - жалбоподател не е положило и елементарни усилия, за да се увери в надеждността на своите "контрагенти" на хартия. По аналогични съображения съдът приел за недоказани доставките на кашкавал, като подробно обсъдил събраните свидетелски показания.

1. По фактурите на "Строй маркет" ЕООД е отказано признаване на право на данъчен кредит в общ размер 100 299,40 лв. по осем броя данъчни фактури, с предмет доставка на стоки - млечен концентрат и кашкавалена сиренина за данъчни периоди месец юли, август и месец декември 2010 г. и данъчен период - месец април 2011 г.

Съдът приел, че не е доказано предаване на стоката; не е доказано, че тя първоначално е съхранявана в склад на ревизираното лице, а в последствие продадена на него- представеният едва в съдебното производство в тази връзка анекс между свързани лица, каквито са доставчикът и РЛ е създаден за целите на обжалването. Не е доказано прекият доставчик да е придобил такава стока чрез ВОП /представените документи за ВОП са с друг получател, а представените ЧМР товарителници посочват място на разтоварване, което не може да се свърже с ревизираното дружество, нито с доставчика му/; насрещната проверка на посочения като превозвач "Булем Интернешънъл" ООД е установила, че това дружество действително извършва транспортни услуги и транспортира стоки от Полша за България, но не е извършвало такъв по заявка на "Строй Маркет", а по заявка на друго дружество; не е доказано плащането по фактурите; не е доказано изпълнението на договора за проучване на пазара на млечни продукти извън територията на страната и реализиране на продажби на продуктите, произведени от "Би Си Си Хендел" - гр. Елена и "Сирма Приста" АД - гр. Русе като е договорено възнаграждение в размер на 15% от реализираните продажби на продуктите на двете предприятия;

1. По фактурата на "Калавар" ЕООД с предмет - доставка на стока - сухо мляко, по която е отказано право но данъчен кредит в размер на 77 616 лв.

Съдът приел, че не са представени документи за транспорт, съхранение, приемане и предаване на процесното мляко, както и счел за неясни представените писмени обяснения. Съдът констатирал, че така дадените обяснения от представляващия като пълномощник "Калавар" ЕООД - Чавдар Петров драстично се разминават с представените от жалбоподателя документи и в частност с представените доказателства за транспортиране на стоката сухо мляко от склад в с. Локорско до производствената база на "Сирма Приста" АД, към датата на издаване на фактурата, по която е отказано признаване право на данъчен кредит на дружеството- жалбоподател.

1. Относно отказано право на данъчен кредит в размер на 127 449 лв. по 4 фактури, издадени от "Флентпром" ЕООД с предмет доставка на стоки - сухо мляко и кашкавал.

Съдът приел, че обстоятелството, че доставчикът е представил договор за наем на склад, чието изпълнение не е доказано, само по себе си, не доказва доставките на процесните стоки. Взел е предвид, че в представените за първи път в съдебното производство товарителници като изпращач на стоката се е подписал Чавдар Петров, който е едновременно пълномощника на "Калавар" ЕООД, а подписът на посочения като превозвач Ивано Колев е неистински, като жалбоподателят се отказал от разпита на Чавдар Петров и Иван Колев като свидетели, за да изяснят тези обстоятелства, като се има предвид и заключението на съдебно-химическата експертиза, че товарителниците на този доставчик и на "Милбекс" ЕООД са изпълнени с едно и също пишещо средство. Като допълнителен мотиви съдът е приел осъждането на представляващия този доставчик за данъчни престъпления.

При недоказаната реалност на доставките по фактурите, съдът приел, че налице основание за непризнаване и на разходи по тях на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и финансовия резултат на "Сирма Приста" АД за 2010 г. е законосъобразно е увеличен със сумата 764595,82 лв., представляваща - отчетени разходи за материали по фактури, издадени от "М-13" ЕООД, "Строй маркет" ООД, "Милки груп" ООД, "Калавар" ЕООД и "Кенсър" ЕООД.

Решението е правилно, защото при постановяването му не са допуснати пороците, посочени в касационната жалба и съответства на материалния закон.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че нямало писмени обяснения на управителя на "М-13" ЕООД в ревизионното производство, които да противоречат на защитната теза на жалбоподателя, а също и несъответствия във връзка с мястото на доставка на сухото мляко по единствената фактура на посочения доставчик. С писмената си молба от 17.07.2012 г. в началото на първоинстанционното производство жалбоподателят, чрез пълномощника си, е представил за този доставчик папка с 21 документа по опис, между които писмено обяснение на Ванко Дошев, в качеството му на управител на "М-13" ЕООД, съгласно което "фирмата е комисионер по въпросните доставки и не е извършвала складиране и транспортиране на стоките". В същата папка е представен и писмен договор между страните по сделката, в който е уговорено разтоварване на стоката в склада на ревизираното дружество в гр. Русе. Пред първоинстанционния съд, а и в касационната жалба жалбоподателят твърди, че предаването на стоката е станало в гр. София в склада на трето лице, за което за първи път пред административния съд са представени стокови разписки. Административният съд не е допуснал нарушения на производствените правила, преценявайки тези доказателства, както и липсата на такива за връзка между посочения адрес в гр. София, третото лице, за което се твърди, че е наело склада и доставчика. Неоснователни са касационните оплаквания относно преценката на свидетелските показания на свидетеля Спас Рачев - шофьор на ревизираното дружество. Правилно съдът е преценил, че свидетелят като дългогодишен служител на дружеството не може да се счита безпристрастен; отделно от това, самият свидетел категорично е заявил, че когато превозва стока за своя работодател винаги попълва стриктно реквизитите на пътните листи, включително данните от километража на автомобила, а в представените едва в съдебното производство пътни листи за транспорта на стоката до ревизираното дружество няма попълване на показанията на километража на автомобила в началото и края на пътуването. При това, съдът с право не е кредитирал представените пътни листи. Що се отнася до оплакванията, че свидетелят не отговорил определени неща, защото не бил попитан, това очевидно е пропуск на страната, чийто представител е бил в съдебното заседание при разпита на свидетеля. Непълнотата на доказателствата по вина на страна в първоинстанционния процес не съставлява касационно основание за отмяна на решението. Съдът правилно е преценил, че при опровергаване с експертиза на автентичността на подписа на другия шофьор на РЛ - Иван Колев върху представените в съдебното производство товарителници, тези частни и късно представени документи също не следва да бъдат кредитирани. Основателно съдът е взел предвид убедително доказаните факти, че в представените за първи път в съдебното производство документи едно и също лице физическо лице е подписало за "предал" стоките от името на един доставчик, подписало се е за превозвач по доставките на друг, а също и като "получил" стоките по доставки на трети.

Обосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд по доставките на сухо мляко, кашкавал и строителни материали от "Кенсър" ЕООД. Най-напред, с представянето на писмени доказателства за посочения доставчик с писмената молба от 17.07.2012 г. жалбоподателят е представил писмени декларации на представляващия този доставчик - Даниел Ганчев Попов. Тези декларации правилно са преценени от административния съд като недопустими поради качеството им на писмени свидетелски показания. Това означава, че съдът е направил обосновани изводи за липса на годни доказателства за предаване на посочената родово-определена стока. Няма логично обяснение, защо при наличието на директен контакт на РЛ с "М-13" ЕООД се е налагало това дружество да доставя сухо мляко на "Кенсър" ЕООД, а последното от своя страна - на ревизираното дружество. При липса на каквито и да било съпътстващи документи към 22 от фактурите на този доставчик с предмет сухо мляко, съдът не е могъл да обоснове различни от направените фактически и правни изводи относно признаването на право на данъчен кредит и разходи по тези фактури. Правилно съдът е приел, че представянето единствено на стокови разписки, носещи само подпис за "приел" на служители на ревизираното дружество не може да компенсира този доказателствен дефицит. Обосновани са изводите му, че тезата на ревизираното лице, че този доставчик първо доставил стоката, част от нея получил обратно с кредитни известния към издадените фактури и после отново я продал на ревизираното лице освен, че е житейски несъстоятелна е и недоказана. Представените договори и анекси към тях от една и съща дата, но с необяснима разлика в седалището и адреса на управление на доставчика, са преценени правилно от решаващия съд с оглед свързаността на лицата - РЛ и доставчика, описана по-горе и обстоятелството, че представляващият доставчика е бил осъждан за данъчни престъпления. По отношение на три от фактурите от м. 05.2010 г. за доставка на сухо мляко съдът обосновано е приел за недостоверни представените за първи път в съдебното производство пътни листи и товарителници, предвид заключенията на съдебно9графическата и съдебно-химическата експертизи. В тази връзка неоснователно е касационното оплакване за игнориране на свидетелските показания на бившия управител на ревизираното дружество - Стефан Василев. Неоснователни са оплакванията и относно двете фактури за доставка на значителни количества кашкавал, като не е уточнено прецизно нито количеството /противоречие между декларацията на представляващия доставчика и фактурите/, нито мястото на предаване на стоката в складове в Русе и Омуртаг, каквито няма доказателства доставчикът да е ползвал. Неоснователни са касационните оплаквания относно доставките на строителни материали на този доставчик при пълна липса на доказателства за влагане на предмета на фактурите строителни работи по материалната база на ревизираното дружество и липсата на категорично заключение на съдебно-техническата експертиза в този смисъл, а също и при противоречиви обяснения относно мястото на товарене на материалите.

Не са оправдани касационните оплаквания по отношение на доставките на "Милбекс" ЕООД. Изцяло несъстоятелни са доводите за съществени нарушения на процесуални правила във връзка с приемането, оспорването и обсъждането на доказателствата. Всички представените от страните доказателства подробно са обсъдени от първоинстанционния съд поотделно и в съвкупност. Частните документи, каквито са представените от жалбоподателя в първоинстанционния процес, нямат обвързваща съда и страните материална доказателствена сила по отношение на верността на съдържанието и тя се преценява с оглед на всички събрани доказателства, както е постъпил и първоинстанционният съд. Съдът подробно и убедително е мотивирал и защо не кредитира показанията на свидетелката Боянова, представляваща този доставчик.

Неотносими са касационните оплаквания по повод фактурите на "Строй маркет" ЕООД, "Калавар" ЕООД и "Флентпром" ЕООД. След като жалбоподателят не е доказал предаването на родово-определената стока по преките доставки, без значение е какво съдът е приел относно наличието на стоката у доставчиците, свързаността на лицата. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че обстоятелството, че представените едва в съдебното производство товарителници за различни доставчици са написани от едно и също лице, е без правно значение. Обяснението, че служител на ревизираното дружество е написал документите за транспорта на всички доставчици противоречи на нормалната търговска практика товарителницата да се издава от изпращача на стоката. Неоправдани са оплакванията, че писмени обяснения на трети лица, събрани в ревизионното производство не са доказателства пред съда.

Не може да бъде споделена тезата на касатора, че използването на фактури, неотразяващи реално осъществени данъчни събития за признаване на данъчен кредит и разходи няма нищо общо с данъчна измама. Това е още по-незащитимо, като се има предвид свързаността на ревизираното лице с доставчиците, както и тази на доставчиците по-между им. Основателно, в тази връзка, ответникът по касационната жалба се позовава на мотивите на Решение от 13.02.2014 г. на СЕС по дело С-18/13 "Макс Пен". Използването на такива фактури е участие в данъчна измама с участието на получателя по фактурите, защото той няма как да не знае фиктивността на фактурата.

В заключение, първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено събраните доказателства поотделно и в съвкупност, като въз основа на това е направил обосновани фактически и правни изводи, поради което решението му като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 955,65 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение