Решение № 3936 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12271/2008 г.

Решение № 3936 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12271/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от Нарек Арзоян, гражданин на Република Армения, срещу Решение № 700/23.06.2008 г. по адм. дело № 1565/2008 г. на Административен съд София-град. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № ЗДМ-928/11.09.2007 г. на директора на дирекция "Миграция" при МВР като неоснователна. Приел, че обжалваната заповед, издадена на осн. чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от Закона за чужденците в РБългария във вр. с чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба № I-13/29.01.2004 г. на министъра на вътрешните работи за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на СДВНЧ е издадена законосъобразно във връзка с друга Заповед № ЗДМ-927/11.09.2007 г. на директора на дирекция "Миграция", с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на РБългария". Приел е че право на преценка на целесъобразност от административния орган е издаването на заповедта, което не подлежи на съдебен контрол. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Преценявайки служебно допустимостта на оспореното съдебно решение съдът намира, че е недопустимо като постановено по жалба срещу административен акт, който не подлежи на оспорване поради следното: Настаняването на чужденци в специални домове няма самостоятелен характер, а се извършва в рамките на започналото изпълнение на заповедите, с които се налагат принудителните административни мерки - принудително отвеждане до граница или експулсиране, извършва се по преценка на органа, издал заповедите за налагане на тези ПАМ, в случаите, когато са налице пречки за изпълнението им. В контекста на посочените разпоредби - чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ се налага извода, че настаняването на чужденци в специални домове не представлява принудителна административна мярка, а е действие, представляващо част от производството по изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, подлежаща на незабавно изпълнение - по силата на закона или предварително изпълнение, допуснато с разпореждане на органа по чл. 44 ЗЧРБ по реда на чл. 60 от АПК. Заповедта по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ е волеизявление, направено в рамките на производството по изпълнение на индивидуалния административен акт по чл. 41 от ЗЧРБ . В подкрепа на този извод е обстоятелството, че настаняването на чужденците в специални домове не е сред лимитативно изброените принудителни административни мерки, посочени в чл. 39а от Закона и се извършва в рамките на започнало по влязла в сила заповед за налагане на ПАМ изпълнително производство. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията или бездействията, когато са част от производствата по изпълнение на индивидуални административни актове. С оглед изложеното след като в настоящия случай съдът е разгледал спора по същество, то той е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на осн. чл. 221, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение