Решение № 7566 от 2.8.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Община Царево, чрез адв. Г. Николов, против решение 1442 от 11.10. 2021 г., постановено по адм. д. 2366/2019 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност се иска неговата отмяна. Ответникът А. Янакиев чрез адвокат Е. Атанасов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Янакиев, с искане да бъде обявено за нищожно разрешение за строеж 9/17.05.1993 г., издадено от началник на отдел при Управление Архитектура и благоустройство в Общинско кметство гр. Царево, поправено с акт 36/19.12.2003 г. на главен архитект на община Царево, за строеж магазин за млеко в парцел XII, кв. 25 по плана на гр. Ахтопол. Съдът е обявил за нищожно Разрешение за строеж 9/17.05.1993 г. на Управление Архитектура и благоустройство при Общинско кметство гр. Царево, поправено с акт 36/19.12.2003 г. на главен архитект на Община Царево. За да достигне до този резултат съдът е приел, че като издател на разрешението за строеж се сочи началникът на отдел при Управление Архитектура и благоустройство при Общинско кметство- гр. Царево, който е компетентният съгласно цитираната норма орган. Според данните от приложеното по делото допълнително споразумение към трудов договор, считано от 07.01.1993 г. длъжността Началник на отдел ТСУ е заемана от лицето М. Атанасова до 31.01.2000 г., когато трудовото правоотношение е прекратено, поради съкращаване на щата. Според съда, подписът за издател на разрешението за строеж, обаче, не е положен от това лице, а от лицето З. Лозанова на длъжност Главен специалист архитектура в общината, видно от приетото по делото заключение на съдебно-графическата експертиза. По делото няма данни за надлежно овластяване на същата да изпълнява функциите на началник на отдела към момента на издаване на разрешението за строеж. Следователно, налице е порок, обуславящ нищожност на разрешението. Решението е неправилно и необосновано. На 20.11.1992 г. е издадена на Г. Чамов виза 785 за проектиране на преустройство на едноетажна жилищна сграда в УПИ XIV- 333, в търговска сграда (на л. 38 от делото). Като издател на същата е посочен гл. архитект на Община Царево. През м.февруари 1993 г. е изготвен проект за преустройство на съществуващата в имота едноетажна жилищна сграда. Видно от обяснителната записка към проекта, преустройството се изразява в разширяване на приемното помещение по посока на улицата, изравняване котите на търговската зала и склад с котата на приемното помещение, избиване на витрина в стената на търговската зала откъм улицата и зазиждане на прозореца на търговската зала откъм двора; демонтиране на покрив и изпълнение на плосък покрив- монолитна стоманобетонова плоча, на котата на съществуващата плоча над приемното; куфраж и армировка на плочата. Върху отделните части на проекта са поставени щемпели одобрявам с подписи на началник отдел, гл. арх. Н. Бояджиева. Въз основа на така одобрения проект е издадено оспореното разрешение за строеж 9/17.05.1993 г. В него е посочен като издател началникът на отдел в Управление Архитектура и благоустройство към Общинско кметство- Царево, а подписът на издателя е положен със запетая. Съгласие за така разрешеното преустройство е дадено от собственика М. Желева с нотариално заверена декларация. На 27.03.1995 г. е издаден протокол 32 за определяне на строителна линия и ниво за строеж на магазин за мляко съгласно одобрените планове и разрешение за строеж 9/17.05.1993 г. Съгласно екзекутивна проектна документация, одобрена от гл.архитект Н.Бояджиева на 28,05.2001 г., по време на строителството са извършени промени, вкл. в наименованието на обекта от магазин за мляко в магазин за промишлени стоки. С акт 36/19.12.2003 г. за поправка на строителното разрешение, издаден от гл.архитект Д.Алексиев при община Царево, е изменено вписаното в разрешение за строеж 9/17.05.1993 г. наименование на обекта в магазин за промишлени стоки. Строежът е извършен и въведен в експлоатация с удостоверение 1/02.02.2004 г. По делото е представено писмо от кмета на Община Царево, изготвено в изпълнение на решение от 21.02.2020 г. за достъп до обществена информация, по повод заявление с вх. 94-01-457/10.02.2020 г. от А. Янакиев. В него се съдържа информация за лицата, заемали Ш длъжността главен архитект в общината от 11.10.1991 г. до 12.12.2005 г., като за периода м.ноември 1991 г. - м.юни 1994 г. и периода 24.11.1999 г. - 15.10.2001 г. е отбелязано, че длъжността главен архитект е изпълнявана от лицето Н. Бояджиева. Представено е и второ писмо, изготвено в изпълнение на решение от 24.02.2020 г. за достъп до обществена информация по повод същото заявление на Янакиев, в което се съдържа по същество идентична информация, но по отношение на първия период е посочен само началният момент- от ноември 1991 г.(на л. 256 и л. 257). По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че процесната сграда с идентификатор 00878.501.333.4 по КК на гр. Ахтопол отговаря на проектната документация, но в хода на строителството е извършено уширение с 5.15 кв.м., с което първоначалната чупка на сградата е изравнена с улицата. В с.з. вещото лице уточнява, че именно в този вид сградата е въведена в експлоатация. В заключението се Ф сочи, че описаната в нот.акт 160, том III, д. 1333/1970 г. сграда е отразена в кадастралния план от 1984 г. с площ от приблизително 57 кв.м. Част от тази сграда (източната) е попаднала под новопроектираната триетажна жилищна сграда и е била съборена, а западната част е попаднала в границите на влязлата в сила улична регулация, като именно тази част е предмет на преустройство с оспореното разрешение за строеж. В заключението е отбелязано, че по отношение на имота са издадени две скици-визи с идентични номера- 785/13.XI.1992 г., като едната от тях е издадена на Г. Чамов и е представена по делото с административната преписка, а втората е издадена на М. Чамова и е приложена към заключението на експертизата. Между двете скици е налице несъответствие, като при сравнение с регулационния план точно негово копие представлява тази, издадена на М. Чамова, а скицата, издадена на Г. Чамов, е непълна- в нея е очертана само тази част от съществуващата сграда, попадаща в уличната регулация, но не и частта, която е съборена за изграждане на новата жилищна сграда (източната част). Вещото лице сочи още, че в тази скица е изтрита уличната регулационна линия, което създава впечатление, че несъборената част от сградата, предмет на преустройството по оспореното разрешение за строеж, попада в УПИ XIV, кв. 25 по плана на гр. Ахтопол. В съдебното заседание вещото лице отбелязва, че уличната регулация не е приложена. Разяснява, че съобразно положените подписи на чертежите проектът е одобрен от арх. Н. Бояджиева, в качеството на главен архитект на общината, а относно отразения в разрешението за строеж парцел XII в кв. 25, счита, че е допусната техническа грешка и се касае за УПИ XIV, доколкото цялата документация и очертанията на имота съответстват на УПИ XIV на кв. 25 по плана на гр. Ахтопол. Основният спор е дали процесното разрешение е издадено от компетентен орган. При наличието на спор дали положеният подпис е на лицето Н. Бояджиева или на З. Лозанова на длъжност Главен специалист архитектура в община Царево, съдът е следвало да събере гласни доказателства и да разпита тези две лица относно положения подпис върху разрешение за строеж 9/17.05.1993 г., издадено от началник на отдел при Управление Архитектура и благоустройство в Общинско кметство гр. Царево, поправено с акт 36/19.12.2003 г. на главен архитект на община Царево, за строеж магазин за мляко в парцел XII, кв. 25 по плана на гр. Ахтопол, като вместо това неправилно е назначил съдебно-графологична експертиза. На следващо място, по делото е било представено удостоверение за въвеждане в експлоатация 1/02.02.2004 год. издадено от гл. архитект на Община Царево. Административен съд-Бургас не е обсъдил представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за въвеждане в експлоатация 1/02.02.2004 год. издадено от гл. архитект на Община Царево. С цитираното удостоверение е въведен в експлоатация обекта за който е издадено атакуваното разрешение за строеж 9/17.05.1993 год. на началника на Отдел Архитектура и благоустройство при община Царево, поправено с акт 36/19.12.2003 год. на гл. архитект на Община Царево. Изключвайки го от анализа на доказателствата съдът е достигнал до необосновани изводи, като не е изяснил цялата фактическа обстановка по делото, което е довело до постановяване на необосновано решение. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчни доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно и необосновано следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, разноски не следва да се присъждат на този етап от съдебното производство. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав