Решение № 12401 от 22.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4026/2009 г.

Решение № 12401 от 22.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4026/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Бисер Величков Лозанов срещу заповед К-463 от 02.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон - не са налице предпоставките за пенсионирането му като служител от МВР. Твърди, че има допуснати и процесуални нарушения. Не е ясно от каква длъжност е уволнен, защото не са ясни структурите и длъжностите в МВР. Иска нейната отмяна. В хода на съдебното производство уточнява, че няма общ трудов стаж над 25 години, тъй като чл. 9 от КСО не признава времето, през което е бил ученик в СМУ "Ф. Е. Дзерджински" гр. Пазарджик за общ трудов стаж, а със заповед не може да се изменя кодекс. Ответникът - Министърът на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна. Предложението на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" не е нарушение на закона. Служителят не участва в процедурата по издаване на заповед по чл. 245, ал. 1, т. 13 от КСО. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото се установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е назначен като служител в системата на МВР със заповед № К-3146/ 10.08.1984 г. (Удостоверение № 1561/12.01.2009 г. на Центъра за специализация и професионална подготовка) и е заемал различни длъжности. Със Заповед № 27-69/29.08.2008 г. е назначен на длъжност полицейски инспектор V степен в сектор "ГКТД" от "Охрана на държавната граница" на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Драгоман, при ГД "Гранична полиция" на МВР, която длъжност е заемал до 16.02.2009 г., когато му е връчена Заповед № К-463/2.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят към 23.01.2009 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 24 години, 05 месеца и 13 дни, при общ трудов стаж 25 години, 01 месеца и 11 дни. В съответствие с тези данни въз основа на предложение № 2655/27.01.2009 г. на директора на ГД "Гранична полиция" МВР е издадена оспорената заповед. От така приетото за установено, Върховният административен съд, III отделение, направи следните правни изводи: Заповедта е законосъобразна, а жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не е спорно по делото, че към 23.01.2009 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР повече от 18 години при общ осигурителен стаж над 25 години и по този начин е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като има изискуемите 2/3 от общия стаж в системата на МВР. Налице е законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Неоснователно е твърдението, че не следва да се зачита периодът от 7 месеца и 28 дни, посочен в справката като наборна военна служба - стаж по III категория труд. Съгласно § 9 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. А предвид чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.), за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 КСО се зачита изслуженото време на кадрова военна служба. Предвид това правилно в осигурителния стаж, релевантен за прилагането на чл. 69, ал. 2 от КСО, е включено времето, което жалбоподателят е изслужил на кадрова военна служба. Не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, че тези 7 месеца и 28 дни представляват друго време. Заповедта е мотивирана, като в нея е посочено, че прекратяването на служебното правоотношение се извършва по отношение на служител, който заема длъжност "полицейски инспектор, V степен, "категория "Г", III степен. Не е налице нарушение и на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР , във вр. чл. 106, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС), предвиждащ прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с едномесечно предизвестие. Тази възможност е предоставена на преценката на органа по назначаването, който ако се възползва от нея и не спази срока на предизвестието, дължи обезщетение, както е в случая. По изложените съображения Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,