Решение № 335 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2010 г.

Решение № 335 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Добри Темелакиев Терзийски от гр. Самоков, против решение № 263/08.03.2010 г., постановено по адм. дело № 9072/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против акт за регистрация по ЗДДС № 230420900019182/28.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София област. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че актът за регистрация е издаден при нарушение на процесуални правила, след като органът по приходите не е извършил проверка относно данните, които са декларирани в данъчната декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Въпреки че не е подадена в срок коригираща и вярна декларация, органите по приходите би следвало да извършат проверка, за да преценят дали лицето е реализирало облагаемия оборот, предвиден в чл. 102, ал. 1 ЗДДС. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт за регистрация по ЗДДС. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че жалбоподателят не е подал в законовия срок коригираща декларация, поради което органът по приходите законосъобразно служебно е издал акта за регистрация по ЗДДС. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Добри Темелакиев Терзийски от гр. Самоков против акт за регистрация по ЗДДС № 230420900019182/28.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София област, потвърден с решение № 1326/29.09.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. София. За да постанови този акт съдът е приел, че актът за регистрация по ЗДДС е издаден законосъобразно, след като Добри Терзийски е подал годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 ЗДДФЛ за 2008 г., в която е декларирал облагаем доход в размер на 110600 лв., реализиран от непреработена растителна и животинска продукция от регистриран земеделски производител. Съдът е изложил съображения, че осъществяваната от жалбоподателя дейност, от която са реализирани процесните доходи, представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Налице са условията за издаване на акт за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, тъй като съгласно подадената ГДД е реализиран облагаем оборот за предходната 2008 г. над 50000 лв. Съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че е следвало да бъде извършена корекция на подадената от него ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. В тази връзка е посочил, че редът за промени в подадените декларации е посочен в чл. 104 ДОПК и в случая този ред не е спазен, тъй като лицето изобщо не е подало коригираща декларация, а подадената молба за корекция на декларацията от 08.07.2009 г. е извън предвидения в законовата норма срок, който е до 30 април, поради което не е породила правни последици. Жалбоподателят е бил длъжен в срок до 14.01.2009 г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС и като не го е сторил, законосъобразно регистрацията е извършена по инициатива на органа по приходите. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото не съществува спор и съдът обосновано е приел, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител и е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2008 г., в която е декларирал доходи от дейност като регистриран земеделски производител в размер на 110600 лв. По делото не се спори, че касаторът не е подал коригираща декларация по реда и в срока, регламентирани в чл. 104 ДОПК, като в касационната жалба се съдържа изрично признание в този смисъл. В ал. 1 на чл. 104 ДОПК е предвидено, че след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, а според ал. 2 промени в подадена декларация се извършват с нова декларация. В случая е подадена молба за корекции в декларацията от 08.07.2009 г., заведена с вх. № 2003 по регистъра на ТД на НАП - София област, следователно коригираща декларация не е подавана, а молбата, освен че не е във формата на декларация, е подадена извън срока за подаване на самата декларация, предвиден в чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ. На основание чл. 104, ал. 3 ДОПК, подадената след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Правилно съдът е преценил, че актът за регистрация е издаден при наличието на основание по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Получаването на доходите и техния размер са декларирани от самото данъчно задължено лице в подадената от него годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Декларацията представлява частен писмен документ, който е подписан от лицето, посочено като негов издател. Подадената декларация обвързва подателя си, както поради предвидената отговорност за невярно деклариране, така и поради това че съдържа признание за факти, които предвид защитната теза на жалбоподателя, са неизгодни за него. Жалбоподателят, като лице което е подписало декларацията, е ограничен относно допустимите доказателствени средства при доказването във връзка с опровергаване на съдържанието на декларацията. Съгласно императивната разпоредба на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, приложим субсидиарно на основание § 2 ДР ДОПК, свидетелски показания не се допускат за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ. Затова правилно съдът не е допуснал исканите от страната свидетели, след като по същество целта на разпита им е била именно опровергаване съдържанието на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Правилно съдът е оставил без уважение искането за назначаване на експертиза, тъй като според формулираната задача поставените въпроси на вещото лице са неотносими към правния спор. Основният довод, който се поддържа от касатора пред настоящата инстанция е свързан със задължението на органа по приходите да извърши проверка относно декларираните в ГДД данни преди за пристъпи към издаване на акт за регистрация по ЗДДС. Този довод по естеството си представлява довод за допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на съдопроизводствени правила, които по аргумент от чл. 160, ал. 2 ДОПК, приложим на основание чл. 144, ал. 1 ДОПК, съдът е следвало да провери служебно. В случая не е допуснато твърдяното процесуално нарушение в производството по издаване на акта, тъй като в приложимите законови разпоредби на ЗДДС /част шеста, глава девета/ и ДОПК /дял втори, глави единадесета и тринадесета/ не е предвидено задължение на органа по приходите да извърши проверка на данните, декларирани в декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ. Компетентният орган по приходите има такова правомощие, но не и задължение. Като съществено нарушение на административно производствени правила може да бъде определено единствено неизпълнението на предвидено в нормативна разпоредба задължение на административния орган във връзка с издаване на административен акт. В случая не е налице такова задължение, поради което и неизпълнението му не обуславя незаконосъобразност на издадения акт. Първоинстанционният съд не е нарушил закона като не е констатирал несъществуващо процесуално нарушение. Предвид горното, правилни са изводите на органа по приходите, потвърдени и от първоинстанционния съд, че към датата на регистрацията с обжалвания акт за регистрация по ЗДДС, жалбоподателят е реализирал облагаем оборот над 50000 лв. през последните 12 последователни месеца, поради което за него е налице основание за задължителна регистрация по ЗДДС съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС. След като лицето не е подало заявление за регистрация в законоустановения срок, то правилно това е сторено по инициатива на органа по приходите в съответствие с чл. 102, ал. 1 ЗДДС. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение