Решение № 1599 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14144/2016 г.

Решение № 1599 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14144/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Г. К., с. Л., Столична община, за отмяна на влязло в сила определение № 9376 от 01.08.2016 г., постановено по адм. д. № 6392/2016 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. С определението е оставено в сила определение № 2023/07.04.2016 г., постановено по адм. д. № 2918/2016 г. на Административен съд С. град, с което е оставена жалбата на К. против заповед № 18-5403/13.07.2015 г. на началника на СГКК без разглеждане като просрочена. В искането за отмяна не се сочат конкретни основания поп чл. 239 от АПК, а се твърди нарушение правото на защита на молителя, което, по негови твърдения, му е отнето, както и, че е постановено на база на нотариален акт, който е неистински и с невярно съдържание. Представя писмени доказателства - искане за издаване на съдебно удостоверение, с което да се снабди с копие от прокурорска преписка, както и скици от 1967 г. и от 2008 г., декларация, нотариални актове. Ответникът по искането - началникът на СГКК, гр. С., не е заявил становището си по направеното искане. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая нито се твърдят нови обстоятелства, нито са представени нови писмени доказателства. Предвид липсата на конкретика в искането за отмяна, следва да бъдат съобразени и останалите, визирани в чл. 239, т. 2, 3, 4, 5 и 6 от АПК материалноправни предпоставки, посочени като правни основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В разглежданото искане за отмяна не се съдържат твърдения за осъществени от фактическа страна обстоятелства по посочените разпоредби, а по образуваното въз основа на искането за отмяна производство не се съдържат данни, сочещи на наличие на някоя от предвидените предпоставки. Поради това не се установява определение № 9376/01.08.2016 г. на ВАС да е основано на неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещото лице, нито е налице престъпно действие на страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване на делото. Определението не е основано и на признат по надлежния ред, с влязъл в законна сила съдебен акт (присъда, решение) за подправен документ, както и не е налице влязло в сила определение между същите страни и на същото основание, противоречащо на определението, чиято отмяна се иска. Не се установяват нарушени права на страна по делото, накърнили правото й на участие, нито пък има произнасяне на Европейския съд за защита правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита правата и основните свободи. В частност и касателно твърдението, че е отнето правото на защита на искателя К. - последният не ангажира каквито и да било доказателства за нарушение на процесуалните правила, чрез което същият да са бил лишен от възможност за участие. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение (определение), всяка от които съставлява самостоятелно правно основание за отмяна: 1. когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото; 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото и в трите хипотези, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежно упълномощен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В конкретния случай не е налице нито една от трите хипотези на правната норма. В разглеждания аспект нарушение на принципа за законност е обща формулировка, която не е сред посочените основания за отмяна, а нарушението на материалния закон е основание за касационен контрол на невлязъл в сила съдебен акт, а не основание за отмяна като извънреден способ за ревизия на влязъл в сила съдебен акт. С оглед горното искането за отмяна на всички предвидени в закона основания е неоснователно и като такова ще следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,