Решение № 2469 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13623/2019 г.
ВАСVII отделение17.02.2020 г.докладчик Полина Богданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 306 от 16.09.2019 г. по адм. д. № 258/2018 г. на Административен съд Смолян, с което Директорът на СУ "Отец Паисий", гр. Мадан е осъден да да осигури оценяването на проведеното писмено индивидуално изпитване на 27.06.2018 г. на Т. Р. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2469 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13623/2019 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба от Директора на СУ "Отец Паисий", гр. Мадан против решение № 306 от 16.09.2019 г. по адм. дело № 258/2018 г. на Административен съд Смолян, с което училището е осъдено да извърши дължимото по закон действие – да оцени писменото текущо индивидуално изпитване на Т. Р. от [населено място], проведено на 27.06.2018 г. по писмен тест, в 7 –дневен срок от влизане в сила на решението и осъжда училището да заплати направените по делото разноски. С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното съдебно решение, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост. Обосновава се, че не е налице бездействие за извършване на оценяване, на проведено текущо изпитване на ученик от страна на учител в учебното заведение. Застъпва се тезата, че учителят не е установил резултати, въз основа на които да бъде поставена оценката. Уточнява се още, че Наредба № 3/15.04.2003 г. ; за системата за оценяване е действащ подзаконов нормативен акт за учебната 2017/2018 г. съгласно § 7 от ПЗР на Наредба № 11/1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците. Касаторът е редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище, в което по същество се поддържа жалбата и се иска отмяна на съдебното решение по изложените в касационната жалбата аргументи. Ответната страна – Т. Р., редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозиран е писмен отговор, в който се оспорва изводът на съда, че проведеният тест на ученичката следва да се счита за текущо индивидуално писмено изпитване. По същество се споделя крайния извод на съда, че е налице бездействие от страна на училището да оцени, проведеното изпитване. Споделя се тезата на касатора, че Наредба № 3/15.04.2003 г. ; за системата за оценяване е действащ подзаконов нормативен акт за учебната 2017/2018 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е доказано бездействие за оценяване на проведеното изпитване, като задължение за такова се съдържа в чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците. Предлага на съда, решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в законоопределения срок на 2.10.2019 г. при връчено съобщение за решението на 19.09.2019 г. от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че: Настоящата ответница - Т. Р. е била ученичка в десети клас на УС "Отец Паисий", гр. Мадан. Изучавала е предмета "География и икономика" и през втрия срок на учебната 2017/2018 г. и е била изпитвана три пъти, съответно е получила три оценки – мн. Добър / 5 /, добър /4/, мн. добър /5/. Приел е още, че в края на срока по настояване на ученика е проведено още едно изпитване – 27.06.2018 г. под формата на тест. Тестът е бил изпратен в училището от РУО –Смолян в два варианта, проведен е, но не е бил оценен след това. Решаващият съд е бил сезиран с искане за защита срещу неоснователно бездействие на директора на СУ "Отец Паисий" да осигури оценяването на направения тест по "География и икономика" от Т. Радоморова на 27.06.2018 г. При посочената по-горе фактическа обстановка първостепенния съд е заключил, че нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците е императивна и възлага задължение за оценяване на изпитванията въз основа на установените резултати. Липсата на оценяване на направения от ученичката тест е неизпълнение на това нормативно установено задължение, поради което съдът е приел жалбата за основателна. Решаващият съд е събрал множество писмени и гласни доказателства, анализирал е същите и е достигнал до правилния извод, че настоящата ответница – Т. Р. е била изпитана писмено и индивидуално на 27.06.2018 г. по предмет География и икономика чрез тест, изпратен от РУО – Смолян в СУ "Отец Паисий" и след попълването на теста, същият не е бил оценен. Посоченото се установява безспорно от самия приложен по делото тест в оригинал, както и от констативен протокол № КМД04-79/11.07.2018 г. на РУО Смолян, където липсата на оценяване е изрично посочена. Предвид нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 съдът е приел, че е налице бездействие за извършване на фактически действия отстрана на директора на училището да осигури оценяването на теста. Основателно е възражението на касатора, че за учебната 2017/2018 година относно оценяването на учениците от 10 клас е приложима Наредба № 3/15.04.2003 г. ; за системата за оценяване. Съгласно § 7 от
Наредбите по § 6, т. 1 и 2, с изключение на чл. 7, ал. 6 и чл. 10, ал. 3, т. 1 от отменената Наредба № 3 от 2003 г. за системата за оценяване и на чл. 13а, ал. 1, т. 1, чл. 14, т. 5, чл. 18а, ал. 8, чл. 20, ал. 7 и чл. 29 от отменената Наредба № 3 от 2004 г. за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити, продължават да се прилагат през учебната 2016 – 2017 г., учебната 2017 – 2018 г., учебната 2018 – 2019 г., учебната 2019 – 2020 г. и учебната 2020 – 2021 г. за учениците по § 24, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗПУО. Въпреки, че решаващият съд се е позовал на новата правна норма, решението е правилно, като краен резултат. Съгласно приложимата Наредба № 3/15.04.2003 г. ; за системата за оценяване – чл. 7, ал. 1, изр. Първо: "Въз основа на установените резултати от текущите изпитвания и изпитите се поставя оценка с качествен и количествен показател... " нормата е аналогична на посочената от решаващия съд – чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 – "Въз основа на установените резултати от изпитванията и изпитите се поставя оценка. " Правилен е изводът на съда, че нормата е императивна /и в двете редакции/ и въвежда задължение за оценяване на установените резултати, което обосновава крайния извод за наличието на бездействие в конкретния случай. В подкрепа на извода, че е налице нормативно задължение за поставяне на оценка е и разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3/15.04.2003 г. /отм. но приложима към моментна дължимото действие/ за системата за оценяване, която определя срок за поставяне на оценката - Учителят лично вписва поставените от него оценки в съответната задължителна училищна документация - т. 2 - до две седмици след провеждане на изпитването - за текущите оценки от писмените изпитвания. Следователно налице е задължение за поставяне на оценка след всяко писмено изпитване в определен срок. Този срок е инструктивен и неспазването му не погасява задължението. Изпълнението на задължението в срок обезпечава точното изпълнение на други задължения по Наредбата свързани с оценяването, като навременното оформяне на срочните и годишните оценки. Съдът в диспозитива си не е уточнил, че задължението за осигуряване на оценяването на проведеното писмено изпитване тежи върху директора на училището, който е бил конституиран като страна в процеса /определение № 316/7.05.2019 г. л. 56,57 от първоинстанционното дело/. От мотивите на съдебния акт е ясна волята на съда /"... то жалбата срещу този ответник се явява основателна и следва да бъде уважена."/ да задължи директора на училището да осигури оценяването на проведеното писмено индивидуално изпитване. В случая е ирелевантно, как и защо се е стигнало до това индивидуално писмено изпитване, каквото възражение е направено в касационната жалба. След като такова е проведено и то след намесата на РУО - Смолян, то е следвало да бъде оценено и оценката да бъде взета предвид при оформяне на крайната оценка за срока по съответния предмет. Съвсем отделен е въпросът, дали тази оценка би повлияла върху крайната оценка и в каква насока, но той е извън предмета на делото. Неоснователно е възражението на касатора, че защото не са установени резултати, то не е поставена оценка на теста. Тестът е приложен в оригинал по делото и се установява, че настоящата ответница е дала отговор на всичките въпроси, следователно резултати има, дали те са добри или лоши и каква оценка обосноват е въпрос извън компетентността на съда. Това именно е задължението за оценяване, което не е изпълнено. За пълнота, правилен е изводът на съда, че проведеното изпитване следва да се приеме за текущо писмено изпитване. Мотивите в тази връзка на съда са подробни и напълно се споделят от настоящата инстанция. Като е достигнал до сходни правни изводи, решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Цитирани разпоредби
1- чл. 23, ал. 2, т. 2