Решение № 10339 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4171/2019 г.

Решение № 10339 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4171/2019 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Чернин в качеството му на държавен служител – инспектор в ТС БОП Бургас при ГДБОП – МВР, подадена чрез процесуалния му представител юриск. Хараланова, срещу решение № 156 от 05.02.2019 г. постановено по адм. дело № 1834/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е отменена негова заповед с рег. № 12311 зз-9/27.06.2018 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано задържането за срок от 24 часа на З. Накова от [населено място] на основание чл. 321, ал. 3 НК. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се поддържа и отменителното основания - съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид на твърдението, че съдът неправилно преценил доказателствата в административната преписка. Според касатора заповедта е мотивирана, тъй като в нея е посочено фактическото основание за нейното издаване – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 321, ал. 3 НК, както и че липсва пречка мотивите за задържането да бъдат извлечени от документите, изготвени във връзка и по повод на образуваното следствено дело. Касаторът излага доводи, че заповедта за задържането е издадена в съответствие с целта на закона, като наложената мярка за административна принуда е била взета в оперативен порядък с цел предотвратяване едно евентуално уведомяване на другите участници в организираната престъпна група поради невъзможността задържането на всички участници да стане по едно и също време. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат и в представените писмени бележки, с които се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на З. Накова против заповедта за задържане. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба З. Накова я оспорва чрез депозиран по делото писмен отговор на адв. Георгиева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение преценява касационната жалба като допустима, защото е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е основателна поради следните съображения: За да отмени заповедта за задържане на З. Накова първоинстанционният съд е приел, че не става ясно в извършването на какво точно престъпление е заподозряна Накова. Според съда в административната преписка не се съдържат доказателства и данни, въз основа на които да се установи съпричастност към конкретно престъпление, а още по-малко към такова, което е предмет на разследване по образуваното досъдебно производство. Съдът е счел, че мотиви не могат да се извлекат и от представените доказателства, съставляващи административната преписка. Изложени са съображения, че прилагането на принудителната административна мярка не е съобразено с целта на закона, което опорочава заповедта като незаконосъобразна и въз основа на изложеното същата е отменена. Решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящият касационен състав установи, че в мотивите на съдебното решение е посочено единствено, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но в представената административна преписка не се съдържат доказателства, въз основа на които да се прецени дали лицето, издало процесната заповед за задържане е разполагало с такава компетентност. Като е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, без да изиска и събере служебно доказателства за компетентност на лицето, подписало оспорения акт, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 2 АПК. На следващо място първоинстанционният съд е обсъдил единствено съдържащите се в административната преписка протокол за полицейски обиск на лицето от 27.06.2018 г., заповед за конвоиране на лице, декларация, че желае да ползва адвокатска защита по собствен избор и за нейна сметка, че няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед от лекар по собствен избор и за собствена сметка, не желае медицински преглед от лекар, няма нужда от специална хранителна диета, че не желае член от семейството й или заинтересовано лице да бъде уведомено за нейното задържане и че веднага при задържането ? е запозната с правата по чл. 72, ал. 3 и ал. 4 и чл. 74 ЗМВР, декларация от 27.06.2018 г., че е запозната с правото й на адвокатска защита, разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и не желае да ползва дежурен адвокат, талон за медицински преглед за установяване на здравния статус на задържаното лице от 27.06.2018 г., книга за пропускателния режим на пост № 1 в РУ – Приморско. С писмо рег. № 123110-339/06.11.2018 г. на началник сектор БОП – Бургас съдът е уведомен, че материалите, относими към задържането на лицето се съхраняват в ДП № 9/2018 г. по описа на ГДБОП. Въпреки това първоинстанционният съд не е ги изискал, а е събрал като доказателства единствено горепосочените документи. Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение преценява, че административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е изискал и събрал по делото относими към спора писмени доказателства. Образуваното ДП № 9/2018 г. по описа на ГДБОП е посочено като фактическо основание за издаване на оспорената пред административния съд заповед, поради което материалите от него трябва да бъдат преценени и като част от административната преписка, без която е невъзможна законосъобразна преценка относно наличието на основанията по чл. 146 АПК. В случая са нелогични мотивите на съда, че не са събрани доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод, че полицейският орган е разполагал с достатъчно данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да извършител на престъпление. Именно съдът е следвало да изиска материалите по образуваното ДП, тяхното несъбиране има за последица постановяване на съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Пропускът касае непопълване на делото с доказателства, необходими за изясняване на спора, поради което се явява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допълнително следва да бъде посочен за неправилен мотива на съда, че при издаване на обжалваната заповед, административният орган не е разполагал с никакви доказателства, посредством които той лично да направи извода, че са налице основанията по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Касационното оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е основателно, защото делото е разгледано и решено, без да бъдат събрани относими, допустими и необходими доказателства, свързани с установяване на фактическото основание за издаване на заповедта. С оглед допуснатото нарушение в процеса по събиране на доказателства довело до неизясняване на делото от фактическа страна, спорът не е възможно да бъде решен по същество от настоящия касационен състав. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, решението на Административен съд – Бургас следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на спора следва да се съберат и доказателства за компетентност на лицето, издало оспорения акт. При новото разглеждане, съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,