Решение № 1474 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2011 г.

Решение № 1474 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 1307/21.03.2011 г., постановено по адм. дело № 4192/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 2000903674/12.11.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 604/28.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София за определено данъчно задължение на Петър Петров Макенджиев от гр. София за ДДС в размер на 18 636,51 лв. и лихви - 5 040,06 лв. за ВОП на лек автомобил от Германия. Макар да не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се касае до оплаквания, свързани с допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът се оплаква, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 и ал. 2и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Позовава се на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, включително и РА № 100900002/09.06.2009 г. на "Украса 2000" ЕООД и на доказателства, че именно Петър Макенджиев е извършил регистрацията на автомобила и че той е извършил международен банков превод. Касаторът твърди, че и от постановление на Районна прокуратура - гр. Кюстендил е установено, че автомобилът е закупен и регистриран на името на Петър Макенджиев. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на Макенджиев срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Кирова. Ответникът Петър Петров Макенджиев от гр. София чрез процесуалния си представител адв. Димитров оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в депозирания писмен отговор и писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като неправилно първоинстанционният съд е приел, че Петър Макенджиев не е осъществил ВОП на процесния автомобил. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отмени РА № 2000903674/12.11.2009 г., за определено данъчно задължение на Петър Петров Макенджиев от гр. София за ДДС в размер на 18 636,51 лв. и лихви - 5 040,06 лв. за ВОП на лек автомобил от Германия е приел, че макар и двата договора за покупко-продажба на лекия автомобил, марка "БМВ х5" да са подписани от Петър Макенджиев, то той е действал от името и за сметка на "Украса 2000" ЕООД, макар и по силата на пълномощно, дадено ден след сключване на договора с германската фирма. В този смисъл съдът е приел, че по делото няма данни, че при подписването на договора получаването на процесния автомобил Макенджиев да е действал от свое име и за своя сметка. Според съда издадената на "Украса 2000" ЕООД фактура № 2007/49/17.09.2007 г. не е анулирана и за целите на данъчното облагане има за последица прехвърляне правото на собственост върху процесния автомобил. Съдът се е позовал и на РА, издаден на "Украса 2000" ЕООД, с който на дружеството е определен ДДС по фактура № 2007//49/17.09.2007 г., както и е приел, че отношенията между посоченото дружество и Петър Макенджиев по повод придобито право на собственост върху автомобила следва да се разрешат по общия исков ред. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор по делото, че е налице ВОП по смисъла на чл. 13 ЗДДС на лек автомобил, марка "БМВ Х5" от Германия. Спорният въпрос между страните е, процесния ВОП на автомобила от кого е осъществен - от Петър Макенджиев или от "Украса 2000" ЕООД. Законосъобразни са изводите на решаващият съд, че Петър Макенджиев, на когото германският доставчик е издал фактура без номер и дата е въвел процесния автомобил на територията на страната от Германия като пълномощник на "Украса 2000" ЕООД. Тези изводи на съда изцяло кореспондират с доказателствения материал по делото. Видно и от приетата от съда техническа експертиза се установява, че и във фактурата, издадена на името на Макенджиев и във фактура № 2007/49/17.09.2007 г., издадена на името на "Украса 2000" ЕООД е описан един и същи автомобил. Наред с това е установено, че фактурата, издадена на "Украса 2000" ЕООД не е анулирана, а и с РА № 100900002/09.06.2009 г. на "Украса 200" ЕООД изрично е прието, че ВОП на процесния автомобил е осъществен по отношение на "Украса 2000" ЕООД и задължението за начисляване на ДДС на основание чл. 84 ЗДДС е на дружеството. Този ревизионен акт в частта за начисления ДДС за ВОП на процесния автомобил е потвърден от две съдебни инстанции, като с решение № 5850/27.04.2011 г. по адм. дело № 6748/2010 г. на ВАС, I отделение в посочената част решението на АССГ е оставено в сила, респ. потвърден е в тази част ревизионния акт на дружеството. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил законосъобразния извод, че не е следвало за същия автомобил приходната администрация да приема, че е осъществен ВОП от името и за сметка на Петър Макенджиев. В този смисъл обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимия материален данъчен закон - ЗДДС и съдопроизводствените правила, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, на ответника по касационната жалба не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани и няма данни да са направени. На касатора също не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, предвид изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,