Решение № 13618 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8621/2018 г.

Решение № 13618 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8621/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 971 от 30.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2955/17 г. Административен съд П., 16-ти състав, е отменил ревизионен акт № Р 16002416009314 – 091 - 001/10.07.2017 г., в обжалваната част за допълнително установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ: за 2010 г. в размер на 9 507, 21 лв. и лихви 6 011, 64 лв.; за 2011 г. в размер на 49 042, 10 лв. и лихви 26 707, 95 лв.; за 2012 г. в размер на 27 046, 67 лв. и лихви 21 372, 34 лв., като е отхвърлил жалбата на Е. Б. от [населено място], регистриран земеделски производител, в останалата й част. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отхпвърлителната му част е подадена касационна жалба от Е. Б. от [населено място], регистриран земеделски производител, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. П. Д. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му част и да реши спора по същество, като отмени оспорения ревизионен акт и в останалата му част. Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "-гр. П. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Административен съд П. е отменил ревизионен акт № Р 16002416009314 – 091 - 001/10.07.2017 г., потвърден с решение № 574 от 29.09.2017 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П., в обжалваната част за допълнително установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ: за 2010 г. в размер на 9 507, 21 лв. и лихви 6 011, 64 лв.; за 2011 г. в размер на 49 042, 10 лв. и лихви 26 707, 95 лв.; за 2012 г. в размер на 27 046, 67 лв. и лихви 21 372, 34 лв. В тази част, като и в осъдителната част по отношение на Д"ОДОП"-гр. П., като необжалвано решението е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. С останалата част от решението административният съд е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, в частта, в която на задълженото лице е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 32 740, 20 лв. по 12 бр. фактури издадени от "П. Т. ГБ"-ЕООД и в размер на 8 952, 20 лв. по фактура № ЗЗ/39. 09. -2013 г., издадена от "П. С. В. Груп"-ЕООД. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, притежава необходимото съдържание и форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. След това решаващият съд е възпроизвел подробно установената фактическата обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите да не признае право на данъчен кредит по процесните фактури на двамата доставчици "П. Т. ГБ"-ЕООД и "П. С. В. Груп" - ЕООД – наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради липса на реални доставки. На отделен ред са описани събраните доказателства в хода на ревизията, както и заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното оспорване съдебно-икономическа експертиза. На база на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е пристъпил към формиране на своите правни изводи по законосъобразността но оспорения ревизионен акт – л. 1055/гръб/ и и сл. от делото. Мотивите в тази насока са твърде обстойни за да бъдат възпроизведени в настоящето изложение, като систематизирани могат да бъдат сведени до следното: 1. Значението на реалността на доставката като условие за възникване на правото на данъчен кредит, обосновано с разпоредби на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО. В тази насока е отбелязано и значението на факта на предаване на доставяните стоки /дизелово гориво за първия доставчик и семена за посев, торове и препарат за растителна защита за втория доставчик/, така, че за да бъде установена реалността на доставки от типа на процесните, следва да бъде установен факта на предаване на съответните стоки. 2. Съдът е изложил мотиви относно това защо въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза приема, че органите по приходите са направили обоснован извод за липсват реални доставки. В тази насока е отбелязано, че транспортът е реалността на доставките сами по себе си не могат да се установят единствено и само от приемо-предавателните протоколи. Възприети са констатациите на ревизионния акт относно неустановяването на факта на предаването на стоките по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, че липсват доказателства относно транспортирането, товарене и разтоварване на стоките, че има несъответствия относно транспортните средства. 3. Съдът е направил и позоваване на тълкуването на закона в сходни случаи, дадено в решения на Съда на Европейския съюз. 4. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – гр. П. е частично не правилно. В касационната жалба на Е. Б. се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му отхвърлителна част поради за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е възприел констатациите на приходния орган за липса на реални доставки по процесните фактури на двамата доставчици, което дава основание да не се признае право на данъчен кредит по тях, Посочва се, че съдът не е направил всестранен анализ на събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Акцентира се, че представените приемо-предавателни протоколи и други доказателства установяват реалното получаване на стоките, а изтъкнатите доводи на приходните органи са неотносими относно реалността на доставките. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Настоящата съдебна инстанция споделя оплакванията на касатора относно частта от решението, с което жалбата му против ревизионния акт е отхвърлена в частта за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "П. Т. ГБ"-ЕООД. Предвид събраните по делото доказателства, в това число допълнително представените в съдебното производство, както и заключението на подробно съставеното заключение на вещото лице П. Пешлеевски – л. 1014 от делото, следва да бъде прието, че издадените фактури от този доставчик удостоверяват реално извършени доставки. Систематизирани, аргументите в тази насока се свеждат до следното: 1. В таблицата към т. 4 от заключението на вещото лице /л. 1016 гръб/ са описани всички приложени към фактурата документи, удостоверяващи извършването на доставката – декларации за съответствие на качеството на горивото, акцизен данъчен документ; документ за удостоверяване на мястото на доставката; приемо-предавателен протокол, електронно заявление в регистъра по чл. 118, ал. 10 ЗДДС; 2. Вещото лице е установило, че по всички фактури плащането е извършено по банков път, като е заплатена както данъчната основа, така и дължимия ДДС, което опровергава констатациите на РА в обратния смисъл. Вярно е, че плащането не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, но е вярно и това, че то се явява лишено от икономическа логика, ако се заплащане за неполучена реално стока; 3. Задълженото лице е изпълнило задължението си и е декларирало получените доставки в електронния регистър по чл. 118, ал. 10 ЗДДС. 4. Първоинстанционният съд коректно е посочил предвид установената съдебна практика, че разминаванията в акцизните данъчни документи и декларациите за съответствие не са самостоятелно основание да не се признае право на данъчен кредит, тъй като тези документи не изхождат от него или от прекия доставчик, поради което получателят не може да носи отговорност за тях. 5. Пак според установената съдебна практика, след като е установено, че транспортът е за сметка на доставчика, то от получателя не може да бъде търсена отговорност относно това, че липсват доказателства кой е извършил транспорта. Като е приел, че по отношение на тези фактури е налице хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС относно непризнаване на правото на данъчен кредит в размер на 32 740, 20 лв., органът по приходите е приложил неправилно материалния закон. Като е направил извод за законосъобразност на ревизионния акт и отхвърляне на жалбата в посочената част, Административен съд – гр. П. е постановил неправилен съдебен акт. В тази му част решението следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което процесния ревизионен акт № Р - 16002416009314 – 091 - 001/10.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 574 от 29.09.2017 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П., следва да бъде отменен в част за не признато право на данъчен кредит общо в размер на 32 740, 20 лв. по 12 бр. фактури, издадени от "П. Т. ГБ"-ЕООД. В останалата му отхвърлителна част за непризнато право на данъчен кредит в размер на 8 952, 20 лв. по фактура № ЗЗ/39. 09. -2013 г., издадена от "П. С. В. Груп" – ЕООД, решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Предвид установените обстоятелства по делото административният съд правилно е приел, че нея фактура не е доказано реалност на доставката, поради което е налице хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Този извод не се променя и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, доколкото вещото лице е извършило единствено проверка в счетоводствата на предходния доставчик и задълженото лице, и заключението му потвърждава обстоятелства, които не са били спорни по делото и не са свързани с реалността на доставката. В допълнение следва да бъде посочено, в случая е налице само префактуриране на стоката, тъй като предходният доставчик "Гайтек олива" - ООД и задълженото лице като получател са свързани лица – Е. Б. е управител и съдружник на "Гайтек олива"-ООД, което обяснява разминаването в приемо-предавателните протоколи, в които земеделският производител е посочен като доставчик, а не като получател. След като е стигнал до краен извод за липса на реалност по процесната доставка и е отхвърлил жалбата против тази част от оспорения ревизионен акт, Административен съд – гр. П. е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, които Е. Б. е осъден да заплати на Д"ОДОП"-гр. П., като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което Д"ОДОП"-гр. П. следва да бъде осъдена да заплати на Е. Б. разноски по делото по компенсация за двете съдебни инстанции в размер на 1 615, 91 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,