Решение № 6624 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12910/2015 г.

Решение № 6624 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12910/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБ) срещу решение № 5553/13.08.2015 г., постановено по адм. д. 2978/2015 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, защото при постановяването му са допуснати необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. К. Г. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 5553/13.08.2015 г., постановено по адм. д. 2978/2015 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № 6/26.02.2015 г. на председателя на ДАБ, с която е прекратено служебното правоотношение на Н. К. Г. на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неспазване на изискванията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Първоинстанционният съд е установил и приел, че атестирането на Н. Г. е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата), което от своя страна е довело до постановяването на обжалваната заповед в нарушение на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд, а подробните му и правно издържани мотиви изцяло се споделят, като не е необходимо подробното им преповтаряне. Допуснатото разминаване между първата част от мотивите на съдебното решение и крайните изводи не опорочават волеизявлението до степен да го лишават от решаващи мотиви, което само би представлявало касационно основание за отмяна. Допуснатото противоречие не се преценява от настоящата инстанция като съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК доколкото ясно и последователно са обсъдени събраните по делото доказателства, посочени са установените от тях факти и направения въз основа на тях извод за наличие на нарушения при атестирането е недвусмислен. Наличието на изречение в противоположен смисъл без обосновка и преди обсъждане на доказателствата по делото е възможно да се дължи на техническа грешка, но не променя решаващите същностни мотиви на съдебния акт, които са еднозначни, логически и последователно подредени. Периодът на оценяване е бил от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. като работният план е изготвен и съгласуван на 31.01.2014 г., но поради преназначаване в друга дирекция на ДАБЧ е актуализиран на 29.10.2014 г. На 30.10.2014 г. Н. Г. е запознат с новата си длъжностна характеристика. По време на междинната среща, проведена със служителя на 01.07.2013 г., е отчетено извършване на дейността в съответствие с индивидуалния работен план. Препоръки за подобряване на работата на служителя не са дадени. На 28.01.2014 г. е изготвена годишна оценка, като оценяващият ръководител е посочил, че оценяваният не е изпълнил преобладаваща част от възложените му цели в работния план, съобразно нивото на компетентностите, необходими за ефективното изпълнение на заеманата длъжност (не е конкретизирано за коя от двете заемани през оценявания период длъжности се отнася този коментар). Изрично е посочено, че по отношение на задачите от актуализирания план не е осъществена работа. Контролиращият ръководител е възприел оценката на оценяващия ръководител, включително са обсъдени допълнителни мнения, становища и информация, в резултат на което е определена годишна оценка - "неприемливо изпълнение". Обосновано АССГ е приел, че е допуснато нарушение при оценяването при мотивиране на годишната оценка. Констатирано е очевидното й противоречие с коментара на оценяващия ръководител при междинното оценяване. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в Наредбата. В Наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Настоящият съдебен състав намира, че обратът в мотивите на оценяващия ръководител в различните етапи на процедурата по оценяване на държавния служител в случая не е обоснован. Констатираното нарушение се отразява върху дадената обща оценка, поради което следва извод, че атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на Наредбата. Проблемът с крайната оценка се констатира и в обстоятелството, че тя е определена без да са съобразени отделните периоди от време, през които служителят е заемал различни длъжности като за първата половина от периода изцяло липсват констатации за неизпълнение. По отношение на изложените подробни обстоятелства в касационната жалба относно спазването на процедурните правила не е необходимо да бъдат обсъждани изрично поради формирания от АССГ фактически и правен извод, че не са допуснати процесуални нарушения относно сроковете за провеждане на отделните етапи на процедурата и компетентността на лицата, които са ги провели. В случая липсват констатации за допуснати такива нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Правилно АССГ е отчел като особено съществено нарушение основно необходимостта за оценяване на целия атестиран период (2014 г.) и липсата на забележки и предписания от междинната среща на 01.07.2014 г. В противен случай провеждането на междинна среща и възможностите, които Наредбата предвижда от нея, се обезсмислят. Определянето на годишна оценка само въз основа на неизпълнение на служебни задължения за период от време от около четири месеца (септември-декември) не кореспондира с правилата за атестиране на годишна база, а в конкретния случай не се държи сметка и за настъпилите промени в длъжностната характеристика на служителя и актуализиране на работния план чрез въвеждане на нови цели в края на атестирания период. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не претендира заплащането на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение