Решение № 5808 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13405/2020 г.

Решение № 5808 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13405/2020 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "М. К." ЕООД срещу решение № 4936 от 23.09.2020 г. по адм. д. № 3988/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение от 12.03.2020 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отказано вписването в Държавния регистър на марките на прехвърляне на изключителното право върху марка рег. № 91202 "К Козница", комбинирана, за всички стоки и услуги, за които е регистрирана, от В. Д. на "М. К." ЕООД. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че към датата на подаване на искането за вписване на прехвърлянето на правото на собственост на комбинираната марка на 27.02.2020 г., запорът върху марката не е бил вписан в Държавния регистър на марките, а на следващия ден, обезпечителната мярка е вписана на 28.02.2020 г. Счита, че обжалваният пред съда актът на председателя на ПВ е незаконосъобразен, тъй като производството по налагане на запор от публичния изпълнител е следвало да бъде прекратено към датата на подаване на заявлението за вписване на прехвърляне собствеността върху марката, като излага обстоятелства, че държавната такса е внесена от публичния изпълнител след определения срок. Нередовностите по подаденото от публичния изпълнител искане за вписване на запора на марката са били отстранени извън законоустановения срок, посочен в съобщението от патентното ведомство. Към датата на изпращане на платежното нареждане от публичния изпълнител 21.02.2020 г., била настъпила процесуална преклузия, възпрепятстваща по - нататъшния ход на производството, което административния орган следвало да констатира и да прекрати производството по искане с вх. № 70136173/23.01.2020 г. за вписване на наложен запор на марка с peг. № 91202 "К КОЗНИЦА". Вместо това на 28.02.2020 г. председателят на Патентното ведомство разпоредил вписването на запора в Държавния регистър на марките. Съдът не обсъдил тези доводи в писмената защита. Към датата на подаване на заявлението за вписване на прехвърлянето на собствеността върху марката, същото е било редовно и е подлежало на незабавно вписване, незаконосъобразно административният орган извършил вписване на искането за налагане на запор на 28.02.2020 г. - деня следващ деня на заявлението на жалбоподателя. Неправилно съдът приел, че на налице фактически и прави основания за издаване на акта. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В. Д., като физическо лице, е подал искане вх. № 70139273/27.02.2020 г. до Патентното ведомство за вписване на прехвърляне на изключителното право върху марка с рег. № 91202 "К Козница", комбинирана, за всички стоки и услуги, за които е регистрирана, на "М. К." ЕООД, чийто управител е В. Д. Съгласно приложения към искането договор за прехвърляне на права върху марки от 17.01.2020 г. прехвърлителят В. Д. прехвърля правата върху три свои марки, сред които и процесната, на приобретателя. С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 7239/22.01.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - София на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК вр. чл. 200 ДОПК, вр. чл. 238, ал. 4, т. 4 ДОПК, във вр. с чл. 22а от Закона за марките и географските означения /ЗМГ0/е наложена обезпечителна мярка запор върху три марки, собственост на В. Д. сред които и процесната и е забранено разпореждането с тях. Постановлението е изпратено на ПВ на 23.01.2020 г. като след отстраняване на нередовностите на искането за вписване на обезпечителната мярка е издадено решение от 28.02.2020 г. на председателя на ПВ за вписване в Държавния регистър на марките на първа обезпечителна мярка - забрана на В. Д. да се разпорежда с правото върху марка с рег. № 91202 "К Козница", комбинирана. Вписването е извършено на същата дата 28.02.2020 г. Предвид вписването на обезпечителната мярка председателят на ПВ е отказал да впише в Държавния регистър на марките прехвърлянето на изключителното право върху марката. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че към датата на подаване на искането 27.02.2020 г. за вписване на прехвърлянето на правото върху марката, обект на сключения на 17.01.2020 г. между "М. К." ЕООД и В. Д. договор, е налице постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 7239/22.01.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - София на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК вр. чл. 200 ДОПК, вр. чл. 238, ал. 4, т. 4 ДОПК, във вр. с чл. 22а от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ и е наложена обезпечителна мярка запор върху процесната марка като е забранено разпореждането с нея. Обезпечителната мярка е вписана в Държавния регистър на марките на 28.02.2020 г. като вписването е законна последица от налагането на запора. Следователно, считано от 28.02.2020 г., когато запорът е вписан в Държавния регистър на марките, е породил действие за оспорващото дружество. По този начин запорът или забраната за разпореждане с марката става противопоставим на правата, придобити от дружеството по договора за прехвърляне правото върху процесната марка. Предвид това законосъобразно административният орган е отказал да впише прехвърлянето на марката. Решението е правилно. Издадено е постановление на публичен изпълнител при ТД на НАП - София за налагане на предварителни обезпечителни мерки "запор" върху процесната марка, като е забранено и разпореждането с марката, издадено по реда на чл. 121, ал. 1, вр. с чл. 200, вр с чл. 238, ал. 4, т. 4 ДОПК, вр. с неточно посочен чл. 22а, вместо чл. 26 от действащия Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и чл. 206 ДОПК, вр. с чл. 451 и чл. 518а ГПК, като въз основа на него на 28.02.20 г. от Патентното ведомство е вписана обезпечителната мярка - забрана на В. Д. да се разпорежда с правото върху марката. В случая предмет на спора е решението на председателя на ПВ, с което е отказано вписването в Държавния регистър на марките на прехвърляне на изключителното право върху марка peг. № 91202 "К Козница", комбинирана, за всички стоки и услуги, за които е регистрирана, от В. Д. на "М. К." ЕООД, което е самостоятелно производство и е различно от производството по вписване на обезпечителната мярка - забрана на В. Д. да се разпорежда с правото върху марката. С оглед на това доводите на касатора за допуснати нарушения на процедурата по вписване на обезпечителната мярка са ирелевантни за този спор и не водят до отмяна както на обжалваното съдебно решение, така и на процесния административен акт. Тези обстоятелства са неотносими, тъй като касаят друго административно производство, което не е предмет на настоящото дело. В производството по настоящото дело не е допустимо да се установява незаконосъобразност на административен акт постановен в друго административно производство. Поради това необсъждането им от съда, ако и да са били изложени в писмената защита не е нарушение на съдопроизводствените правила, което да води до неправилност на решението. В хода на проведения съдебен контрол е установено от съда, че производството по искането от 23.01.20 г. за вписване на обезпечителната мярка - забрана на В. Д. да се разпорежда с правото върху марка с peг. № 91202 "К Козница", комбинирана е започнало на 23.01.2020 г., преди искането от 27.02.20 г. на дружеството до ПВ за вписване на прехвърлянето на марката и е завършило на 28.02.2020 г. с вписване на обезпечителната мярка. Последващото образувано производство по искане на дружеството за вписване на прехвърлянето на марката, не е пречка за вписване на обезпечителната мярка, след като договорът за прехвърляне на марката не бил вписан към датата на вписване на обезпечителната мярка. Същевременно вписването на обезпечителната мярка - забрана на В. Д. да се разпорежда с правото върху марката е законова пречка за вписване в Държавния регистър на марките прехвърлянето на изключителното право на марката, регистрирана от В. Д. на касатора "М. К." ЕООД както е приел административния орган и съдът. Законосъобразността на оспорения пред съда административен акт се преценява към момента на издаването му, когато обезпечението е било вписано. Не е от значение кога е образувано всяко от двете административни производства, а кой е първият издаден административен акт и това актът за вписване на обезпечителната мярка, който преопределя отказът за вписване на прехвърлянето на собствеността върху изключителното право върху марката. Съдът е посочил, че към момента на подаване на искането за вписване прехвърлянето на правото върху марка на 27.02.2020 г. е налице постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 7239/22.01.2020 г., а не, че обезпечителната мярка е вписана, както счита жалбоподателя. Съдът е установил, че вписването на обезпечението в Държавния регистър на марките е извършено на 28.02.2020 г. и правилно е приел, че издадения на 12.03.2020 г. административен акт законосъобразно е съобразен със вписаното обезпечение. Административният съд правилно е преценил, че оспореният административен акт е мотивиран, като са изложени съображения относно липсата на законови предпоставки за извършване на вписването на прехвърляне на изключителното право върху марката. В административния акт са изложени фактически и правни основания за издаването му, поради което отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и не са налице процесуални основания за неговата отмяна, както обосновано е прието и от съда. Като е преценил оспореното решение на председателя на ПВ за законосъобразно, издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма с излагане на мотиви, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу него, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение