Решение № 6434 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11440/2015 г.

Решение № 6434 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11440/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на началника на СГКК-Бургас против решение № 1313/30.07.2015 г., постановено по адм. дело № 269/2015 г. по описа на Административен съд-Бургас. В жалбата се излагат доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустима и просрочена жалба и за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на производството, евентуално отмяна и отхвърляне на оспорването. Ответната страна "Д. е. т." ООД гр. Варна оспорва жалбата. Ответното ТД "В. К. л." Слънчев бряг не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за недопустимост и неправилност на решението. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорването на отказ да се заличат в КРНИ на данни за собственик на имот-самостоятелен обект в сграда след записването на данни за нов собственик, по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, е допустимо. Счетено е, че правата им са непротивопоставими и неправилно данните за предишния собственик не са заличени. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на жалбата до административния съд е мълчалив отказ на началника СГКК-Бургас по заявление за нанасяне на промяна в КРНИ относно недвижим имот- СОС в частта за заличаване на данните за предишния собственик. След изм. в ЗКИР с ДВ, бр. 49/2014 г. в чл. 53 е уредено специално производство по изменение на КРНИ. Съдържанието на КР е определено в чл. 30, ал. 2 ЗКИР и в него са включени данните за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи правото си, както и данните за носителите на другите вещни права върху имота. Макар и тези данни да имат информационно-оповестително действие, да нямат доказателствено значение и да не са източник за установяване на правото на собственост и на ограничени вещни права, те се набират с цел идентификацията на обектите на кадастъра. Предвидено е изменението в КР да се извърши при възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване /чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР/ без издаване на заповед /чл. 53а, ал. 1 ЗКИР/. Това е дейност на администрацията по поддържане на КР в актуално състояние по инициатива на заинтересованите лица. По правния си характер изменението в КР представлява изразено с действие /когато се записват данни/ или бездействие /когато не се записват данни или не се заличават записани данни/ волеизявление на административен орган, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на отделни граждани или организации, което по легалното определение на чл. 21, ал. 1 АПК е индивидуален административен акт. В случая заявлението е за нанасяне на настъпили промени в КРНИ, към което са приложени доказателства за придобиване на НИ от заявителя и следва да се приеме, че искането включва освен записването на данни за придобитото право на собственост и заличаването на данните за предишния собственик. Като е добавил данните за новия собственик административният орган по същество е отказал заличаването на предишния собственик. Този отказ подлежи на съдебно обжалване, защото запазването на данните за предишния собственик засяга упражняването на правото на собственост на заявителя в пълен обем-по арг. от чл. 115, ал. 2 и чл. 131, ал. 1 ЗУТ /напр. в процедурата по одобряване на ПУП като заинтересувани лица следва да участват всички лица със записвания в КРНИ/. Като се е произнесъл по жалбата срещу бездействието на административния орган по заличаване на данни в КРНИ за предишен собственик на СОС административният съд е постановил допустимо решение. Оспорването в случая не е просрочено защото дори и извършеното допълване на КРНИ да е станало известно на оспорващия чрез получаване на схемата на СОС в деня на заявлението, на оспорващия не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което срокът за обжалване е най-малко този по чл. 149, ал. 2 АПК, който е спазен. Правилен и обоснован е изводът на съда за незаконосъобразност на оспореното процедиране по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. От доказателствата приложени към заявлението се установява безспорно, че предишният собственик на НИ, данни за който са записани в КРНИ, е ипотекарен длъжник по договори за ипотека от 2007 г., като през 2009 г. е продал процесния СОС на ТД "В. К. л." Слънчев бряг. Купувачът няма противопоставими права на собственост спрямо лицето, на което същият НИ е възложен по влязло в сила постановление за възлагане на ЧСИ и незаконосъобразно в КР са записани данни за новия собственик без заличаване на данни за предишния, което правилно е отменено от първоинстанционния съд. В случая не се касае за спор за материално право, с който е свързана непълнота или грешка в КККР, след решаването на който по съдебен ред тя да се поправи или допълни /чл. 54, ал. 2 ЗКИР/, а за промяна на данни, подлежащи на записване само в КР, настъпила след влизането му в сила. Тази промяна следва да бъде съобразена от кадастралната администрация и не може да бъде предявена чрез иск по съдебен ред. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,