Решение № 2304 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5305/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Групова практика за първична дентална помощ д-р. М. Г. и д-р. К. К. ООД със седалище в гр. Казанлък, чрез адв. Динева, срещу Решение 1142 от 29.03.2024г., постановено по адм. дело 103/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед за налагане на санкции РД-19-11 от 04.01.2024г. на Директор РЗОК Стара Загора. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Дирекция РЗОК Стара Загора, чрез гл. юриск. Вътева, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на денталната практика срещу неблагоприятния административен акт заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, а в развитото административно производство не е допуснал нарушения на съществени процесуални правила. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Не е спорно между страните, че Групова практика за първична дентална помощ д-р. М. Г. и д-р. К. К. ООД е сключила с НЗОК договор 241712 от 06.10.2023г., с които изпълнителят се е задължил да оказва първична извънболнична дентална помощ на здравноосигурени лица, избрали лекар по дентална медицина, срещу която възложителят да му заплаща реално извършените дейности съобразно Приложение 3 към чл.1 от Наредба 2019г. и действащия НРД за денталните дейности. Със Заповед РД-18-1041 от 26.10.2023г. ответникът по касация възложил извършването в груповата практика на извънпланова, тематични, първична и по жалба проверка, касаеща периода на изпълнение на договора. За резултатите от проверката е бил съставен Протокол 1478 от 08.12.2023г., обективиращ резултатите от нея, както и протокол за неоснователно получени суми от същата дата, от които е видно, че е било установено отчитане на неизвършени дейности по отношение на ЗОЛ(Н. Ч.), подало жалба за отразени в амбулаторен лист от 25.09.2023г.. извършен преглед с код 101, дейност с код 301 на зъби с код 16, 25 и 26, като на издадения амбулаторният лист липсвал подпис на пациент. С оглед изложеното е прието, че на основание чл.59 ал.1,т.1, предл. първо, б. а , във вр. с чл.59 ал.13, предл. първо ЗЗО на изпълнителя следва да се наложи санкция Прекратяване на договора частично по отношение на лекаря по дентална медицина д-р. К.. От страна на касационни жалбоподател се навеждат твърдения, че на дата 25.09.2023г. договорът, по който е извършена проверката и за който е наложена санкцията все още не е бил сключен, т.е. не е имало действащ договор между страните. Това възражение се приема за неоснователно, доколкото в самото съглашение, подписано на дата 06.10.2023г.(§ 2, т.1), ясно е посочено, че то влиза в сила от 01.09.2023г. съобразно §3, т.1 от ПЗР на НРД за денталните дейности 2023 2025г., когато са изпълнени и условията: изпълнителят до момента на сключване на новия договор да е работил по договор с НЗОК за оказване на същия вид дентална помощ(договор 241712 от 03.02.2020г.) и новият договор да се подпише в срока по чл.18 от НРД за ДД, което е било е сторено. Неоснователно е и позоваването на нормата на чл.155 ал.1 от НРД за ДД 2023 2025г., според която новела Когато изпълнител на дентална помощ представи неверни данни в отчетите, изискуеми по договора, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. . Това е така, тъй като предоставянето на неверни данни на НЗОК не винаги се свързва единствено с отчитане на неизвършена дейност, а може да обхване невярно деклариране и на редица други обстоятелства. Що се отнася до другото възражение, развито подробно в касационната жалба, свързано с приложението на наложената санкция по чл. чл.59 ал.1,т.1, предл. първо, б. а , във вр. с чл.59 ал.13, предл. първо ЗЗО на изпълнителя, то и то се приема за неоснователно. Не може да се сподели тезата, изложена в касационна жалба по този пункт, че административният орган е следвало да изложи мотиви защо приема да наложи именно тази санкция, а не алтернативно съдържащата се в посоченото основание възможност за налагане на финансова такава. Това е така, тъй като чл.59 ал.13, изр. първо от ЗЗО(по-високият по степен нормативен акт) изрично сочи, че Управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1(какъвто е и настоящият) и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД . Не се споделя и тезата, че тъй като изпълнителят има сключен договор за един пакет, то той може да се прекрати само при налагане на наказание при повторно нарушение. Това е така, тъй като посоченото частично прекратяване се отнася не към пакета, а към лекаря - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност . И доколкото в груповата практика на ООД-то има и втори лекар, то с наложената санкция не се постига ефект на цялостно прекратяване на договора, като освен всичко това изпълнителят е свободен да наеме и друг/и стоматолог/зи за извършване на дейността по сключения пакет с НЗОК. По това, а и по останалите спорни обстоятелства, в обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НЗОК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,