Решение № 15221 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1873/2010 г.

Решение № 15221 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1873/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Панайотов Младенов от гр. Варна против Решение № 2154/16.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2547/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 2686/14.12.2007 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" (ОД "П") гр. Варна. Излагат се съображения, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на Георги Панайотов Младенов срещу Заповед № 2686/14.12.2007 г. на директора на ОД "П" гр. Варна, с която на основание чл. 76, т. 2 от (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД ), му е наложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на Република България и/или издаване на паспорт или заместващи го документи. За да постанови този резултат съдът е приел, че след постановяване на присъда по НОХД № 1952/2002 г. на Районен съд гр. Варна, влязла в сила на 14.02.2007 г. по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките на чл. 76, т. 2 от ЗБЛД. Крайният извод на първоинстанционния съд е, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган в рамките на законоустановените му правомощия, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалните норми и целта на закона. Върховният административен съд счита, че при установените по делото релевантни факти крайният извод за законосъобразност на обжалваната заповед е правилен. При налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБЛД е предоставена законова възможност при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените хипотези, административният орган да прецени дали да наложи тези мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 е с диспозитивен характер. На съдебен контрол подлежи само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 2 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. Предпоставките за прилагането на тази принудителна административна мярка са две: лицето да е осъдено за престъпление от общ характер и да не е реабилитирано. От установените в хода на административното производство правно-релевантни факти, подкрепени с представените към преписката писмени доказателства е видно, че жалбоподателят Георги Панайотов Младенов е осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Безспорно е по делото, че с присъда от 23.09.2003 г., постановена по НОХД № 1959/2002 г. по описа на Районен съд гр. Варна, влязла в законна сила на 14.02.2007 г., Младенов е осъден на "лишаване от свобода" за срок от седем години, на основание чл. 333, вр. чл. 330, ал. 3, пр. 1-во и ал. 1 и чл. 20, ал. 3 от НК. При това положение правилно е прието от първоинстанционния съд, че Младенов е лице, осъдено за умишлено престъпление от общ характер, с влязла в сила присъда, на наказание "лишаване от свобода", към момента на издаването на обжалвания административен акт. Изложеното от своя страна налага извода, че в случая и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл. 76, т. 2 от ЗБЛД са налице. За прецизност следва да бъда отбелязано, че макар към датата на приключване на устните състезания разпоредбата на чл. 76, т. 2 от ЗБЛД да е отменена, при липса на изрично придадено й обратно действие, не дава основание да се приеме, че не е налице материалноправно основание за издаване на акта. По изложените съображения съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,