Решение № 15147 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5098/2010 г.

Решение № 15147 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5098/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Областния управител на област с административен център - гр. Благоевград, против решение № 791/18.12.2009 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. № 761/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването, направено със заповед № ОА-1478/7.09.2009 г. на Областния управител на област Благоевград, на решение № 284 по протокол № 28 на Общински съвет - Симитли от заседанието, проведено на 28.08.2009 г. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта на Областния управител е издадена на основание чл. 32, ал. 2 от ЗА вр. чл. 44, ал. 8 от ЗМСМА. С оспореното от областния управител решение Общински съвет - Симитли е потвърдил своето решение № 279 по протокол № 27/31.07.2009 г. - за продажба чрез публичен търг на поземлен имот № 000827, находящ се в м. "Драката", землище на гр. Симитли, целият с площ от 4.426 дка, частна общинска собственост, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 от ЗОС и чл. 35, ал. 1 от НРПУРОИ на община Симитли. От събраните по делото доказателства е установено, че община Симитли е издала акт за общинска собственост № 250/20.07.2009 г. за имот № 000827, находящ се в м. Драката, землището на община Симитли, който е нанесен в картата на възстановената собственост под горния номер. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОС, общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. Този акт няма правопораждащо действие съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС, но установява с обвързваща сила правото на собственост на общината върху определен имот до доказване на противното, което може да се осъществи в исково производство по общия ред. В административното производство не могат да се разрешават спорове за собственост, а само се констатира наличието на документ, установяващ това право. Доколкото са нарушени правата на "Мактранс" ЕООД с оглед представеният акт № 875 за държавна собственост, е в правото на дружеството да ги защити. Не се представиха доказателства, даващи основание да се приеме, че имота е държавна собственост по силата на чл. 10б, ал. 5 от ЗСПЗЗ, тъй като вещото лице сочи, че върху имота няма реализирани мероприятия. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, изразяващи се в следното: Основен мотив за издаване на Заповед № ОА-1478/7.09.2009 г. на областния управител е незаконосъобразността на решението на Общински съвет - Симитли от гледна точка на това, че община Симитли се легитимира като собственик на имота единствено с Акт за частна общинска собственост № 250/20.07.2009 г., без да е придобила имота на валидно правно основание. Преди всичко, за да може общината да се разпорежда с даден имот, то тя трябва да докаже правото си на собственост върху същия. С издаването на АОС № 250/20.07.2009 г. община Симитли не доказва по безспорен начин правото си на собственост върху процесния имот, тъй като не доказва по какъв начин и с какви документи /издадени преди това АОС, АДС, които да са отписани от актовите книги за държавна собственост, решения за възстановяване на правото на собственост на община Симитли и др./, имота е станал общинска собственост. Административен съд - Благоевград се е позовал на чл. 5, ал. 1 от ЗОС и е приел, че наличието на АОС е достатъчно основание да се направи извод, че общината е собственик на процесния имот и същият може да бъде обект на разпореждане от страна на Общинския съвет. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС, актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Съдът не следва да дава вяра на един удостоверителен документ, който по силата на закона няма правопораждащо действие. По делото не бяха представени първични документи за собственост на имота от страна на община Симитли. Основанието, на което е съставен АОС е чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, която разпоредба съдържа три хипотези и не е ясно на кое от основанията община Симитли се счита за собственик. След като имотът не е станал собственост на "Мактранс" ЕООД - Благоевград, той си е останал държавна собственост. Съдът не е взел пред вид и обстоятелството, че на място теренът представлява бетонова площадка. Това е бетоновата площадка за автобаза "Дрънкалица", което потвърждава факта, че на основание чл. 10б, ал. 5 от ЗСПЗЗ, имотът не е общинска, а държавна собственост. Решението на съда е постановено и при съществени процесуални нарушения - неуважаване от съда на направени искания за събиране на доказателства - изискване на доказателства от Общински съвет - Симитли и ОСЗ - Симитли, както и за поставяне на допълнителна задача на вещото лице, които водят до неизясняване на делото от фактическа страна, респективно - до постановяване на неправилно решение. Ответната страна - Общински съвет Симитли, чрез процесуалния си представител - адв. Дуков, оспорва касационната жалба като неоснователна, по следните съображения, изложени в съд. заседание: Моля, да оставите жалбата без уважение, като неоснователна. Решението на общинския съвет е взето на база на чл. 5 ЗОбС и там е посочено, какво е правното значение на имот частна общинска собственост. В административното производство не е мястото, където се доказва собственост. Решението е взето при необходимия кворум и мнозинство. Що се отнася до твърдението, че имотът е държавна собственост, имотът е приватизиран и по-късно е продаден на трето лице. Що се отнася до твърдението, че има изградено мероприятие, в заключението си вещото лице твърди, че няма изпълнено мероприятие. Моля, да потвърдите решението на първоинстанционния съд. Заинтересованата страна "Мактранс" ЕООД, редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Неоснователна е касационната жалба. От приложените по делото доказателства е установено, че община Симитли е издала акт за частна общинска собственост № 250/20.07.09 г., който е нанесен в картата на възстановената собственост. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОбС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. Този акт няма правопораждащо действие съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОбС. Едновременно с това този акт установява с обвързваща сила правото на собственост на общината върху определен имот до доказване на противното, което може да се осъществи по реда на исковото производство в гражданския процес. В административното производство не се разрешават спорове за собственост, а само се констатира наличието на документ, удостоверяващ това право. Актът за частна общинска собственост е вписан в службата по вписванията и общината може да се разпорежда с него на основание чл. 34, ал. 4 изр. последно ЗОбС. Няма доказателства по делото този акт за общинска собственост да е оспорен от физическо или юридическо лице, поради което оспореното решение на Общински съвет Симитли е правилно и законосъобразно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Правото на собственост върху общински имоти се установява в съответствие с чл. 5 от ЗДС, като общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, но няма правопораждащо действие. Следователно АОС има констативен, а не конститутивен характер. Обстоятелствата, констатирани в акта за общинска собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай е съставен АЧОС № 250 от 20.07.2009 г. от кмета на Община - Симитли на основание чл. 56, ал. 1 от ЗОС и чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, с който процесният имот е определен за частна общинска собственост. В съдебното производство актът не е оспорен по надлежния ред и констатираните с него обстоятелства относно вида на частната общинска собственост имат доказателствена сила, която не е оборена. Видно от доводите, изложени в производството пред първоинстанционния съд и тези в касационната жалба, основният спор по делото е във връзка със собствеността върху имота - дали тя е общинска или държавна, но разрешаването на този спор не е от компетентност на административния съд. Съгласно чл. 64, ал. 3 от Закона за общинската собственост, както и съгласно чл. 79, ал. 3 от Закона за държавната собственост, споровете за материално право се разрешават по съдебен ред, в исковото производство, а не в съдебно-административното. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,