Решение № 10893 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14756/2018 г.

Решение № 10893 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14756/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Чиликов срещу Решение № 4444 от 29.06.2018 г. по адм. дело № 9547/2016 г. на Административен съд С.-град, поправено с Решение № 5309 от 22.08.2018 г. по адм. дело № 9547/2016 г. на Административен съд С.-град. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 11 от 18.01.2016 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство (ПВ) и потвърденото с него решение от 12.01.2015 г. на експерти от формална експертиза за пълен отказ за регистрация на марка с вх. № 124639 БОЖЕНЦИ/BOZHENTSI, комбинирана, и е изпратена преписката за ново произнасяне при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба има оплаквания, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Въпреки че процесният отказ е отменен, касационният жалбоподател счита, че има правен интерес от касационно обжалване и иска обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално - отменено изцяло, тъй като съдът е върнал преписката на административния орган със задължителни указания, които обаче са неправилни и тяхното изпълнение би довело до нов отказ за регистрация. Претендира разноските за двете инстанции. Ответникът – заместник-председателят на ПВ, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, тъй като обжалваното решение е благоприятно за страната и следователно тя няма правен интерес от касационно обжалване. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователно е възражението на прокурора за процесуална недопустимост на жалбата. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение № 11 от 18.01.2016 г. на председателя на Патентното ведомство за пълен отказ за регистрация на марка с вх. № 124639 БОЖЕНЦИ/BOZHENTSI, комбинирана. Отказът е издаден на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), който предвижда, че не се регистрира марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство (ЗКН). Съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗМГО забраната за регистрация на марка по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗМГО не се прилага при съгласие на съответния компетентен орган. В отказа е прието, че процесната марка включва в състава си наименованието на недвижима културна ценност, закриляна по реда на ЗКН, като съгласието от съответния компетентен орган е следвало да бъде поискано от заявителя, а не служебно от административния орган, който е сезиран със заявка за регистрация на марката. В случая заявителят е бил уведомен два пъти за това изискване и му е била предоставена възможност да представи доказателства за съгласие на министъра на културата. В административното производство не се твърди и не са представени доказателства, че заявителят е поискал и получил изричното съгласие на министъра на културата. На следващо място, административният орган е приел, че заявителят е бил длъжен да се откаже от изключителното право върху словните елементи БОЖЕНЦИ/BOZHENTSI на основание чл. 37, ал. 3 от ЗМГО. Според административния орган заявителят е направил отказ от изключителното право върху словните елементи на процесната марка под условие, поради което отказът не поражда действие. При проверка на законосъобразността на отказа първоинстанционният съд е посочил, че са правилни аргументите на административния орган относно приложимостта на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗМГО, че компетентен орган по чл. 11, ал. 3 от ЗМГО е министърът на културата, както и че неговото съгласие следва да бъде поискано от заявителя, а не от органите на ПВ. Съдът е отменил отказа поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като макар и до заявителя да са били отправени две уведомления за предварителен отказ по чл. 37, ал. 2 от ЗМГО, органът не е предоставил последна възможност на заявителя да представи доказателства за съгласие на министъра на културата, а направо е пристъпил към постановяване на пълен отказ. Предвид горното и доколкото по делото са налице доказателства, че след постановяване на отказа заявителят все пак е подал искане за съгласие до министъра на културата с писмо от 17.05.2016 г., съдът е приел, че следва да отмени отказа на основание чл. 146, т. 3 от АПК и да върне преписката за ново произнасяне на ниво решение на формалната експертиза, като се преценят всички фактически обстоятелства, включително произнасянето на министъра на културата. Формално погледнато, постановеното от административния съд съдебно решение е благоприятно за А. Чиликов, защото именно по неговата жалба съдът е отменил Решение № 11 от 18.01.2016 г. за отказ за регистрация на марка с вх. № 124639 БОЖЕНЦИ/BOZHENTSI, комбинирана, и е върнал преписката за ново произнасяне. С първия диспозитив на обжалваното решение съдът е отменил обжалвания административен акт, а с втория диспозитив преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението. Този втори диспозитив няма самостоятелно значение, а е последица от първия. Отделно от това, следва да се посочи, че мотиви на съдебно решение (както и само част от тях), не подлежат на самостоятелно обжалване, без да се обжалва диспозитивът. В случая обаче А. Чиликов има правен интерес от касационно обжалване, тъй като при задълбочена проверка се установява, че не този резултат е претендирал жалбоподателят в първоначалната си жалба. В жалбата си до административния съд Чиликов твърди, че не са налице материалноправните предпоставки за отказ на регистрация на процесната марка по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗМГО и не е необходимо съгласие от министъра на културата – според Чиликов заявената комбинирана марка не включва наименование на културна ценност. Съдът обаче е обосновал извод за обратното, като е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗМГО, поради което съгласието на министъра на културата е обуславящо при решаване на въпроса относно регистрацията на марката. Крайният извод на съда е, че отказът на председателя на ПВ следва да бъде отменен, като при новото произнасяне административният орган следва да съобрази произнасянето на министъра. Въпреки че министърът на културата е сезиран на 17.05.2016 г., по делото няма данни за произнасяне от негова страна и понастоящем. Предвид дадените от съда задължителни указания до административния орган относно приложението на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗМГО, преюдициалния характер на съгласието на министъра на културата и етапа, от който следва да продължи административното производство, с които обаче касационният жалбоподател не е съгласен, касационната инстанция приема, че обжалваното решение е неблагоприятно за Чиликов и същият има правен интерес от оспорването (в този смисъл Определение № 2548 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 955/2011 г., 5-членен с-в, Решение № 5751 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 180/2011 г., IV о., Решение № 14310 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4526/2012 г., IV о., Решение № 16933 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13263/2013 г., IV о. и Решение № 10734 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. дело № 6357/2019 г., IV о.). Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по различни съображения от изложените в нея. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В случая обжалваното решение е недопустимо. Административният акт, предмет оспорване пред първоинстанционния съд, е издаден от председателя на ПВ, а не от неговия заместник-председател. В административната преписка се съдържа Заповед № 26/12.01.2016 г. на председателя на Патентното ведомство (л. 27), с която заместник-председателят З. В. е определена да замества титуляря К. В. в периода на неговото отсъствие, считано от 18.01.2016 г. до 29.01.2016 г. Административният акт е издаден именно в този период – на 18.01.2016 г. и е подписан З. В.. Административният съд е конституирал неправилно като ответник заместник-председателя на Патентното ведомство. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по тълк. дело № 4/2002 г. заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания, като върши това от името на замествания орган. Правилното конституиране на страните по делото съобразно чл. 153, ал. 1 от АПК е задължение на съда по силата на чл. 154, ал. 1 от АПК. В случая съдебното производство е проведено с ненадлежна страна и постановеното съдебно решение е недопустимо. Допълнително следва да бъде отбелязано, че заместник-председателят на ПВ е посочен неправилно като издател на акта в мотивите и диспозитива на съдебното решение. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва служебно да конституира като ответник председателя на Патентното ведомство. С оглед изхода на спора и съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК разноски в полза на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. По претендираните разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № 4444 от 29.06.2018 г. по адм. дело № 9547/2016 г. на Административен съд С.-град, поправено с Решение № 5309 от 22.08.2018 г. по адм. дело № 9547/2016 г. на Административен съд С.-град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд С.-град. Решение е окончателно.