Решение № 7778 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 807/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 359/30.10.2023 г. на Административен съд (АС) Стара Загора, постановено по адм. дело 171/2023 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, изх. 02-240-6500/2243 от 13.01.2023 г. (наричано за краткост УП или УП изх. 02-240-6500/2243 от 13.01.2023 г.) на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ); преписката е върната на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на решението, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в решението; Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при напълно изяснена фактическа обстановка, досежно фактическото основание за извършеното с процесното писмо намаление, а именно фактът, че два от заявените от жалбоподателката парцели с номера 38039-17-1-2 и 38039-17-2-2, не попадат в одобрения окончателен слой Площи допустими за подпомагане (ПДП) за 2021 г., съдът е достигнал до неправилен и вътрешно противоречив извод за незаконосъобразност на УП и като последица от това, на административния орган е указано извършването на действия, които са извън кръга на неговите компетенции. Подробно излага съображения, защо тези изводи на съда са незаконосъобразни. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева. Ответникът по касация Т. А. С. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Стойчев. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Обжалваното решение на АС-Стара Загора, в частта, в която е отменено УП изх. 02-240-6500/2243 от 13.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, в която по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) е оторизирана и изплатена сума в общ размер 97,3 лв. е недопустимо. Производството по адм. дело 171/2023 г. по описа на АС-Стара Загора е образувано по жалба на Т. А. С. срещу УП изх. 02-240-6500/2243 от 13.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно посоченото в жалбата уведомителното писмо се обжалва в частта му, в която не е оторизирана исканата от Т. А. С. сума за финансово подпомагане по следните схеми/мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) (СП основна) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) и в частта, в която са наложени санкции за бъдещ период по СП (основна), Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП). Съдът е отменяйки цялото УП е отменил УП и в част, която не се обжалва. Поради тази причина решението в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Решението, в допустимата му част, е валидно, допустимо и правилно при следните коригиращи мотиви. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства на база събраните по делото доказателства. По фактите страните не спорят. Едва в хода на съдебното производство, предвид депозираното от органа с административната преписка Становище изх. 02-240-6500/2243#2 от 06.04.2023 г., е установено, че са заявени за подпомагане три парцела с обща площ от 2,86 ха. Част от тези площи не са включени в допустимия слой за 2021 г., но са били включени в допустимия слой за 2020 и 2022 г. Парцелите са с череши и дръвчетата са живи. Т. С. не е оспорила Заповед РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой ПДП за кампания 2021 г. Решаващият съд правилно е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, както и че е издадено в писмена форма. Правилно е приел за основателно оплакването на жалбоподателя (сега ответник по касация), че УП не е мотивирано. Към мотивите на съда, настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Оспореното УП съдържа две таблици Таблица 1: Оторизирани суми (в лева), в която са посочени схемите/мерките, исканата сума, намаленията, редукциите, намаленията поради достигане тава на субсидията, оторизираната сума и Таблица 2: Извършени плащания (в лева), в която са посочени схемите/мерките, дата, оторизираната сума, прихваната сума и/или удържан данък общ доход, изплатената сума. От посоченото в таблиците и поясненията към тях въобще не може да се направят ясни и категорични изводи, при посочените като искани от Т. А. С. суми, защо (на какво основание) са извършени намаленията. Посоченото нарушение в изискването за форма на административния акт е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК за неговата отмяна като незаконосъобразен. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че решението е необосновано. Изводите на съда относно неспазване на изискването за мотивираност на акта са логични и последователни. Конкретни нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат от касатора, поради което този му довод е бланкетен, а касационната инстанция не дължи служебна проверка за допуснати такива нарушения. Основателно в касационната жалба се сочи, че съдът, в противоречие с нормативната уредба, е дал указания на ответника, че следва при новото разглеждане на заявлението да изложи съображения, защо площите, които са били допустими за подпомагане за земеделските 2020 г. и 2022 г., не са били допустими за подпомагане за земеделската 2021 г. и да прецени дали не е била допусната техническа или очевидна фактическа грешка при издаването на заповедта на министъра на земеделието и храните. Между страните, както правилно е приел и решаващият съд, не се е спорило относно факта, че два от заявените парцели - 38039-17-1-2 с площ 0,79 ха и 38039-17-2-2 с площ от 1,27 ха не попадат в слой ПДП за кампания 2021 г., одобрен със Заповед РД09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието и храните. Предвид разпоредбите на чл. 33а, чл. 43, ал. 3, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), в относимата му редакция към датата на одобряване на слой ПДП и чл. 16г от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, в относимата ѝ редакция, и предвид факта, че на кандидата не е извършвана проверка на място, ДФЗ няма нормативно задължение да проверява правилността на определения слой ПДП. Указанията на съда във връзка с невключването на парцели - 38039-17-1-2 с площ 0,79 ха и 38039-17-2-2 с площ от 1,27 ха в слой ПДП не могат да бъдат изпълнени от органа, защото същият не може да коригира допустимия слой. По изложените съображения решението, в допустимата му част, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 18.12.2023 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение