Решение № 1273 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12262/2015 г.

Решение № 1273 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12262/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Д. И. срещу решение № 5100 от 17.07.2015 г. по адм. дело № 2253 по описа за 2014 г. на административния съд - С. град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 101007966/02.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., поправен с РА № 1150750/01.09.2011 г., потвърден с решение № 1977/07.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за нищожност на ревизионния акт. По съществото на спора оспорва дължимостта на определените с ревизионния акт на задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за м. 11 и м. 12.2009 г., като се позовава на влезлия в сила акт за прихващане и възстановяване № 1016885/16.04.2010 г. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени ревизионния акт като като незаконосъобразен. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. С. (сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С.), в оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Тодорова. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт № 101007966/02.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., поправен с РА № 1150750/01.09.2011 г., потвърден с решение № 1977/07.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са определени данъчни задължения за ДДС за периодите 01.12.2007 г. -30.09.2008 г. в размер на 19 300,80 лв. и лихви за забава в размер на 4 251,34 лв., както и определените за внасяне лихви върху невнесени в срок ДОО и ЗО в общ размер 490,58 лв. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства по делото, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза, приложените разпоредби и двете групи основни възражения на жалбоподател досежно нищожността и незаконосъобразността на оспорения ревизионен акт. Обосновал е извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в частта досежно определените данъчни задължения по ЗДДС. В тази част не е подадена касационна жалба от приходната администрация и първоинстанционното решение е влязло в сила. При преценката за законосъобразност на ревизионния акт в частта на установените задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗОО, както и следващите се лихви за забава, решаващият състав, при съобразяване на приложимите разпоредби от КСО и ДОПК, е намерил за неоснователно направеното възражение за изтекла погасителна давност на главното задължение. Отхвърлил е и доводите на жалбоподателя за недължимост на вноските за ДОО и ЗО за м. 11 и м. 12.2009 г., като е посочил, че са представени доказателства за внасянето на сумите за ЗОВ за тези периоди. Констатирал е, че с АПВ № 1016885/16.04.2010 г. са възстановени надвнесени ДОД, ДОО и ЗО за периода от 01.01.2009 г. -31.08.2009 г., а невнесените суми се отнасят за м. 11 и м. 12.2009 г. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съответства на фактически установеното по делото и на приложимите правни разпоредби констатацията на съда, че процесният ревизионен акт е валиден административен акт. В случая съдът е бил обвързан от направената преценка от касационния съдебен състав по адм. дело № 8318/2013 г. по описа на ВАС, VIII отделение. Правилно е приетото от решаващият състав, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, в кръга на определените му правомощия, съгласно издадената от лицето, възложило ревизията ЗОКО и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 от ДОПК. Несъответна с представения по делото АПВ е констатацията на съда, че вноските за ДОО и ЗОО за м. 11. и м. 12.2009 г. не са включени в обхвата на проверката по повод АПВ. Изрично в мотивната част на акта е отбелязано, че проверката обхваща периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. Тази неточност, обаче не се отразява на правилността на направения краен извод за законосъобразност на ревизионния акт. След изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (в сила от 19.12.2007 г.) няма процесуална пречка въпреки издаден АПВ да бъде проведена ревизия, която да приключи с ревизионен акт, който да обхваща същия данъчен период. По делото е констатирано, че на ревизираното лице е издаден АПВ № 801076 от 4.04.2008 г., а след това със ЗВР № 804187 от 1.08.2008 г. е възложено осъществяване на ревизия. Ето защо органът по приходите разполага с обща материална компетентност по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да възлага ревизия и в хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в приложимата редакция. В случая не се касае до изменение на задължения по смисъла на чл. 133 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира за правилни и изводите на съда по въпроса давностния срок за установяване на процесните публични задължения. Решаващият състав е съобразил приложимите разпоредби, регламентиращи сроковете за спиране и прекъсване на давностите срокове, както и материалноправните разпоредби приложими при изчисляването на началния момент, от който те се броят, респ. от който задълженията са били изискуеми. При констатацията, че жалбоподателят е подал ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. на 15.04.2005 г., правилно е прието от съда, че срокът за внасяне на окончателната вноска е до 15.05.2005 г., а давността изтича на 31.12.2010 г. При положение, че ревизията е възложена през м. 08.2010 г., то 5-годишният давностен срок по чл. 171 ДОПК, в който приходната администрация може да установи публични задължения във връзка със спорните ЗОВ, не е изтекъл. Решението в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. При този изход и направено искане на Дирекция "ОДОП"-гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300.00 лв., съобразно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение