Решение № 6918 от 11.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Серпис ЕАД, [ЕИК], представлявано от В. Василев, подадена чрез адв. Х. Начев, срещу Решение 4852/20.07.2021 г., постановено по адм. дело 9082/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221718002629-091-001/18.01.2019 г., издаден от органи по приходите, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи са за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира неприложимост на нормата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС спрямо процесния случай, противно на възприетото от административния съд. Излага съображения за нищожност на процесния ревизионен акт поради липса на териториална компетентност на приходните органи. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионният акт да бъде прогласен за нищожен, а в условията на алтернативност иска да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Кирилов в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на оспорваното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221718002629-091-001/18.01.2019 г., издаден от органи по приходите, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Серпис ЕАД са установени задължения за ДДС по реда на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС в размер на 549 519,92 лв. главница и 33 279,15 лв. лихви за периода 01.05.2018 г. 02.05.2018 г. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 02.04.2011 г. и дерегистрирано по ЗДДС, считано от 02.05.2018 г., като в информационните масиви на НАП липсва информация дружеството да е извършвало дейност през ревизирания период. Установено е, че дружеството е придобило 3 броя недвижими имоти, подробно описани в ревизионния акт и съдебното решение, видно от Нотариален акт за покупко-продажба 15/29.01.2010 г. и фактура 1000010841/29.01.2010 г., издадена от Мегатроникс ЕООД, с данъчна основа 2 674 350,00 лв. и ДДС 534 870,00 лв. Същата е отразена в дневника за покупките за м. 01.2010 г., с което е упражнено право на пълен данъчен кредит. От Мегатроникс ЕООД има издадено дебитно известие 1000010842/01.02.2010 г. (л. 243) към фактурата с предмет доначисляване на такси във връзка с придобиване на имота в размер на общо 73 249,60 лв. и начислен ДДС в размер на 14 649,92 лв. От страна на приходните органи е установено, че дружеството е отразило счетоводно придобитите 3 броя поземлени имоти, като същите са заведени по дебита на сметка 201 Земи, гори и трайни насаждения със сумата на данъчната основа 2 674 350,00 лв. Липсват данни дружеството да е отчуждило процесните имоти след придобиването им. Според данъчните органи приложение намира чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, като на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчната основа е увеличена със стойността на заплатените такси при придобиване на имота в размер на 73 249,60 лв. и начислен ДДС в размер на 14 649,92 лв. По този начин при ревизията е определена данъчна основа в размер на 2 747 599,60 лв. (цена на придобиване 2 674 350,00 лв. + извършени разходи 73 249,60 лв.), съответно е определен и ДДС в размер на 549 519,92 лв. ( ДДС върху придобивната стойност 534 870,00 лв. + ДДС върху заплатените такси 14 649,92 лв.). В хода на съдебното производство е представен Акт за прихващане и/или възстановяване (АПВ) П-02000221075526-004-001, издаден по искане на дружеството, с който на основание чл. 129, ал. 2, т. 2 и чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС е постановено, че на Серпис ЕАД следва да се възстанови ДДС в размер на 534 870,00 лв. за периода 01.01.2010 г. 31.01.2010 г., ведно с начислени лихви за забава, или в общ размер на 554 186,30 лв., като е посочено, че със сумата следва да се извърши прихващане с дължими от дружеството суми по образувани изпълнителни дела (л. 343 л. 345). При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 160, ал. 2 от ДОПК, е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството. Прието е за безспорно установено, че дружеството не е подало СД за данъчния период м. май 2018 г., поради което правилно приходните органи са определили данъчната основа на доставките за наличните активи към датата на дерегистрацията по реда на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС, като именно това е сумата, на която дружеството е имало право на данъчен кредит. Според съда правилно не е извършена корекция съгласно чл. 79, ал. 2 и ал. 3, тъй като в процесния случай, независимо от предвиденото по закон приложение на нормите, не може да бъде формиран извод придобитите имоти да са използвани за икономическата дейност на дружеството. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е извършил формално дължимата проверка относно валидността на процесния ревизионен акт, на основанията сочени от дружеството. Прието е, че промяната в седалището на дружеството е извършена в хода на започналото ревизионно производството и не е налице да бъде прието, че РА е издаден от некомпетентен орган. Този извод на съда е неправилен. Видно от административната преписка, заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) (л. 42) е издадена на 04.05.2018 г., като на същата дата е изпратено съобщение за връчването ѝ на електронен адрес serpis11@gmail.com. По делото липсва изпратено от адресата потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, данни за активиране на електронна препратка или такива относно изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Издадената ЗВР не е връчена. С протокол 1228316/04.05.2018 г. се установява, че длъжностни лица от ТД на НАП гр. София, не са успели да връчат издадената ЗВР на адреса за кореспонденция на дружеството в гр. София. Съгласно протокол 1228317/04.05.2018 г. не е установена връзка и по телефона с представител на дружеството на три различни номера. От събраните по делото доказателства се установява, че ревизираното лице е променило седалището и адреса си на управление. Регистрирано е на адрес: гр. Бургас, п.к. 8000, ж.к. к-с [адрес]. Промяната е отразена на 08.05.2018 г. в Търговския регистър, на която дата се счита, че е породила действие по отношение на трети лица, в това число и по отношение на данъчната администрация. От изложеното в ревизионния доклад е видно, че органите по приходите осъществяващи ревизията са били наясно с това обстоятелство. ЗВР не е била връчена преди извършената промяната на седалището и адреса на управление на дружеството. В последствие на 05.06.2018 г. е изпратено съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК (л. 149), с което дружеството е уведомено, че негов представител следва да се яви в 14-дневен срок от поставяне на настоящото съобщение в ТД София, офис София, гр. София, ул. Аксаков 31 за връчване на ЗВР. Указано е, че в случай на неявяване в срок, на основание чл. 32, ал. 6 от ДОПК заповедта ще бъде приложена към преписката и ще се счита за редовно връчена. Посочено е, че съобщението е изпратено освен на електронен адрес serpis11@gmail.com и на serpisad83@gmail.com, като отново не е активирано. По делото са приложени и доказателства за връчване на ЗВР чрез пощенски оператор (л. 150 л. 152), от които е видно, че пратката се е върнала непотърсена. Известието за доставяне (л. 151) е с вписан адрес: гр. София, [адрес], въпреки промяна в седалището и адресът на управление на ревизираното лице. На 05.06.2018 г. е издадено ново искане за извършване на проверка по делегация (л. 154), адресирано до ТД на НАП Бургас, с указания за съдействие относно връчване на Съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК от 05.06.2018 г. за връчване на ЗВР от 04.05.2018 г. В Протокол за извършена проверка по делегация от 21.06.2018 г. (л. 155) е посочено, че в изпълнение на дадените указания, съобщението по чл. 32 от ДОПК е поставено и на определеното за целта място в ТД на НАП Бургас на 06.06.2018 г., съобщението е изпратено в плик с обратна разписка до адреса за кореспонденция на дружеството, както и до постоянния адрес на представляващия дружеството В. Енчев. Отразено е още, че писмата с обратни разписки не са се върнали и до момента. Окаченото съобщение е свалено на 21.06.2018 г. Всички тези действия са предприети след промяната извършена в седалището на дружеството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, компетентността на органите по приходите се определя според седалището на местните юридически лица. Седалището на ревизираното лице считано от 08.05.2018 г. е в гр. Бургас. Към този момент ЗВР не е връчена и ревизионното производство не е започнало. Компетентността да проведат ревизията е на органите по приходите при ТД на НАП - Бургас. По изложените съображения настоящият състав намира, че дори да се приеме, че е налице редовно връчване по реда на чл. 32, ал. 6 от ДОПК, то настъпилата промяна в адреса на ревизираното лице води до нищожност на издадения РА. Органите на ТД на НАП гр. София не са разполагали с териториална компетентност да проведат ревизионното производство. В този смисъл решение 2353 от 13.02.2020 г. по адм. д. 9645/2019 г. на ВАС; решение 5573 от 13.05.2020 г. по адм. д. 10768/2019 г. на ВАС и др. Налице е и друго основание за прогласяване нищожността на издадения РА. Съгласно трайната практика на ВАС, невръчването на ЗВР на нейния адресат води до невъзможността тя да породи предвидените в закона правни последици, тъй като по този начин не може да се определи начален и краен срок на ревизията, нито да се изменя или развива по друг начин ревизионното производство. В процесния случай, при липса на надлежно връчване на ЗВР, крайният акт ревизионният, е издаден извън рамките на започнало ревизионно производство, тъй като практиката свързва началото на ревизията именно с връчване на заповедта за възлагане на ревизията, а не с издаването ѝ. За да узнае лицето за наличието на висящо ревизионно производство, нормата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК, която има императивен характер, изисква задължителното връчване на ЗВР на ревизирания субект. С връчването ѝ до знанието на лицето достига вече упражненото от приходните органи правомощие да започнат ревизия, като по този начин ревизираният субект е информиран за органите, извършващи ревизията, обхвата и срока на производството. По тези съображения неправилно АССГ е приел, че е налице валиден РА издаден от компетентни органи по приходите и в рамките на започнало ревизионно производство. Обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него процесният ревизионен акт бъде обявен за нищожен. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, на касатора се следват разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 21 699,46 лв., от които: 50 лв. държавна такса за образуване на производството пред административния съд; 1 700 лв. държавна такса за касационно обжалване, както и 9 947,73 лв. адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите. Възражението за прекомерност се явява неоснователно с оглед правната и фактическа сложност на делото и обема на осъщественото процесуално представителство. Минимално предвидения размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 8 357,99 лв., която сума е близка до претендираната. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,