Решение № 5367 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12657/2017 г.
ВАСVII отделение10.04.2019 г.докладчик т Соня Янкулова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5420 от 19.09.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 3563/2017 г. ОСЪЖДА "М. Б." ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Ботевградско шосе" № 247 да заплати на Комисията за защита на потребителите, седалище и адрес на управление гр. С., пл. "П. Р. С." № 4 а 100, 00 (сто) лева разноски по делото. Решението е окончателно. Особено мнение съдия: Соня Янкулова Подписвам решението с особено мнение, защото считам, че обжалваното решение е неправилно. Мотивите ми за това са: Изцяло съм съгласна с извода на съда за осъществен от "М. Б." ЕООД състав на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП, защото в търговската зала на касатора стоката е била изложена с посочена цена от 0, 99 лв., а при заплащане на касата е таксувана на цена 1, 05 лв. Не осъществяването от търговеца на фактическия състав на чл. 68 д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП е това, поради което подписвам решението с особено мнение, а факта, че към датата на издаване на Заповед № 135 заблуждаващата търговска практика е прекратена. С диспозитива на оспорената заповед органът е посочил, че забранява на "М. Б." ЕООД, "при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, включително и за бонбони "Airwaves", чрез поставен етикет в нарушение на чл. 68 д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във вр. с чл. 68 г, ал. 4 във вр. с чл. 68 в от Закона за защита на потребителите". Видно от диспозитива на заповедта забраната е по принцип и за конкретна заблуждаваща търговска практика, но към датата на издаване на заповедта тази практика по отношение на конкретната стока е прекратена и страните не спорят по този факт, а по отношение на всички останали стоки на търговеца по делото няма доказателства да са налице факти и обстоятелства, които да обосновават непосредствена готовност за осъществяване на нарушението. Принудителните административни мерки, съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), са превантивни, преустановителни и възстановителни. Мярката по чл. 68 л, ал. 1 във вр. с чл. 68 д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП е преустановителна - председателят на Комисията забранява прилагането на търговската практика, която Комисията е установила, че е заблуждаваща, т. е. Комисията е установила, че даден търговец осъществява търговска практика, която е в нарушение на закона – налице е правонарушение, и именно поради това, чрез силата на административната принуда, органът разпорежда преустановяването му – налага се прекратяване на вече започнало, но не завършило правонарушение. Безспорно е, че по принцип всяка преустановителна административна мярка има и определено превантивно действие. Първо, като преустановява правонарушението мярката възпрепятства неговото продължаване и следователно настъпването на нови вредни последици. И второ, когато забранява някаква нелоялна практика органът ясно показва на търговеца, че така ще действа и при бъдещи идентични практики – чл. 13 АПК, т. е. той го предупреждава да съобразява бъдещото си поведението с наложената забрана. Но това не прави преустановителната мярка превантивна. Превантивната принудителна административна мярка се прилага при установяването на явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена опасност от извършване на правонарушение. Доказателства за такава опасност от извършване на правонарушение по смисъла на чл. 68 д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП от органа в акта не са изложени. Органът не твърди, че процесната търговска практика представлява опасност от извършване на правонарушение, а твърди, че представлява правонарушение, т. е. налице е не опасност от правонарушение, а правонарушение. Наред с това в решението на Комисията за защита на потребителите, въз основа на което е издадена оспорената заповед, изобщо не се и твърди, че са налице данни за прилагане от касатора на заблуждаващата търговска практика и по отношение на други стоки. С оглед на това приложената принудителна мярка е само преустановителна не и превантивна, а щом е преустановителна тя трябва да прилага административна принуда за преустановяване на започнало и продължаващо правонарушение. В случая към датата на издаване на заповедта правонарушението е прекратено, поради което приложената с оспорената заповед принудителна мярка няма предмет – няма продължаващо правонарушение, което да бъде прекратено. Представеното от органа в хода на съдебното производство решение по т. 7 на Протокол № 8 е прието след издаване на оспорената заповед – на 23.02.2017 г., а Заповед № 135 е издадена на 20.02.2017 г., поради което не би могло обективно да бъде основание за обосноваване на извод за наличие на факти и обстоятелства, които доказват готовност за извършване на друго правонарушение. Отделно от факта, че установеното в този протокол е за вече извършено правонарушение, а не за подготовка за извършване на такова. Установените правонарушения имат значение за доказване на системност, но във връзка с административнонаказателната отговорност на касатора, а не и във връзка с принудителната мярка по чл. 68 л, ал. 1 ЗЗП. Съгласно изричната разпоредба на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се извършва към момента на издаването му. Установяването на нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК е допустимо само за такива факти, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. В случая такива факти в хода на съдебното производство не са настъпили. Съдът не може да обосновава законосъобразността на оспорения акт с факти, настъпили след издаването на акта. Що се отнася до твърдяната от органа двуяка и приетата от съда двузначна функция на мярката считам, че това би било вярно, ако органът беше изложил мотиви и бе ангажирал доказателства, че въпреки забраната за преустановяване на заблуждаващата практика съществуват достатъчно основания да се приеме, че е налице явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена опасност от извършване на същото правонарушение – поставяне на невярна информация за цената на процесната или на друга стока. Но това обективно не би могло да бъде факт по отношение на процесната стока, защото не може едновременно да е налице осъществяване на правонарушение и опасност от неговото извършване. Към датата на издаване на заповедта или е налице правонарушение, или е налице опасност от неговото извършване по отношение на конкретната стока. Що се отнася до останалите стоки, предоставяни от търговеца, то органът в мотивите на заповедта не твърди наличие на доказателства, установяващи явно и несъмнено подготовка за извършване на правонарушението. Нещо повече. В решението на Комисията за защита на потребителите, въз основа на което е издадена оспорената заповед, останалите стоки на търговеца дори не са споменати. По отношение на довода на касатора, че посоченото в оспорената заповед следва да се разбира в смисъл "неутрализирането на опасността едно извършено в даден момент от определен търговец нарушение на разпоредбите на ЗЗП по отношение на отделен потребител, да бъде осъществено повторно по отношение на останалите потребители, именно поради това, че нарушението по отношение на конкретния потребител/потребители да е съществувало, считано към момента на подаване на жалбата на потребителя или към момента на извършването на проверовъчните действия на служителите на КЗП и реално да не е съществувало към момента на налагането на принудителната административна мярка, с която се забранява изцяло занапред във времето и по отношение на останалите потребители", е видно, че ответникът има предвид точно конкретна търговска практика, при конкретните параметри: процесната стока при конкретно посочената цена и конкретната цена на продажба. Всяка една друга търговска практика не би била процесната, тъй като с оглед на § 13, т. 23 ЗЗП търговската практика винаги е конкретна и има своите конкретни характеристики. Този характер на търговската практика и обхвата на забрана на Заповед № 135 – "търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки" фактически не прави нищо друго освен да повтаря съдържанието на закона, тъй като именно това забранява чл. 68 д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП. Повторната забрана от органа не прави практиката по-забранена от заблуждаващата търговска практика, която не е била предмет на заповед по чл. 68 д, ал. 1 ЗЗП. Що се отнася до възможността, която чл. 68м, ал. 1 ЗЗП предоставя на потребителите – да развалят сключения в резултат на използваната нелоялна търговска практика договор и да претендират за обезщетение по общия ред, когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите има влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я потвърждава, заповед, която не е обжалвана в законния срок или жалбата срещу нея е оттеглена, следва да се посочи първо, че нормата е неприложима, защото законът не оправомощава Комисията за защита на потребителите да издава заповеди за забрана на прилагането на нелоялната търговска практика. Съгласно чл. 68 л, ал. 1 ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите установи, че дадена търговска практика е нелоялна, заповед за забрана на прилагането й издава председателят на Комисията. И второ, дори и да се приеме, че в случая става въпрос именно за заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите по чл. 68 л, ал. 1 ЗЗП, то даденото от законодателят право на потребителя е в зависимост от установяването на провежданата в периода, в който е закупена стоката от потребителя на нелоялна търговска практика, т. е. от мотивната част на акта, а не от неговия диспозитив, с който не се установява прилагането на нелоялна търговска практика в периода, в който стоката е закупена, а се забранява прилагането й занапред. Диспозитивът на един административен акт има задължителна сила. Неговото изпълнение законодателят гарантира чрез държавната принуда, а не мотивите на акта, които биха могли да имат обвързваща сила единствено между страните по съдебното дело, което е имало за предмет оспорването на заповедта по чл. 68 л, ал. 1 ЗЗП. Следователно, правото на потребителя по чл. 68м, ал. 1 ЗЗП би било гарантирано, ако с акт на Комисията или на председателя е установено осъществяването на нелоялна търговска практика, не когато със заповед на председателя се забрани занапред провеждането на нелоялна търговска практика. Забраната занапред на нелоялната търговска практика би могла да бъде съчетана с установяването на тази практика тогава, когато към датата на издаване на заповедта по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП търговецът все още прилага заблуждаващата (нелоялна) търговска практика, но тогава, когато към датата на издаване на заповедта заблуждаващата търговска практика е прекратена органът няма за какво да прилага държавната принуда – забраната за прилагане занапред на практиката. По изложеното подписвам съдебното решение с особено мнение. Съдия: Соня Янкулова
Мотиви
Решение № 5367 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12657/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "М. Б." ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Ботевградско шосе" № 247 срещу Решение № 5420 от 19.09.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 3563/2017 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "М. Б." ЕООД срещу Заповед № 135 от 20.02.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите му е приложена принудителна административна мярка "забрана при упражняване на дейността да използва заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, включително и за бонбони "Airwaves", чрез поставен етикет в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите".
І. С. на страните:
- Касационният жалбоподател – "М. Б." ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Съдът неправилно и необосновано е приел наличие на двете кумулативни предпоставки на чл. 68д, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – наличие на невярна информация относно специфично предимство по отношение на цената и невярната информация да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземане на решение, което потребителят не би взел без тази търговска практика. Счита, че минималната разлика от 0, 06 лв. между обявената на регала цена от 0, 99 лв. и тази на касата – 1, 05 лв., не може да определи търговското поведение на средния потребител. Позовава се и на мотивите на съда, който сочи, че "вече взетите решения да се закупят бонбони определено не са повлияни от посочената на етикета цена". С оглед на това счита, че не са налице елементите на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика.
В съдебно заседание сочи, по отношение на доводите на ответника за превантивния характер на принудителната мярка, че за да бъде една принудителна мярка превантивна е необходимо да са налице реални опасения от извършване на повторно нарушение, а не абстрактни такива.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. И..
- Ответникът по касационната жалба – председателят на Комисията за защита на потребителите, счита същата за неоснователна. Съдът правилно е приел оспорената заповед за законосъобразна. Правилно е установил, че чрез заповедта се осъществява превантивна защита на по-важни обществени отношения, регулирани от Закона за защита на потребителите, тъй като чрез заповедта се цели не само преустановяване на нелоялната търговска практика, но и осуетяване на бъдещото й приложение спрямо добросъвестните потребители. Непосредствената цел на принудителната мярка е "неутрализирането на опасността едно извършено в даден момент от определен търговец нарушение на разпоредбите на ЗЗП по отношение на отделен потребител, да бъде осъществено повторно по отношение на останалите потребители, именно поради това, че нарушението по отношение на конкретния потребител/потребители да е съществувало, считано към момента на подаване на жалбата на потребителя или към момента на извършването на проверовъчните действия на служителите на КЗП и реално да не е съществувало към момента на налагането на принудителната административна мярка, с която се забранява изцяло занапред във времето и по отношение на останалите потребители".
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК за размера на адвокатското възнаграждение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт А. Д..
- Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице касационните основания. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:
- На 03.10.2016 г. в Комисията за защита на потребителите постъпва сигнал от потребител, че в магазин от веригата "Т маркет" се предлагат бонбони "Airwaves" с обявена цена от 0, 99 лв., а на касата се маркират при цена 1, 05 лв.
- На 24.10.2016 г. служители на Комисията за защита на потребителите извършват проверка в посочения в сигнала магазин и установяват, че на стелажа бонбони "Airwaves" са с обявена цена 0, 99 лв., а на каса при плащане се маркират с цена 1, 05 лв. Установени са налични в магазина 40 опаковки бонбони. За установеното е съставен констативен протокол №К-0242633. Констативният протокол е връчен на представител на "М. Б." ЕООД.
- На 30.11.2016 г. "М. Б." ЕООД представя писмено становище по установеното в констативен протокол №К-0242633.
- На 01.02.2017 г. Комисията за защита на потребителите приема решение по т. 13, Протокол № 5, че "М. Б." ЕООД използва нелоялна заблуждаваща търговска практика - чрез етикет с невярна информация за цената на предлагани и продавани бонбони "Airwaves" в търговски обект магазин "Т – маркет", на основание чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно подвеждаща).
- На 20.02.2017 г., със Заповед № 135, издадена на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП забранява на "М. Б." ЕООД "забрана при упражняване на дейността да използва заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът да представя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, включително и за бонбони "Airwaves", чрез поставен етикет в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите".
- В хода на съдебното производство органът е представил решение по т. 7 на Протокол № 8 от 23.02.2017 г., с което Комисията за защита на потребителите установява използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика от "М. Б." ЕООД, тъй като предоставената на етикета информация за продажната цена на продукта шампоан "Nivea" е невярна – различна от цената при контролното маркиране.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Съдът приема, че жалбоподателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а извършеното от него е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП. Приема, че органът е доказал наличието на двете кумулативни предпоставки за осъществяване на заблуждаващата търговска практика – невярна информация, която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без тази практика. Невярната информация е досежно цената на стоката, т. е. тази по чл. 68 д, ал. 2, т. 4 ЗЗП. По отношение на втората предпоставка приема, че "вземането на конкретно търговско решение (но при следваща покупка) би могло да е обусловено от факта на обявената на етикета цена. Но вече взетите търговски решения да се закупят бонбони определено не са повлияни от посочената на етикета цена, тъй като бонът се издава при осъществена вече продажба, т. е. след формиране на търговското решение и закупуване на бонбоните (на по-висока цена). "
Съдът приема, че приложената принудителна мярка има основно превантивен характер, като целта е да се осуети възможността на дееца да извърши други възможни нарушения. Ако деянието не е преустановено, принудителната мярка ще има и преустановително действие, но преустановяването на деянието не следва да се приема като лишаващо мярката от предмет, тъй като по този начин се пропуска нейното превантивно действие. Съдът приема, че мярката има двояка функция – да преустанови извършването на конкретната нелоялна практика и да предотврати прилагането й за в бъдеще.
Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.
Изводът на съда е правилен.
V. По съществото на спора:
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано. Доводи в подкрепа на твърдяния порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да се произнася по този твърдян порок. Доводите на касатора досежно твърдяните пороци нарушение на материалния закон и необоснованост са свързани с липсата на елемент от фактическия състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика, поради което ще бъдат разгледани едновременно.
Както сочи и съдът, нелоялна заблуждаваща търговска практика в хипотезата на чл. 68 д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП е налице, когато 1.) търговската практика съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 2.) когато има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без тази търговска практика. Изискванията са кумулативни.
Безспорно по делото е, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а осъществяваната от него дейност на предлагане на стоки за продажба в магазин е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП. Не се спори също, че чрез процесното действие – посочване при излагането на стоката на стелажа на цена, която е по-ниска от цената, на която фактически се извършва продажбата на същата, касаторът е предоставил невярна и следователно подвеждаща информация. Фактът, че става въпрос за разлика от 0, 06 лв. не променя същността на процесното действие, защото цифровото изражение на разликата в обявената и фактическата цена следва да се отчита на основата на вида на стоката – бонбони, и на основата на нейната фактическа цена - 1, 05 лв., т. е. ежедневна стока за консумация, която сама по себе си не е с висока стойност. Освен това става въпрос за информация, която е относима към съществен елемент при формиране на търговското решение – цената. Съдът се е позовал в мотивите си и на алинея 2, т. 4 от чл. 68 д ЗЗП, но тази разпоредба е относима към предложение 2 на алинея 1. Тази неточност обаче не е опорочила извода на съда за осъществен първият елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по чл. 68 д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП.
Спорът по делото е относно втория елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика – способността на процесната търговска практика да промени търговското решение на средния потребител. За да се прецени наличието на втория кумулативен елемент на фактическия състав на заблуждаващата нелоялна търговска практика по чл. 68 д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП, е необходимо да се прецени заблуждаващата информация има ли и какво влияние върху средния, сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Преди всичко следва да се посочи, че в случая става въпрос за стока, чийто потребител е с изключително широк диапазон – от малки деца до възрастни. Това значи, че влиянието на търговската практика следва да бъде отчетено именно от гледната точка на този среден потребител. Следва да се отчете и факта, че покупката в магазин от типа на този на касатора, е в повечето случаи извършвана от възрастен, но това не изключва възможността за самостоятелна покупка и от деца. Следва също така изрично да се отчете и факта, че разликата в цената е точно на границата на един лев, т. е. размер на средства, с които потребители – деца, в т. ч. и не толкова големи, биха могли да разполагат, за да извършват самостоятелна покупка.
С оглед на горното степента на сравнително добре информирания и предпазлив потребител следва да бъде оценена при отчитане на тези специфики на средния потребител, както и при отчитане на факта, че става въпрос за ежедневна покупка, която сама по себе си не изисква висока степен на концентрация и внимание.
При тази специфика на средния потребител и при отчитане на характера на заблуждаващата информация - за цената на стоката, обоснован е изводът на съда, че процесната практика има потенциала да въздейства върху средния потребител по начин, въз основа на който да вземе търговско решение, което в противен случай не би взел. Разлика в обявената и реалната цена на една стока от 6, 1% не е непренебрежимо малка, независимо от стойностното изражение на тази процентна разлика. В една нормална житейска ситуация може да се предположи, че средният потребител в обичайния случай ще съобрази решението си с обявената на стелажа цена, тъй като цена, която обективно е под 1 лев, е в състояние да окаже решаващо влияние върху решението му за покупка на процесната стока – бонбони.
С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялната заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. Що се отнася до извода на съда, цитиран в касационната жалба, че "вече взетите решения да се закупят бонбони определено не са повлияни от посочената на етикета цена", е първо, необоснован, тъй като съдът не може да знае какво е мотивирало всеки един конкретен потребител да закупи стоката, въпреки установената разлика в цената. Второ. Съдът не знае колко от потребителите са се отказали да закупят стоката именно поради установената при плащането разлика в цената. И трето. Именно поради горните две обстоятелства законът изисква преценката да се извършва не с оглед на конкретни потребители – тези, които въпреки установяваната разлика в цената, все пак са закупили стоката, или тези, които именно поради разликата не я закупуват, тъй като тестът за средния потребител не е статистически тест, а със средния потребител, този който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. Този неправилен мотив на съда не е повлиял на правилността на крайния му извод.
По отношение на довода на касатора за прекратена към датата на издаване на оспорената заповед нелоялна заблуждаваща търговска практика съдът счита, че процесната принудителна мярка цели, от една страна, да преустанови извършването й, а от друга, да предотврати за в бъдеще прилагането на същата. С оглед на това мярката има преустановителна и превантивна функция. Именно поради това в заповедта е посочено, че практиката е забранена при упражняване на търговската дейност на касатора, а не в рамките на определен период.
Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Комисията за защита на потребителите – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд