Решение № 13591 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14486/2011 г.

Решение № 13591 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14486/2011 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. чл. 151, ал. 3 от Закона за кредитните институции ( ЗКИ).

Производството по делото е образувано по три броя жалби, подадени от: Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - Застраховане" АД, гр. София, "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, гр. София и "Търговска асоциация" ЕООД, гр. София, и трите против Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", с искане за отмяната й, като незаконосъобразна.

В жалбите се поддържа незаконосъобразност на обжалвания акт, с който БНБ е наложила надзорни мерки по ЗКИ спрямо една част от акционерите от групата с миноритарен дял от акциите на банката / по т. 1 от заповедта/, както и по отношение на "Общинска банка" АД / по т. 2 от заповедта/, като спрямо дружествата - жалбоподатели и други търговски дружества в качеството им на акционери в "Общинска банка" АД е наложена мярка по чл. 103, ал. 2, т. 15 от ЗКИ - "лишаване за срок от шест месеца от право на глас в Общото събрание на акционерите на "Общинска банка" АД". Оспорени са като неправилни направените констатации по т. 1, 3, 4 и 5 от мотивите на заповедта, като са изложени подробни аргументи за това. Развити са съображения за противоречие на оспорваната заповед с Конституцията на Република България и Хартата на основните права на Европейския съюз, както и за противоречие на наложената мярка с целта на закона. Пълномощникът на жалбоподателите, адв. Панайотов в съдебно заседание и по съображения, изложени и в писмена защита, моли да се отмени обжалвания акт.

Ответникът - подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", чрез представляващите го в съд. заседание юриск. Стоянова, Драгинова и Димова е взел становище за неоснователност на жалбите и като такива молят да се отхвърлят. Представя писмени бележки.

Заинтересованата страна Столична община чрез пълномощниците си адв. Дерменджиев и Байчев в съдебно заседание и писмени бележки молят да се оставят без уважение подадените жалби.

Заинтересованата страна "Общинска банка" АД чрез пълномощника си адв. Илиева в съдебно заседание и писмена защита моли да се оставят без уважение подадените жалби.

Заинтересованите страни "Мина Станянци" АД и "Атоменергоремонт" АД не взимат становище по делото.

Жалбите са подадени в срока по чл. 149 АПК, по който въпрос настоящия състав на Върховния административен съд се е произнесъл с Определение от 26.02.2013 г., и разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно правната теория банковият надзор е част от публично правното регулиране на банковата дейност. Надзорът върху банковата дейност се осъществява от БНБ по силата на установените в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ правомощия. Той има за цел осигуряване стабилност на банките, защита спестяванията на вложителите, предпазване от загуби и други. Надзорът на банковата дейност се упражнява и в процеса на нейното осъществяване. Органите на банковия надзор от БНБ разполагат с редица санкционни правомощия. Изключително важна е разпоредбата на чл. 103. В ал. 1 на този чл. са описани нарушенията, които могат да се установяват по повод на надзора. Не става дума само за нарушения на нормативни актове, а и за действия, с които се засягат финансовата стабилност на банката и интересите на вложителите. В ал. 2 са изброени принудителните административни мерки, които контролните органи могат да наложат. Особеностите са следните: първо, тези мерки могат да имат за адресат не само банката като ЮЛ, а и неини акционери (например т. 15), както и членовете на органите на управление на банката. Съгласно чл. 151, ал. 3 изр. 1 от ЗКИ административните актове по ал. 1 /какъвто е процесният/ могат да се оспорват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност. Това означава, че следва да се провери от настоящата инстанция дали са налице основанията за оспорване, визирани в чл. 146 от АПК.

С оспорваната Заповед № РД - 22 - 2440/10.11.2011 г. Подуправителят на БНБ, ръководещ направление "Банков надзор" е наредил:

1. на основание чл. 103, ал. 1, т. 1, 7 и 10, чл. 103, ал. 2, т. 15, предложение първо и чл. 32, ал. 4, т. 2 от ЗКИ лишаване за срок от 6 месеца на право на глас в общото събрание на акционерите на "Общинска банка" АД на част от акционерите и

2.на основание чл. 103, ал. 1, т. 1, 7 и 10 и чл. 103, ал. 2, т. 17 от ЗКИ "Общинска банка" АД да извърши промени в устава на банката в съответствие с чл. 230, ал. 1 и 2 от Търговския закон.

Със Заповед № РД 22-2863/20.12.2011 г. на Подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" е оттеглена частично оспорената в настоящото производство Заповед № РД 22-2440/10.11.2011 г. за остатъка от срока от шест месеца, считано от датата на заповедта. В тази част производството по делото следва да се прекрати предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от АПК и дадените съгласия от ответниците "Общинска банка" АД гр. София и Столична община /л. 430 и 431от делото/ .

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите пълномощия, при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената законова форма и съдържа всички законоустановени реквизити.

Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, счита, че жалбите са подадени от надлежни страни при наличие на правен интерес от обжалване, поради което са допустими за разглеждане. Тъй като в уточняващите молби на жалбоподателите и изявлението на процесуалния им представител в съдебно заседание от 18.09.2013 г. не ставя ясно оттеглят ли жалбоподателите оспорването си по отношение на т. 1 от процесната заповед, настоящата инстанция счита, че следва да се произнесе по направеното оспорване на същата. По отношение направеното оспорване на т. 2 от заповедта, настоящия състав намира, че въпреки факта, че адресат на задължението по нея да е "Общинска банка" АД, то правата на жалбоподателите като акционери в същата са засегнати от приемането на съответното решение на Общото събрание, поради което спрямо тях е налице обоснован правен интерес от оспорването на същата.

Оспорваната заповед съгласно редакцията на чл. 103 от ЗКИ е издадена при условията на оперативна самостоятелност т. е. при наличието на общо оправомощаване от закона чрез очертаване на определена рамка за административния орган. В случая е налице известна свобода за преценка и подбиране на обектите, лицата, времето и начина, които ще имат значение за решението на органа, като тази свобода дава възможност на същия да прояви за всеки отделен случай необходимата творческа активност, за да стигне до най - целесъобразното решение. Тези решения на административния орган по принцип са законосъобразни, ако са извършени при спазване принципа на законността и са издадени въз основа, в пределите и в преследване целите на закона. В процесния случай е налице компетентност на органа съгласно нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗКИ, както и подробна мотивираност на същата съгласно нормата на чл. 151, ал. 2 от ЗКИ, поради което е спазена и изискуемата форма. Не се констатират и нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение изложените в жалбите оплаквания за неспазване на материалноправните разпоредби, настоящият състав констатира следното:

От Писмо № 1725-0275/09.09.2011 на БНБ до Управителния и Надзорния съвет на "Общинска банка" АД /л. 91 от делото/ е видно, че са установени нарушения по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, както и по чл. 32, ал. 4, т. 2 от ЗКИ. С това писмо жалбоподателите като акционери, видно от Протокол № 25 от Общото събрание на акционерите от 14.10.2011 г., /л. 101 от делото/ са били запознати, но въпреки това са гласували обратно на предписаното от надзорния орган. Отделно от това са налице подробни регулярни анализи и заповеди на надзорния орган относно финансовото състояние и развитието на банката, установяващи редица противоречия с добрите банкови практики, приложени по делото и доказващи наличието на предпоставката на чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗКИ. Подробно в т. 1 и 2 от процесната заповед са проследени обстоятелствата и е мотивиран факта, че е налице нарушение по чл. 103, ал. 1, т. 10 от ЗКИ. Оспорващите не са представили доказателства, оборващи констатациите в мотивите на обжалваната заповед, не са искани експертизи съгласно чл. 151, ал. 4 от ЗКИ или правени други доказателствени искания, чрез които да се докаже липсата на фактически основания за налагане на оспорваните надзорни мерки. Всички аргументи в жалбите срещу констатациите в заповедта не са подплатени от доказателства. Ето защо при липса на насрещни доказателства за този основен за спора въпрос, не може да се приеме за доказана тезата на жалбоподателите за неправилност на цитираните констатации.

По отношение на последното основание за оспорване, визирано в чл. 146, т. 5 от АПК - несъответствие с целта на закона, настоящият състав намира, че предоставената от закона възможност за свободна преценка от стана на административния орган трябва да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел, съобразявайки се и с принципа, визиран в чл. 6 от АПК - съразмерност. С издаване на обжалваната заповед е постигната целта на закона - стабилност на банката и защита интересите на служителите, като същевременно е спазен принципа на съразмерност предвид интересите на отделните акционери, произтичащи от акционерното им участие.

Ето защо обжалваният акт е законосъобразен, а жалбите срещу него са неоснователни и следва да се отхвърлят.

При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 151, ал. 3 от Закон за кредитните институции, Върховният административен съд - осмо отделение,