Решение № 147 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4912/2007 г.

Решение № 147 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4912/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба от Г. Т. Д. от гр. П. против въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия № 348/7.06.2007 г. по в. гр. д. № 358/2007 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд Пещера от 28.02.2007 г., постановено по гр. д. № 356/2005 г., с което е отхвърлен предявения от Г. Т. Д. против Г. П. М. от гр. П. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за определяне начин на реално ползване на парцел ****ПИ *, кв. 27 по плана на с. Р., община П., с площ 795 кв. м, при граници: парцел ****, парцел IХ-608 общински и имот 609. Жалбоподателят счита, че е неправилно въззивното решение и следва да се отмени и да се уважи предявения от него иск. Конкретното оплакване е срещу извода на въззивния съд, че процесният парцел ****е е съсобствен на страните. Счита безспорно доказано по делото, че с плана на селото притежаваният от него имот пл. № 611 и имотът на ответницата пл. № 610 са включени в един общ съсобствен парцел ****, кв. 27 по плана на с. Р., поради което следва да се разпредели ползването на съсобствения парцел ****о начин, който да му осигури достъп до неговия имот от съществуващата по плана улица. Ответницата по касация Г. П. М. е оспорила жалбата, като неоснователна с доводи, изложени с писмено възражение. Твърди, че е безспорно установено, че имотите имат трайни имотни граници с реализирани огради и по този начин всеки ползва своя имот от около тридесет години. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, III г. о. приема следното: Предявен е от Г. Т. Д. против Г. П. М. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за определяне начин за реалното ползване на парцел ****УПИ/VIII, кв. 27 по ПУП на с. Р., Пловдивска област с урегулирана площ 725 кв. м Парцелът е образуван от част от имот пл. № 611 с площ 435 кв. м, собственост на Г. Т. Д. и от част от имот пл. № 610 с площ 329 кв. м, собственост на Г. П. М. С влязло в сила съдебно решение на Пазарджишки окръжен съд по адм. д. № 546/1997 г. е отменена Заповед № 56/18.11.1999 г. на Кмета на Община П., по силата на която за двата имота - пл. № 610 и пл. № 6* кв. 27 - по регулация е образуван съсобствен парцел ****, 611, кв. 27 по плана на с. Р. Съдът е изпратил преписката на Община П. за отреждане на самостоятелни парцели за двата имота, каквато възможност е установена по административното дело с помощта на вещо лице. Не се спори, че до настоящия момент самостоятелни парцели за имоти пл. № 610 и пл. № 611 не са отредени. При тези данни правилно съдът е приел, че след влизане в сила на решението на съда за отмяна на заповедта, по силата на която е образуван съсобствен на страните парцел, искът за определяне начин за реално ползване по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС не може да бъде уважен. Фактът, че административната процедура за обособяване самостоятелни парцели от двата имота не е завършила не означава, че отношенията между страните могат да бъдат уредени съобразно отменена като незаконосъобразна заповед на компетентния орган за отреждане на съсобствен парцел. Основният елемент от фактическия състав на иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е наличие на съсобствен между страните недвижим имот. Конкретният случай не е такъв. Към датата на подаване на исковата молба (8.07.2005 г.) липсва съсобствен на страните по делото недвижим имот. Всеки от тях е собственик на своя имот и в рамките на съществуващите на място имотни граници упражнява притежаваното право на собственост. Касационната жалба е основана на разбирането, че е безспорно доказано по делото, че двата съседни имоти са включени в един общ съсобствен парцел, което е основание да се претендира разпределение на ползването им по начин, който да му осигури достъп до имота си от съществуващата по плана улица. Доводът е обсъден от въззивния съд и законосъобразно е отхвърлен. Към датата на исковата молба е налице влязло в сила съдебно решение на Пазарджишки окръжен съд от 14.01.1999 г., постановено по адм. д. № 546/1997 г., по силата на което е отменена заповед № 56/18.11.1996 г. на Кмета на Община П. в частта, с която за имоти пл. № 610 и 611 в кв. 27 по плана на с. Р., Пловдивска област е образуван съсобствен по регулация парцел ****, 611, кв. 27 При липса на съсобствен между страните недвижим имот искът за определяне начин за реално ползване с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е неоснователен и правилно е отхвърлен. Въззивното решение следва да се остави в сила, тъй като е правилно. Ответницата по касация претендира присъждане на разноски за тази инстанция, но няма данни да е направила разноски. Върховният касационен съд, състав на III г. о.