Решение № 8599 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4516/2012 г.

Решение № 8599 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4516/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по искане на Тодор Димитров Чардаклиев от гр. Варна за отмяна на влязло в сила определение № 1669 от 3.02.2011 г. по адм. дело № 5057/2010 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение и оставеното с него в сила определение № 6085 от 16.12.2009 г. по адм. дело № 3115/2008 г. на Административния съд - Варна, допълнено подробно с писмена защита от 16.05.2012 г. Моли настоящата инстанция на Върховния административен съд да ги отмени и да реши спора по същество. Ответникът по делото - областният управител на област Варна, в писмено становище счита молбата за неоснователна, тъй като не са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК. Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество, е неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в искането за отмяна и приема за установено следното: С определение № 1669/3.02.2011 г., постановено по адм. дело № 5057/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, е оставено в сила определение № 6085 от 16.12.2009 г., постановено по адм. дело № 3115/2008 г. на Административния съд - Варна. С това определение административният съд е приел, че жалбоподателят не се е легитимирал като собственик на претендирания имот и не е доказал правен интерес от оспорването на ПНИ за имот, който не е негова собственост по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е постановено и предаването на този имот на трето лице - решение № 330 от 7.11.1995 г., постановено на основание чл. 108 от ЗС. Съдът се е мотивирал, че наличието на активна процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото. Като е констатирал липсата и на това основание е прекратил производството, е постановил правилно определение, което е оставено в сила от тричленния състав на Върховния административен съд - четвърто отделение. Към искането за отмяна от искателя са представени доказателства, които обаче не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, който допуска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представените с молбата доказателства - разписен лист от 1956 г., се намират в кориците на делото (л. 202 и 203), скиците също са приложени от л. 22 до л. 28 на дело 3115/2008 г. на Варненския административен съд. Както се посочи, разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК изисква нови писмени доказателства, които установяват нови обстоятелства по делото, които да са от значение за спора, а такива по същество с молбата не са представени. Няма оплаквания в молбата и за допуснати нарушения на другите основания - т. 2, 3, 4, 5 и 6 от чл. 239 от АПК. Оплакванията се свеждат до необсъждането от първоинстанционния съд на всички представени по делото доказателства и по-скоро те следва да се квалифицират като касационни основания - за неправилното прилагане на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209 от АПК, които са извън приложното поле на основанията за отмяна по чл. 239 от АПК, която уредба предвижда извънреден способ за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Съдебният акт на административния съд е обжалван пред Върховния административен съд, с което искателят е упражнил субективното си право на обжалване пред две съдебни инстанции, с което е упражнен инстанционния контрол. Тъй като в настоящото производство по отмяна искателят не сочи конкретни оплаквания за нарушения по чл. 239, т. 1 - 6 от АПК, следва искането за отмяна на влязлото в сила определение на съда да бъде отхвърлено. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,