Решение № 3862 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 212/2011 г.

Решение № 3862 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 212/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Фаузи Науаф Ибрахим срещу Решение № 501/6.12.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган е ограничил правата на молителя в проведеното производство като в нарушение на чл. 29, ал. 1, т. 7 от ЗУБ не е назначен преводач от кюрдски. Посочено е, че назначаването на преводач от арабски език е довело да това, че "бежанската история не е записана в пълнота" което от своя страна е довело до издаването на административното решение в нарушение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В жалба се поддържа още, че административния орган не е отчел правилно обстоятелствата по преписката, а именно че молителят, в качеството си на сирийски кюрд, на първо място следва да търпи ограничения в достъпа до работа, на второ - заплаха, че по време на отбиване на военната му служба има опасност да бъде убит и на трето - отказът да изпълни войнския си дълг и нелегалното напускане на Сирия са основание за подвеждането му под наказателна отговорност с предвидено наказание лишаване от свобода за срок до 1 г. като условията в сирийските затвори за кюрдите са такива, че се страхува за своя живот и сигурност. В хода на делото по същество, процесуалния представител на Ибархим, заявява независимо от горното, че неговия подзащитен е преследван в Сирия поради политическата си убеждения - той е против наборната военна служба и наследствената диктатура в арабските страни, както и поради етническата му принадлежност. Същия е претърпял нарушаване на гражданските му права като е бил обект на полицейско насилие при потушаването на сблъсъци по време на футболен мач през 2004 г., когато е убит негов съученик. Ответната страна - Председателят на ДАБ, не е представил отговор по жалбата и не се представлява по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Посочва се, че тъй като жалбоподателя не е членувал в политически организации, участието му в събитията от 2004 г. не довело до ощетяване на гражданските му права, както и че не са налице данни за преследване на кюрдската общност в Сирия от страна на официалните власти в страната, то поддържаните възражения против административното решение са неоснователни. Застъпено е и становище, че нежеланието на молителя за отбиване на военна служба е реалната причина за търсената закрила, което обаче не може да бъде основание за предоставянето й. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта на жалбата намира, че същата е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административното производство е започнало по бланкетна молба за закрила от Фаузи Науаф Ибрахим с вх. № 420/24.03.2010 г. при РПЦБ - София. Видно от така подадената молба, жалбоподателя е претендирал предоставянето на закрила без обаче да сочи конкретна причина за необходимостта от такава. Молбата е преведена на разбираем на молителя кюрдски език, като същия не е възразил относно превода от кюрдски, както и против съдържание на молбата. На същата дата, председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя на разбираем за него език (кюрдски) за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за нейните права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Копие от указанията са предоставени на молителя във превод на арабски, без да е налице възражение от страна Ибрахим. Поради липсата на представен документ за самоличност, данните за личността на молителя е декларирана по реда на чл. 30, т. 3 от ЗУБ. По данни на кандидата той е сирийски гражданин, по етническа принадлежност - кюрд, роден на 01.07.1989 г. в Сирия, неженен, без деца, мюсюлманин по религия, със средно образование, без професия, владеещ кюрдски, арабски и малко английски. На 25.03.2010 г. и на 11.05.10 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени с участието на преводач от арабски интервюта за изясняване бежанската история на молителя, като видно от неговите изявления конкретна причини за напускането му са ограниченията поставени пред кюрдите в Срия относно достъпа до "държавна работа", зо образование, ограничената стопанска инициатива, населяването на кюрдските райони с араби, забраната да се говори свободно на кюрдски език и от това, че държавата рекетира баща му като му налага "много глоби". Отделно от това е посочено, че през 2004 г. е бил арестуван по повод присъствието му на погребение на негов съученик, както и че, през 2008 г., за да бъде предотвратено празнуването на "невруз " отново е бил арестуван. Страхува се, че ако отиде в "казармата" ще бъде убит, тъй като това може да се случи на тези които са били арестувани преди това. Като обобщение е посочено, че "ако ми бяха дали възможност да уча и да имам бъдеще щях да остана, така ме принудиха да избягам". В хода на интервютата е установено, че целта на молителя при напускането му на 15.01.2010 г. е била да достигне до Германия, защото харесвал тази страна. Изрично е посочено, че молителят не принадлежи към расова, религиозна, национална, обществена или политическа група, подложена на преследване от официалните власти или от други, които те не могат да контролират. Като част от административната преписка е представена справка № 1031/25.03.2010 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ, касаеща политическо и икономическото положение в Сирия, отношението на властите към кюрдите, кюрдската партия "Йекити" и отношението на властите към нейните членове. След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на посочената справка, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ от 14.06.2010 г., в което е мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата поради неоснователност на поддържаната бежанска история към разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. От своя страна административният орган, в обжалваното решение по отношение закрилата по чл. 8 от ЗУБ приема, че наведените от кандидата опасения за преследване са неоснователни. Този извод е направен въз основа на установеното от справка вх. № 1031/25.03.2010 г. и изложената бежанска история като е посочено, че въпреки гражданските и културни ограничения за кюрдския етнос в Сирия, в случая не са налице достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост нарушения на правата на молителя, които да доведат до извод за необходимост от закрила. Във връзка с предоставянето на закрила на основание чл. 9 от ЗУБ органа твърди, че тъй като в Сирия не е налице въоръжен конфликт и споделените от кандидата страхове относно престоя му казармата се основават на лични предположения, не са налице основания за предоставяне на закрила като хуманитарен статут. В хода на съдебното производство са представени и приети от съда призовка за отбиване на военна служба от 03.03.2010 г. и документи, съдържащи извадки от медийни съобщения за инциденти с военнослужещи кюрди от сирийската армия. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорваното административно решение е издадено от компетентен орган, в установената за това форма, без да се установява нарушение на административно-производствените правила и е в съответствие с материални закон. Настоящия съдебен състав не приема възраженията на адв. Петров, че е налице нарушаване на чл. 29, ал. 1, т. 7 от ЗУБ в хода на административното производство. При условие, че молителя е заявил при своята регистрация, че владее кюрдски и арабски, както и че молителя е завършил средното си образование на арабски език, подал е две молби до ДАБ за настаняване (от 26.04.2010 и 04.06.2010 г.) в превод от арабски, както и че в хода на интервютата не е възразил против участието на преводач от арабски, то съдът счита, че не е налице съществено нарушение на административно-производствените правила и производството правилно е протекло с използването на тези два езика, които очевидно се владеят от Ибрахим. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя е очевидно желанието му да намери, в конкретно посочена страна от Европейския съюз, за себе си лична реализация извън Сирия, която обаче не е пряко свързана с изтъкваните от него в хода на административното и съдебното производство причини. "Развитието" на бежанската история (а в случа това е налице - от бланкетни и непоследователни причини, свързани единствено с етническата му принадлежност се стига в хода на делото по същество до политическа ориентация и противопоставяне на политическия модел в "арабските страни") е основание да се предположи, че молителят не бил подложен на тежки и повторяеми нарушавания на основните му права, които да доведат до формирането на ясен мотив и цел да бъде потърсена международна закрила. Безспорно е иначе, че преследване, осъществявано на основание етническа религиозна или политическа принадлежност от страна на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае да противодейства, може да обоснове необходимост респ. право на закрила под формата на статут на бежанец. В случая обаче, както правилно е приел административният орган, такава необходимост не се установява. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобни посегателства не се установяват по делото. Данни за случаи на смъртни инциденти със сирийски военнослужещи са налице, но те не могат да бъдат възприети по начина, по който го прави молителя, поне докато не са налице други доказателства, които да водят в друга посока. На първо място случаите за инциденти са 44 за 6 години, което с оглед спецификата на воинските задължения, може да бъде обяснено и с наличието на естествената опасност за живота и здравето на служещите при изпълнени на дейностите по обучение и продължаваща подготовка. На второ - самото допускане на сирийските граждани, принадлежащи към кюрдското малцинство, да служат в армията е белег, че същите се възприемат от страна на официалните власти като равноправни. В тази връзка не може да бъде подкрепено, че официалните власти извършват посегателства или допускат посегателства спрямо войниците - кюрди по време на военната им служба. Не може да бъда пропуснат и факта, че представените съобщения са обезпокоителни по своя характер, но същите могат да намерят обяснение в спецификата на наборната военна служба, слабата военна дисциплина и подготовка на служещите. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение